Зелена София: През 2018 г. стартира първата споделена услуга за мобилност в столицата – платформата за електромобили Spark
Мобилността е една от основните характеристики на човечеството – дали ще заведем детето на училище, ще отидем на работа, на почивка, или на концерт, за това ни трябва средство за придвижване. Всеки слуша за електрическите автомобили, но дали двигателите с вътрешно горене са обречени? Дали ще има ренесанс на влаковете?
Градовете се разрастват, но заедно с тях се увеличават и автомобилите. Ключовата дума за решаване на проблемите със задръстванията и замърсяването на околната среда е споделената мобилност. "През следващите години ще виждаме все повече модели на споделено придвижване, като нашата цел и целта на повечето големи градове е да се намали употребата на индивидуални превозни средства – автомобили, и все повече да се дава превес на придвижването с масовия транспорт", казва Елица Панайотова, координатор на проекта "Зелена София" на Столичната община, на форума "Бъдещето на мобилността", организиран от "Shell България".
Трети оператор на тротинетки
От 23 септември в столицата започна предлагането на електрически тротинетки от трети оператор – българския стартъп Hobo. След като през август началото беше дадено от американската компания Lime, в началото на септември се включиха и тротинетки с бранда Brum, които използват платформата на друга американска компания, Bird.
В момента се дават под наем над 500 електрически тротинетки, като броят предстои да се увеличава. При Lime и Brum ползването на скутер струва 1,50 лв. начална такса и по 0,30 лв. за минута, докато при Hobo началната такса е 1,60 лв., а минутата каране - 0,20 лева.
Но подобно на други големи градове по света, появата на този феномен на микромобилността доведе и до неприятни ефекти. Тротинетките се изоставят и захвърлят по тротоари и пречат на движението на пешеходците. А техните водачи карат както по тротоари, така и по пътя, понякога доста хаотично.Сега в Закона за движение по пътищата се вкарват правила за употребата на тротинетки. Според предложенията "индивидуалните електрически превозни средства" (ИЕПС) подобно на велосипедите трябва да имат спирачки, звънец, предни и задни светлини, както и светлоотразители, разположени отстрани на колелата.
Водачът им трябва да носи облекло със светлоотразителни елементи. Тротинетките трябва да се движат по велосипедната инфраструктура, т.е. да не карат по тротоарите, или най-вдясно по улици и пътища, където максималната разрешена скорост е 50 км/час. Електрическите тротинетки могат да се карат само от хора на възраст над 16 години, като младежите от 14 до 16 години могат да ги управляват само на велоалеите.През 2018 г. в София стартира първата споделена услуга за мобилност – платформата за електромобили Spark, като броят на колите и моделите непрекъснато се увеличава. От това лято тръгнаха още две услуги – електрически тротинетки и електрически мотопеди под наем (виж повече за тротинетките в карето). В същото време България е държавата с най-стар автопарк в ЕС – по данни на МВР средната възраст на автомобилите у нас е над 18 години.
"1000 души инсталирахме станции, за да се видим какъв въздух дишаме – картината не е хубава и всички трябва да работим", казва Стефан Димитров, създател на онлайн платформата AirBG.info, която показва в реално време замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Според Димитров в навечерието на местните избори чистият въздух трябва да бъде една от важните теми – пешеходецът да бъде поставен на централно място, да се създадат условия за споделено пътуване, а хората да бъдат убедени да се откажат от старите дизели.
Новата енергияКогато говорим за мобилност, ключовата дума е "енергия”, защото тя е тази, която задвижва превозните средства. "Убедени сме, че двигателите с вътрешно горене имат още десетилетия живот, но Shell все повече се насочва към алтернативите на добиваните от нефт горива", казва Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България.
Компанията произвежда биогорива, както и дизел, получен от природен газ. При тежкотоварните камиони бъдещето е на втечнения природен газ (LNG), който при изгарянето си не замърсява околната среда и някога може да измести дизела. Shell вече е изградила 132 зарядни станции в Европа, от които може да се зарежда LNG, като прогнозите са, че до 2023 г. камионите, които използват това гориво, ще са над 400 000.
В България все още няма LNG-станция, но Shell ускорено "електрифицира" своите бензиностанции, като в момента 10 от разположените на магистрали обекти дават възможност за бързо зареждане на електромобили.
Близките десетилетия няма да доведат до радикални промени в мобилността, смята Боян Рашев, управляващ партньор в консултантската компания "denkstatt България". "След 10 – 15 години светът ще е същият, просто енергийният микс ще е малко по-различен", казва Рашев, според когото природният газ – LNG и CNG (компресиран природен газ, бел.ред.), ще замести нефта като основно транспортно гориво.
Водородът е смятан също за алтернатива на нефта, но разпространението му като енергоизточник все още е ограничено. Въпреки това до края на 2020 г. в България трябва да бъдат изградени първите станции за зареждане на автомобили с водород, предвижда проектонаредба за станциите за зареждане на автомобили с водород, обявена за обществено обсъждане. Рашев обаче се съмнява в масовото разпространение на това гориво, защото водородът е труден за контрол. "Който си е играл с водород в лаборатория, знае за какво става въпрос – смъртта е твърде близо", дава пример той.
Шефът на "denkstatt България” залага на хибридните двигатели, защото те позволяват да се движиш, без да замърсяваш в градска среда, и в същото време ти дават възможност да отидеш, където искаш. "Двигателите с вътрешно горене имат гигантски потенциал за развитие в сравнение с батериите", казва Рашев и дава пример с това, че количеството енергия в 1 кг нефт е 15 пъти по-голямо, отколкото може да бъде постигнато в килограм батерия. "Теоретичният коефициент на полезно действие на двигателя с вътрешно горене е около 80%, в момента колите усвояват около 20%, но Toyota вече има двигател, който може да усвои 40%", посочва Боян Рашев. Прогнозата му за далечното бъдеще е, че колите ще се задвижват от малки ядрени реактори, тоест сами ще произвеждат енергията си.
За дългите разстояния Боян Рашев е категоричен, че влаковете няма да могат да се преборят с авиацията. "Лоукост авиацията смачква влаковия транспорт и колкото и да им се иска на политиците, това няма как да бъде променено", казва той.
Но за развитието на алтернативните горива са необходими и решения на политическо ниво. Камелия Славейкова обръща внимание, че компаниите трябва да бъдат стимулирани да купуват камиони, задвижвани с природен газ. В Германия тези превозни средства са освободени от тол такса, като държавата субсидира тяхната покупка.
"Преди години предложихме система от стимули за електрическа мобилност към институциите, които трябваше да реагират и да ги въведат, така както Норвегия направи, и сега 56% от новорегистрираните коли там са електрически", казва Илия Левков, председател на Индустриален клъстър "Електромобили". Но единствената мярка в момента е субсидията за покупка на електрически превозни средства за общинската и държавната администрация, която дава Националният доверителен екофонд. "Автомобилът трябва да бъде не собственост, а услуга", смята Илия Левков и допълва, че разходите за поддръжка на електромобил са много по-ниски, отколкото на кола с двигател с вътрешно горене.
"Годишният преглед на Renault Zoe струва 20 лв. и те са за подмяна на филтъра за купето", дава пример Левков. Според него, ако държавата даваше поне 5 хил. лв. за покупка на електромобил, щяха да дойдат компании, които да разработват услугата като бизнес, и хората нямаше да искат непременно да си купят кола.
Текстът е публикуван в брой 38/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
