Гори в името на науката!

Хейли Бенет

Малко след полунощ в един юнски четвъртък изследователи от Юта продължават да си изпращат развълнувани имейли и да се осведомяват за развоя на събитията. Екипът тъкмо е приключил с проследяването на огромен пожар, разразил се в една отдалечена местност на националния парк „Фишлейк“ в южната част на щата. Атмосферният учен от университета на Юта Адам Кочански наблюдава как пушеците се разгръщат. 

„Имаше два хелипокоптера с т.нар. хели светлини, такива, които хвърлят пламъци точно над пожарите – спомня си той. – Те прелитаха напред-назад. Имаше и наземни екипи с факли в ръце, които също предизвикаха избухването на огън. Мина време, докато пожарът се разрази, но когато това се случи, всичко започна бързо да гори и осем кв. км горска площ беше изпепелена през нощта.“

Изгаряща амбиция

За Кочански това се оказва прекрасна възможност да изпробва нещо, върху което работи от известно време. Часове преди пожара той седи пред компютъра си и изследва модела, който е разработил, за да предвиди движението на огъня. „Сега за първи път можехме реално да изпробваме тези прогнози на място, намиращо се в нищото, само с компютърна програма и лаптоп“ – казва той. Междувременно други изследователи използват дронове с инфрачервени камери, технология за лазерно сканиране, както и устройства, инсталирани върху кули из цялата гора, за да следят всяка точка от огъня, както и пушека и локалните атмосферни условия, като например скоростта на вятъра. Всички заедно участват в един голям експеримент. 

Но това не е просто експеримент. Учудващото е как въобще е възможно да се предизвика пожар в национален парк, та дори и в името на науката. Историята всъщност е малко по-различна. Както обяснява Нанси Френч, учен от Мичиганския технически университет, която се включва в координирането на екипа, огънят така или иначе е щял да пламне. Тук става дума за т.нар. от лесовъдите „контролиран пожар”, който се използва, за да се постигне конкретна природосъобразна цел. В случая се прави, за да се осигури достатъчно хабитат. Огънят е внимателно плануван и контролиран, така че да се разчисти терен за развитието на млади трепетликови дървета. „В тази част имаше предимно стари смърчове, а сега ще може да се превърне в хабитат за лосове – казва Френч. – Така че това беше причината за пожара, а ние се възползвахме от удалата ни се възможност.“

Всъщност учените не са имали много думата как и кога да се случи пожарът. При „контролираните пожари“ обикновено „началник огъня“, човек с достатъчно опит в този вид пожари, взема важните решения. Сигурността е от първостепенно значение – при наличие и на най-малка суша или условия за опасна запалимост пожарът веднага се отменя. Началник-огънят дава зелена светлина само когато условията са такива, че първо, да няма никакъв риск за гората, и второ, да е възможно да се постигнат набелязанате екологични цели. Всъщност в случая с юнския огън във „Фишлейк“ решението да се гори идва след дълъг период на снеговалежи, когато „горивото“, както учените наричат дърветата и останалата растителност, подходящи за изгаряне, са били достатъчно сухи. Екип предварително е прегледал „горивото“ преди запалването му, а след това отново се връща на мястото, за да инспектира кое е било опожарено. Имало е и друг екип от учени, който специално се е занимавал с поведението на огъня и е следял за химическия състав и разпространението на пушека. 

Изследователите се надяват, че ще съберат богат набор от експериментални данни, който да им послужи за изграждането на нови модели за поведението на огъня и дима. Наречени „двойни модели за огъня и атмосферата“, те ще комбинират информация за огъня и за местните атмосферни условия, като ще произвеждат по-точни прогнози за избухването на евентуални горски пожари. Както обяснява Кочански, сега съществуващите модели не обръщат внимание на това как огънят влияе на атмосферата. „При горските пожари се отделя толкова много енергия, че огънят всъщност може да образува собствени атмосферни условия – казва ученият. – Той променя местните ветрове, променя температурата, може да образува огромни облаци. Може да повлияе на нивото на валежите – най-вече заради влагата, която се отделя по време на горенето.“