Нобели за живота

Евгений Дончев, Виолета Цветкова
Нобелови награди от три различни области тази година сякаш отличават усилията по запазването на човешкия живот и подобряване на шансовете хората да живеят пълноценно и да преодоляват духовно предизвикателствата на човешкия опит.

Мистицизъм и усещане: Олга Токарчук и Петер Хандке
Не един, а двама писатели тази година спечелиха Нобелова награда за литература. Така Кралската шведска академия на науките компенсира донякъде скандала, заради който миналата година не бе обявен лауреат и в журито бяха включени независими членове. Академиците присъдиха Нобеловия медал за 2018-а на полякинята Олга Токарчук заради "повествователното ù въображение, което с енциклопедична страст представя прекрачването на граници като форма на живот".

Токарчук е петият полски нобелист след Хенрик Сенкевич (1905), Владислав Реймонт (1924), Чеслав Милош (1980) и Вислава Шимборска (1996). Миналата година тя спечели и Booker за английския превод на романа "Бегуни". Книгите на 57-годишната писателка се издават по целия свят, на български са преведени още "Правек и други времена", "Дом дневен, дом нощен" и др. Безкомпромисна към случващото се в съвременния свят и политиката, тя има характерен стил, в който преплита мистиката и реалността. Вестта за Нобеловата награда я намира в Германия, където представя романа си "Книгите на Яков". Мечтае да се върне у дома, а през зимата да се уедини на тихо място, където да се посвети на следващата си творба. А за Нобеловата награда казва: "Все някак ще се справя с това".

Присъждането на Нобеловата награда за литература за 2019-а на австрийския писател Петер Хандке е изненада. Мнозина в литературните среди са се обзалагали, че авторът на "Стършелите", "Левачката", "Щастие без ропот" и др. не би спечелил премията заради отявлената си подкрепа за бивша Югославия. А и той публично е заявявал, че Нобеловата награда е "фалшиво канонизиране, което не носи нищо на читателя и е крайно време да се отмени".

Петер Хандке е третият австрийски нобелист след Елиас Канети (1981) и Елфриде Йелинек (2004). В мотивите за присъждането му на Нобелова награда пише: "за влиятелното му творчество, което с езикова находчивост изследва периферията и спецификата на човешкия опит". 76-годишният Хандке е изключително продуктивен и отличаващ се с ярък стил романист, драматург, киносценарист (любимец на Вим Вендерс) и поет. Критиката го нарежда сред най-значимите европейски писатели след Втората световна война. Твърди, че "не търси мисълта, а усещането". Живее в предградие на Париж, близо до гора, която му носи вдъхновение. Нобеловата награда го изненадва, но я приема. На 10 декември Хандке и Токарчук ще получат и финансовото ù измерение от 9 млн. крони (832 459 евро).