Предизвестеният провал на допълнителното задължително пенсионно осигуряване – т.нар. втори пенсионен стълб, дойде, като наближи времето за плащане на първите пенсионери с втора пенсия идната есен – жените, родени през 1960 г. Много от тях ще получат по-малка обща сума от НОИ и частния пенсионен фонд, отколкото ако се бяха осигурявали само в НОИ.
Ефектът "две е по-малко от едно" е напълно закономерен и нямаше да се получи, ако през изминалите 20 години бе слушан гласът на експертите, които са и автори на българския пенсионен модел. И най-хубавият модел може напълно да се обезсмисли, ако систематично бъде подкопаван. Тъкмо това правиха всички политически партии, управлявали досега в правителствата на НДСВ, на тройната коалиция, на Орешарски и на ГЕРБ.
Първо се започна с изключително ниска, направо символична осигурителна вноска за втория стълб от 2%. Очевидно с нея няма какво да се капитализира, но логиката бе тя постепенно да расте, намалявайки със същия дял вноската за първия стълб. Покачваше се по 1% процентен пункт и замръзна на 5 на сто. Предвижданията бяха да достигне 7, че и повече процента, но не би.
Не само осигуровката, но и базата за осигуряване е ниска. Много често това е минималната заплата, заплата за уж половин работен ден, минималният осигурителен праг за съответната професия, и много рядко – целият трудов доход, при по-високите – ограничен от осигурителния таван.
Не само базата и вноската са ниски, но и дължимите в резултат масови 30-ина лева на месец не се внасят редовно от работодателите. А на НАП вноските по допълнителното задължително осигуряване са ѝ последна грижа.
На всичкото отгоре финансовият министър Горанов лично поведе миналата година кампания срещу допълнителното задължително пенсионно осигуряване, насърчавайки хората да си прехвърлят парите от частните фондове в НОИ. От тази година обаче това е възможно само ако на човек му остават поне 5 години до пенсия.
Не на последно място, 20-те на сто, с които се намалява пенсията от НОИ заради частната пенсия, са обезсърчаващи за хората да се осигуряват допълнително. Те уж справедливо заместват дела на вноската във втория стълб, ако тя би била в първия. Но тук презумпцията е, че вноските покриват на 100% пенсиите. А това не е така – значителна част се покриват чрез трансфери от републиканския бюджет към НОИ, т.е. чрез данъци. Така хората, на които им се намалява с 20 на сто пенсията от НОИ, са ощетени, защото чрез данъците си те също са платили дефицита в държавното осигуряване като онези, които получават пенсия само от първия стълб. Според някои експерти намалението на първата пенсия заради по-ниската вноска в НОИ, когато човек се осигурява и в частен фонд, трябва да е наполовина – около 10 на сто.
Средната доходност на частните пенсионни фондове освен това се оказва по-ниска от очакваното. Но и тук осигуреният не може да стъпи на твърда почва – според социалния министър тя е 2%, според фондовете – 4%.
Най-сетне – 20 – 25 години осигуряване, при това с малки и нередовни вноски, не може да даде друго, освен втора пенсия от 30-ина лева за голяма част от онези, които предстои да се пенсионират първи в следващите няколко години. Едва следващите поколения, при които допълнителното задължително осигуряване обхваща по-голяма и дори цялата част от трудовия им живот, могат да очакват по-солидна втора пенсия.
Но каква е гаранцията, че в идните години и десетилетия, както бе и в предходните, управляващите няма пак да подкопават и после кърпят модела? На каква стабилност можем да разчитаме като държава и общество, ако не можем да следваме без отклонения и даже кръгом избрания път, свързващ различни поколения? Можем единствено да стискаме палци, че и новият здравен модел, който предстои да бъде избран, независимо колко ще е добър сам по себе си, няма да има същата съдба като пенсионния.
Текстът е публикуван в брой 45/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
