Репресии за всички

Малко преди местните избори Патриотите се активизираха законодателно, за да покажат на избирателите си, че не са забравили обещанията си да се справят с ромската престъпност. ВМРО, НФСБ и "Атака" вкараха спешно в пленарна зала промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които са повече от смущаващи.

С цел да превъзпитат "маргинализираната част" от българското общество, която не си плаща глобите, Патриотите обърнаха с хастара навън ЗАНН, като му вмениха репресивни функции. Предложенията им, които минаха вече на първо четене в пленарна зала, гласят, че който не си плаща глобата, ще полага общественополезен труд до 400 часа в държавно предприятие "Фонд затворно дело". Ако по някаква причина нарушителите откажат да полагат този труд, те ще бъдат задържани в териториалните поделения на МВР до 25 денонощия.

Според юристи, с които "Икономист" разговаря, тези промени може и да са писани с мисъл за маргинализираната част, но тъй като законът е общ, те касаят всички българи, които попадат в графата административни нарушители. Допълнителни въпроси буди и фактът, че тези законови промени не са гледани в правна комисия, а са минали единствено през комисиите по земеделие и вътрешен ред. "Чисто технически е възможно. Правната комисия не е разгледала предложенията в двумесечен срок и затова те са вкарани в пленарна зала без нейното мнение", коментира пред "Икономист" Крум Зарков от БСП. Според него промените в наказателната политика и административното право напоследък у нас се правят "едно към гьотере" и въпросната инициатива е точно такава. "Промените в ЗАНН са внесени, за да може определена политическа сила да демонстрира решителност в борбата с битовата престъпност", допълни Зарков.

Какво ни чака
Законопроектът е внесен през април т. г. от група депутати от "Обединени патриоти". Поправките, по думите на Патриотите, са част от концепцията за интеграция на ромите на вицепремиера Красимир Каракачанов, в която има такива наказателни мерки като трудова повинност, безплатни аборти и "ограничаване на раждаемостта на жени от маргиналните общности" при определени условия. Според гласуваните от парламента промени в ЗААН наказанията за едно нарушение може да са между 40 и 200 часа годишно общественополезен труд. Авторите дават пример със Закона за горите, при който се налагат глоби за незаконна сеч, но основно на лица, които декларират липса на доходи или имат доходи под социалния минимум. Поради това глобите не се събират и така "държавата абдикира от изпълнението на задължението си да наказва извършителите на административни нарушения". Според поправките в ЗАНН съдът ще решава кога да се полага този труд, ако провинилият се е обществено зает човек. Предложенията са, ако провинилият се е на пълна заетост, да полага до 3 часа труд след работа. Такъв общественополезен труд ще полага на пълен работен ден (8 часа) в събота или неделя, както и по време на отпуската си – до 56 часа (7 работни дни). Изрично се посочва, че това наказание ще се налага при нарушение, извършено повторно или системно. Дава се възможност то да бъде налагано и в комплект с друго административно наказание. Но не се посочва за кои точно случаи ще се прилага това наказание.

В Столичната община под нарушения на обществения ред например се разбира вдигането на шум от домашни дейности или от съседи в жилищни сгради в работни дни в периода от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 ч. За нарушение на обществения ред се счита паленето на огън на открито на места за обществено ползване, както и допускането на свободно движение или паша на селскостопански животни по улици, паркове, градини и други зелени площ. В други общини се определя като нарушение на обществения ред спането по пейки или консумирането на алкохол извън заведенията за хранене и развлечения.

Ако нарушител откаже да полага общественополезен труд, това ще е основание за задържането му в териториалните структури на МВР до 25 денонощия. 8 часа дължим безвъзмезден труд ще се равняват на едно денонощие в ареста. Така зад решетките човек може да изкара най-много половината (25 Х 8 = 200 часа) от максимално възможните 400 часа труд по наказание.

В мотивите си авторите на законопроекта изтъкват, че промените са необходими, защото глобите не могат да се съберат поради имуществения им характер, а с безвъзмездния труд и ареста обществото ще бъде доволно, защото ще се преодолее усещането за бездействие спрямо някои групи на населението. Независимо че ГЕРБ подкрепиха законопроекта на първо четене, те все пак заявиха, че той ще претърпи промени на второ. Според Мануил Манев например, ако той остане в същия си вид, ще настане хаос в сравнително малките градове, ако в ареста на полицейското управление влязат 10 човека, които не са си платили глобите и не са положили общественополезен труд. Затова Манев смята, че без санкцията на правната комисия тези промени не бива да влизат на второ четене. Опасенията на част от депутатите са, че арестите ще се препълнят, а МВР трябва да осигурява храна и условия за по-дългосрочно преспиване.

"При всички положения тези предложения ще се разглеждат от нас заедно с новия проект на ЗАНН, който се пише от екипа на вицепремиера Екатерина Захариева", коментира пред "Икономист" Ана Александрова, шеф на правната комисия в парламента. От БСП обаче са скептични и смятат, че този проект на ВМРО ще отлежава заедно с онзи за разширяване пределите на неизбежната отбрана, който също бе внесен предизборно – в навечерието на евровота. "Тези репресивни текстове няма да намалят броя на административните наказания, нито ще увеличат събираемостта на глобите", коментираха от БСП. А от ВМРО им отговориха, че БСП е за "беззаконието и безнаказаността". И щели да отстояват законопроекта си докрай, защото "30 години чакат тези изменения, а те не се случват".

Защо промените са опасни
Според Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството тези две нови наказания радикално променят целия закон, който с тях става репресивен. "ЗАНН действа от 1960 г. и наказанията в него са традиционни – обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява дейност. Изведнъж на 50-ата година се променя законът без никакъв анализ и оценка на въздействието", казва Димов. Според експертите от Центъра тези репресивни наказания – полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане в териториалната структура на МВР, ще доведат до радикална промяна в системата на административното наказване изобщо. От глоби се преминава към арест, което е форма на лишаване от свобода. До момента подобно задържане е възможно само по силата на Указа за борба с дребното хулиганство и по Закона за спортното хулиганство. И в двата закона се предвижда задържане в ареста до 15 денонощия. Според Тони Димов е смешен и аргументът на вносителите, че тези мерки ще се прилагат само към определена група хора. ЗАНН се явява общ устройствен закон спрямо специалните закони. Това означава, че тези разпоредби са отворена врата за специалните закони, които по примера на общия закон също ще могат да предвиждат общественополезен труд и арести. "Ще се получи ефектът на пълзящата репресия – тръгва от върха и се разпростира към другите закони", коментира още Димов.

Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.