Възстановил ли се е Чернобил след ядрената катастрофа?

Проф. Ник Бересфорд и проф. Джим Смит
Повече от три десетилетия след чернобилската катастрофа много хора, сред които и десетки хиляди "туристи", искат да посетят мястото, за да разберат едно – дали районът е безопасен? Скорошната драматизация на HBO "Чернобил" показа ужаса от катастрофата, но какви са рисковете от радиация за хората, които посещават мястото, и какво се случва с дивите му обитатели?

В ранните часове на 26 април 1986 г. четвърти реактор на Чернобил претърпява най-тежката ядрена катастрофа, която историята помни. В началото на май почти 120 000 души са евакуирани от "Чернобилската забранена зона" (ЧЗЗ) – голяма почти колкото старото британско кралство Нортумбрия, обграждаща мястото на атомната централа. Районът е изоставен и до днес.

Радиацията е ужасяваща, подобна на тази след взрив на атомна бомба, но ние сякаш често забравяме, че и днес постоянно сме изложени на естествената радиоактивност на почвата и скалите. Дори по време на полет сме изложени на радиация от Космоса.

Чернобилските туристи (които не посещават най-замърсените "горещи точки") са подложени на лека радиация, която не е по-различна от тази по време на полет от Украйна. Вдишваната доза на радиоактивни частици по време на посещение на ЧЗЗ е по-малка от тази на места като графство Корнуол, където естествената радиация е над средното ниво.

Животните и растенията са целогодишно в ЧЗЗ и са подложени на по-висока радиация, отколкото туристите. Спорно е обаче какви са точно последствията за дивите обитатели. Непосредствено след катастрофата радиацията е била 100 пъти по-голяма, отколкото днес, и вредите са били значителни. Един от най-красноречивите примери за това е участък от около 4 – 6 кв.км, в който радиацията унищожава боровата гора. Игличките на дърветата добили червено-оранжев цвят, заради което съветските учени нарекли мястото "Червената гора".

Днес ЧЗЗ излъчва много по-малко радиация и е дом на огромни популации от диви животни, включително и много редки видове. Проучвания са установили минимално или почти никакво въздействие върху дивите обитатели. Изследванията ни подкрепят това твърдение и показват, че радиацията влияе само в най-замърсените зони. Към тях спада "Червената гора", за която със сигурност знаем, че е едно от местата, които не са се възстановили от катастрофата през 1986 г. Все още не знаем дали наблюдаваните в "Червената гора" последствия са предизвикани от настоящите нива на радиация, или са остатъчен ефект от много по-голямата радиоактивност през 1986 г.

Повечето от дивите обитатели в ЧЗЗ са в отлично състояние – не заради радиацията, а защото през последните 30 години там няма никаква човешка дейност. В беларуската част на ЧЗЗ броят на едрите бозайници се е увеличил от 1986 г. насам и може да се сравни с този на природните резервати в други краища на Беларус. В украинската част са засечени повече от 400 вида гръбначни животни. Фотокапаните, които се активират при движения, са заснели 16 средни и едри видове бозайници, включително кафяви мечки, зубри, азиатски коне, вълци и рисове. В общи линии наблюдаваните видове са почти едни и същи в различните зони на замърсяване, включително и в "Червената гора". Животните изглеждат здрави. При азиатския кон, познат още като кон на Пржевалски, се наблюдава увеличение на популацията и по-дълъг цикъл на живот от заселването му в района през 1990 г.

Въпреки подвеждащите заглавия Чернобил се възстановява. През 2006 г. СЗО установила, че социалните и психологическите последствия от Чернобил за хората са по-големи, отколкото тези от радиацията. В свят с всевъзможни заплахи за околната среда Чернобил може да ни научи много за това как да разпознаваме тези рискове и как естествените екосистеми могат да се възстановят, когато вече не са подложени на натиска на човешкото присъствие.

Ник Бересфорд и Джим Смит изследват Чернобил и ЧЗЗ и са съавтори на книгата "Чернобил: Катастрофа и Последствия".

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.