Последна сделка за ЧЕЗ

За продавача в Прага трети опит няма да има. Купувачът "Еврохолд" е готов с план за развитие на мрежата чрез иновации, докато чака решението на КЗК

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 October 2019 15:29 >
Последна сделка за ЧЕЗ
Източник: БТА
ръководството на "Еврохолд": От дясно наляво - Асен Христов, председател на надзорния съвет, Кирил Бошов, председател на управителния съвет, и Васил Стефанов, ръководител "Сливания и поглъщания" в холдинга

Екип на "Икономист"
"Еврохолд" ще развива електроразпределителната мрежа в Западна България чрез иновации и ще печели, без да залага на увеличение на цените на тока. Това послание изпратиха в сряда ръководителите на българския холдинг, избран от ЧЕЗ за купувач на активите на чешката компания у нас. Най-големият по приходи български холдинг е готов да вложи над половин милиард евро в следващите пет години главно в подобряване на обслужването и развитието на инфраструктурата. Евентуално ново проваляне на сделката ще е против националния интерес, заявиха от "Еврохолд". Дни по-рано от чешката "ЧЕЗ Пауър" изпратиха сигнал, че това може да се отрази и на имиджа на България като място за правене на бизнес. Зам.-шефът на надзора на ЧЕЗ Томаш Плескач заяви, че ако българските власти блокират и втория опит за продажба, чешкият собственик ще се откаже да търси нов купувач.

"От национален интерес е "Еврохолд" да придобие активите на ЧЕЗ, тъй като ние сме българско дружество. Това са важни активи, би било национално предателство да се отхвърли голяма българска публична компания. Другото би било изнасяне на капитал и възможност за влияние отвън. Ние сме регулирано дружество. Ако не се развива добре инвестицията, утре ще е много лесно за държавата веднага да поеме контрол над тази инвестиция чрез назначаването на управител. Има такива възможности в закона”, обясни Асен Христов, който е председател на Надзорния съвет на "Еврохолд", на среща с енергийни експерти и медии.

"Като българска компания, ние сме в собствения си дом и имаме по-голям интерес да развиваме този бизнес от компания, за която това е периферен бизнес", каза още Христов.

От думите му стана ясно още, че тече целенасочена кампания да се попречи на сделката, като има структури и извън България, включени в това. "Защо мислите, че в цял свят няма хора, които имат нещо против националните интереси. Въпросът е дали в България има достатъчно предатели, които да ги подкрепят”, каза пред Би Ти Ви Христов. По-късно пред журналисти той допълни, че от тяхната продажба зависят други инвестиционни проекти на ЧЕЗ. Един от тях е участието на компанията в проекта за АЕЦ "Темелин", който е сред причините "ЧЕЗ Пауър" да излиза от инвестициите си в Югоизточна Европа. Другата е решението на чешката компания да съсредоточи дейността си в Чехия и в страните от Западна Европа, в които има бизнес.

Притеснения за евентуално блокиране на сделката изразиха и от Прага, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри производство, за да проследи дали с продажбата не се създава концентрация, която ще нарушава правилата за свободния пазар и правата на потребителите. Предишният опит на "ЧЕЗ Пауър" да продадат българския си бизнес бе спрян именно от КЗК. Миналата година антимонополният регулатор предотврати продажбата на активите на малката българска компания "Инерком" с мотива, че соларните дружества на Гинка Върбакова се припокриват с дейността на едно от дружествата на ЧЕЗ.

 

предупреждение: Енергийните експерти на дискусията оцениха инвестиционната програма на "Еврохолд", но предупредиха, че изпълнението ù зависи и от КЕВР
Източник: БТА

"В момента "Еврохолд” не притежава никакви енергийни активи в България, така че ситуацията на българския енергиен пазар не би се променила по никакъв начин, като продаваме активите си на "Еврохолд”. Ако без видима причина българските власти блокират нашия втори опит да продадем българските си активи, тогава логично няма да продължим да продаваме и да харчим ненужни ресурси. В този случай ще запазим активите и ще продължим да ги управляваме правилно, както досега. В близко бъдеще определено не бихме се занимавали с продажбата на българските си активи", казва Томаш Плескач, който е зам.-председател на съвета на директорите на ЧЕЗ.

В сряда Асен Христов допълни, че според чешкия продавач, ако по някаква причина – административна или друга, се намери повод и КЗК излезе със странно решение, ЧЕЗ би предпочел да остане още пет години.

Ако сделката бъде спряна без основателна причина, това ще е поредната съмнителна намеса от страна на държавата в отношения между частни субекти. Крайният резултат ще е, че не се позволява на чуждестранни инвеститори, които са развили свои активи в България, да осребрят вложението си по най-изгодния за тях начин и са принуждавани да продават на купувачи, близки до управляващата класа. Последното е от огромно значение за инвестиционната среда, защото заплашва всеки местен и чуждестранен инвеститор да е обречен да не постигне оптимална цена за активите си.

Какво се продава
След одобрение на българските регулатори "Еврохолд” ще придобие всички компании на "ЧЕЗ Груп” в България (виж графиката). За целта в Холандия вече е регистрирано специално дружество – Eastern European Electric Company B.V. То е 100% собственост на "Еврохолд България” АД и ще е формален получател на финансирането от чуждестранните банки, които подкрепят сделката.

 

Холандия като юрисдикция е избрана по настояване на банките. Причината е, че холандското законодателство предлага правна сигурност и множество транснационални компании избират формално да базират дейността си там, за да бъдат сигурни, че в случай на спор могат да разчитат на бързо и справедливо правосъдие. Освен това холандското законодателство предлага и по-изгоден данъчен режим за печалби от франчайз, патенти и друг тип интелектуална собственост.

Цената на сделката е 335 млн. евро. За нейното плащане "Еврохолд" са осигурили собствен ресурс в размер на 80 млн. евро (25,3%), останалата част идва от група водещи международни банки. От "Еврохолд" досега не са огласили имената им с аргумента, че това е част от споразумението, но не опровергават неофициалната информация за Дойче Банк и "Номура" като кредитори на сделката. Асен Христов отрече спекулациите за съществуването на руски банки зад официалните финансиращи институции.

В сряда председателят на Управителния съвет на холдинга Кирил Бошов заяви, че средствата са осигурени и цената на сделката може да се плати веднага, щом българските регулатори ѝ дадат зелена светлина. След КЗК по нея трябва да се произнесе и Комисията за енергийно и водно регулиране. Очакванията на Бошов са при добро развитие в края на тази година или в началото на следващата да се стигне до приключване на сделката.

Как ще се развива ЧЕЗ
Стратегическото намерение на "Еврохолд" е да се утвърди трайно в енергийния сектор в региона и сделката за ЧЕЗ България е само първият от серия проекти. Компанията се интересува от придобиването и на дъщерното дружество на ЧЕЗ в Румъния, което чешката фирма вече обяви за продажба, както и от други активи в региона. Интересите са насочени основно към електроразпределителния бизнес.

Смятаме, че на базата на покупката на активите на ЧЕЗ в България може да бъде създаден хъб за комунални услуги и това да се ползва като център за инвестиции в подобни бизнеси в съседни държави, каза Кирил Бошов. От години България има амбициите да бъде енергиен център на Балканите, тук се кръстосват големи енергийни проекти в газовата диструбиция и нефта и е съвсем нормално да има силна компания за комунални услуги, коментира той.

Намеренията на "Еврохолд" за развитие на електроразпределителното дружество са да въвеждат иновации, с които да постигат икономии на разходите и те да увеличат рентабилността на бизнеса, без да се стига до повишаване на цените на дистрибутора. Вече е сформиран консултативен съвет (Енергиен борд), чиито експерти ще помагат дейността на ЧЕЗ да се адаптира към стратегическите намерения на новия собственик, като в същото време се запази сегашният висш мениджмънт на компанията.

Четирите основни насоки, в които ще се работи, са подобряване на обслужването за крайните клиенти, поддръжка и развитие на инфаструктурата, иновации и проекти за повишаване на енергийната ефективност и възобновяемите източници.

По отношение на грижата за клиентите Дан Каталин Станку от енергийния борд даде като пример умните електромери и други разработки в областта. Те позволяват на енергоразпределителните дружества да опознават по-добре навиците и потреблението на своите клиенти и на тази база да предлагат решения за дистанционно управление на енергията, спестявания на разходи и дори инсталирането на соларни панели. По този начин може да се постигне облекчаване на мрежата в пиковите часове, да се предотвратят аварии, а клиентите ефективно да намалят сметките си за ток.

Част от плана е да се въведе нова система за управление на аварийните ситуации. Тя ще включва автоматизирано приемане на сигналите и постоянно уведомяване на клиентите какво се случва и в какъв срок захранването им ще се възстанови. Бъдещият Авариен клиентски център ще може да открива повредата в мрежата дистанционно и няма да се губят часове в нейното търсене, след което друг екип да премине към отстраняването ѝ. Ще се ограничат значително и районите с прекъснато електрозахранване.

"В Румъния вече са инсталирани повече от един милион умни електромера и те са реална база за подобряване на клиентското обслужване", коментира по този повод Дан Каталин Станку.

"ЧЕЗ признават, че не са успели да вървят напред през последните 3 години заради инерцията, в която са навлезли. Веднага след като придобием дружеството, нещата ще започнат да се променят. Не само ще подобрим енергийната ефективност на мрежата ни, но ще помогнем на самите клиенти да станат по-ефективни в енергийно отношение", каза Гари Левсли, друг представител на енергийния борд. За целта ще се изградят виртуални централи за управление на потреблението и ще се увеличи капацитетът на мощностите за съхранение на енергия.

Като срок за изпълнението на амбициозната инвестиционна програма третият член на енергийния борд, Георги Миков, посочи 2026 г. "Еврохолд" ще изпълни инвестиционните ангажименти на сегашния собственик на ЧЕЗ, които са 270 млн. евро до края на 2020 г. (няма информация каква част вече е изпълнена) и 260 млн. евро до 2023 г.

Голямата амбиция на купувача на ЧЕЗ е всички инвестиции да доведат до такива икономии, че да няма поскъпване на ценовата компонента на дистрибутора.

Защо енергетиката
От ръководството на "Еврохолд" посочиха, че изборът им върху ЧЕЗ е паднал като естествено изпълнение на стратегията да се инвестира в бизнеси, които са обект на засилени държавни регулации (застраховане, управление на активи и т.н.).

"Придобиването на ЧЕЗ е прекрасна възможност за диверсификация на портфолиото на холдинга със среднорискови активи. Регулираните пазари генерират стойност и добра възвръщаемост спрямо риска за инвеститорите на "Еврохолд" поради тяхната стабилност и постоянния контрол от властите и предпазват инвестициите на акционерите от пазарни кризи и колебания", каза по този повод Кирил Бошов. Той изтъкна как за десет години "Евроинс" се е превърнал в най-голямата независима застрахователна група в Източна Европа, и посочи, че по същия начин в дългосрочен план ще се развива и бизнесът на холдинга в енергийния сектор.

По същия повод и в отговор на въпрос Асен Христов заяви, че натрупаният експертен потенциал при подготовката на сделката за ЧЕЗ, по която е работил екип от над 100 специалисти – адвокати, финансисти, икономисти и енергетици, ще се използва за другите енергийни проекти във фокуса на "Еврохолд". "Ако се наложи, първо ще придобием активи зад граница, пък после ще се върнем. Ние обаче ще продължим с тези проекти", каза Христов.

Представената инвестиционна програма беше оценена от всички енергийни експерти, но с опасенията доколко енергийният регулатор ще позволи анонсираните вложения, защото в миналото подобни планове на ЧЕЗ са били осуетявани именно от КЕВР. От "Еврохолд" декларираха, че ще ги направят дори и ако регулаторът не им ги признае през цената, защото те ще доведат до намаление на загубите по мрежата и до спестяване на технологични разходи.



Кой кой е в енергийния борд на "Еврохолд"

Гари Левсли (крайният вляво на снимката) е добре познат в енергийните среди в България като изпълнителен вицепрезидент на "Контур Глобал", компанията – собственик на ТЕЦ "Марица-изток 3". Преди това през годините е заемал различни позиции в американската енергийна компания "Ей И Ес" (собственик на ТЕЦ "Марица-изток 1") и в нейни подразделения в други държави. Бил е и оперативен директор на Donbass Fuel & Energy Co.

Преди да се присъедини към енергийния екип на "Еврохолд", Дан Каталин Станку (крайният вдясно на снимката) е бил председател на Управителния съвет на трите поделения на румънското електроразпределително дружество "Електрика". Преди това е работил на различни позиции в дружеството, издигайки се до главен оперативен директор. Бил е член на борда на компаниите на германската E.ON и на чешката CEZ на румънския пазар.

Най-познатото лице в екипа е българинът Георги Миков (на снимката в средата). Започнал работа в Централното диспечерско управление (днешното ЕСО), Миков е бил последователно главен инженер и изпълнителен директор на "Електроразпределение София" - компанията, която ЧЕЗ придоби през 2004 г. За кратко Миков бе и изпълнителен директор на НЕК, в първото правителство на ГЕРБ. 


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ