Цензура: Участниците в дискусията "Да извадим успеха от анонимност" не могат да проумеят може ли телевизия и радио да показват продукт, заличавайки марката му и завод, без да е ясно чий е той
Защо българите сме толкова негативно настроени? Простият отговор е – такъв ни е манталитетът. Но той се подхранва и от медиите, които поставят акцент върху негативните новини. И дори когато показват успехите в икономиката, те остават анонимни. Как да извадим успеха от анонимност – по тази тема дебатираха на 18 ноември в София представители на бизнеса, медиите, Съвета за електронни медии и неправителствени организации. Дискусията бе организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара, АИКБ и БСК.
Според национално представително проучване на агенция "Тренд", проведено този юли, 74% от българите смятат, че в медиите преобладават негативните новини. 63% биха искали да научат повече за българските предприятия. 59% не одобряват практиката в електронните медии да не се споменават имената на успешните компании. 53% не познават български фирмени продукти, които успешно са се наложили на световния пазар. А измежду онези, които познават такива, на първо място са киселото мляко (20%) и розовото масло (14%).
Хората не знаят, че за 10 години износът на електрически съоръжения се е увеличил неколкократно или че сме сред световните производители на велосипеди, каза Лъчезар Богданов от ИПИ. Не знаят и за тенденциите при корпоративната социална отговорност – че например 90% от инициативите за проектите на Българския форум на бизнес лидерите, в който влизат 150 компании, вече се инициират от служителите, а не от мениджърите, по думите на зам.-председателя на организацията Ираван Хира. Не знаят и за какво изобщо бизнесът дарява – според изследване на Българския дарителски форум, цитирано от председателя му Красимира Величкова, 37% от българите смятат, че дарява, защото не знае какво да си прави парите. Председателят на АИКБ Васил Велев пък разказа как собственик на българска медия му споделил, че ако премиерът Борисов и канцлерът Меркел открият голям завод в България, то медията ще съобщи, че крупен германски инвеститор е построил голям завод в България, но няма да назове името на компанията.
Основният проблем за тази информационна завеса се оказва автоцензурата от горе надолу в медиите, предимно в електронните, заради страх от санкции от СЕМ. Според члена на СЕМ Розита Еленова в цялата си история регулаторът не е глобявал медия при споменаването на фирмен бранд за добри практики. Дори медиите се автоцензурират при споменаването на лоши практики – например когато известяват, че в много кисели млека няма мляко, пак не съобщават марки и производители. А още преди 6 години СЕМ е пратил до медиите напътствия как се разграничава търговско съобщение, което не е реклама, от скрито такова, което законът забранява.
Пиарът на "А 1" Илияна Захариева пък е възмутена, че когато се кани в телевизия директорът на компанията, не се изписва името ѝ – просто директор на голяма телекомуникационна компания, а в същото време се назовава името на кинофестивал – "Това не е ли бранд, тези хора не печелят ли?".
"Законът не пречи на никого да съобщава факти", категоричен бе членът на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков (ГЕРБ), но обеща да се прецизират текстовете за т.нар. търговски съобщения в Закона за радиото и телевизията. Такава поправка отдавна е изготвена от Българския дарителски форум, Сдружението за модерна търговия и Асоциацията на пиар агенциите в България и те я предоставят отново на депутатите: "не съставлява скрито търговско съобщение споменаването на стоки, услуги, наименование, търговска марка или на дейности на производител на стоки или на доставчик на услуги, което има единствено информационна цел и е от значение за информирането на аудиторията".
Току-виж съвсем скоро автоцензурата вече няма да е въпрос на страх, а само на манталитет.
Текстът е публикуван в брой 46/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
