Силата е да имаш огромно сърце

Трябва да раздаваш дарбата, която ти е дадена – иначе си просто неблагодарник, казва именитият тенор Калуди Калудов, който ще пее в „Палячи” на закриването на „Моцартовите празници” край Правец

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 08 July 2018 12:14 >
Силата е да имаш огромно сърце
Тази година е ключова за именития тенор Калуди Калудов – на 15 март закръгли 65 г., а сега отбелязва и 40 г. на сцената. Големите овации прие първо под шапитото на цирк „Балкански” в Стара Загора след премиерата на „Палячи” от Леонкавало (съвместна оперно-циркова постановка), а на 15 юли ще бъде отново Канио/Палячо на закриването на „Моцартови празници 2018” край езерото в Правец. След бляскавата си световна кариера сега той редува пеенето с майсторски класове и с повече часове за малкия си син Калоян и съпругата си, полското сопрано Анна Дитри.

– 40 г. на сцената – как днес определяте този наситен период от живота си, г-н Калудов?
– Животът е един миг – докато си млад, пълен с амбиции, учиш роля след роля, докато летиш от едно летище на друго, от театър в театър, внезапно откриваш, че си станал на 65. Тези 40 г. на сцената бяха просто миг, който отлетя. Да, сега виждам колко грешки съм правил като млад, вместо да съм по-внимателен към здравето си, но пък съм щастлив, че съм бил такъв. А колко изкуствено дишане ще направя, за да продължа мига, е въпрос на вътрешен компас.

– Мигът продължава, защото на 15 юли ви  очакваме в „Палячи” край езерото в Правец – по-различно ли ще е това представление от премиерното в Стара Загора?
– Със сигурност ще бъде с много болка. Защото и обикновеният зрител си дава сметка каква е загубата в лицето на артистичния директор на фестивала Христина Ангелакова. Една маестра, един човек с велика душа, който умееше да прощава, който подкрепяше младите хора, който беше жаден за живот. Със смъртта ѝ загубих приятел.

– Тя ли предложи тази странна постановка на „Палячи”?
– Идеята излезе от мен. Исках да я направим още през 2009 – 2010 г., докато бях директор на операта в Пловдив, но ме уволниха. Бях говорил и с директора на операта в Познан, Полша, който беше страшно навит, но и него го уволниха (смее се). Миналата година обаче попитах великия цирков артист Александър Балкански: „Абе, бате Сашо, какво ще кажеш, ако направим в твоя цирк една опера на Леонкавало?”. А той веднага: „Феноменална идея! Но как ще го направим?”. Казах: „Ами ще търся директора, който ще се съгласи”. В случаен разговор споделих с директора на Старозагорската опера, режисьора Огнян Драганов, и чух: „Правим го”. И се случи.

– На сцената се смесват две много различни изкуства – това не е ли риск?
– Не, нещата се преливат, органически ги свързва виртуозността. За да бъде виртуоз, цирковият артист, също като оперния певец, полага изключителен труд. Операта и циркът са две гениални изкуства, а да ги свържа – това е била мечтата ми цял живот.

– А колко близък чувствате вашия герой Канио?
– Канио е артист, който има малка трупичка и обикаля селата, за да припечелва грошове. Човешката му драма е, че се е влюбил в младата, хубава Неда, прави за нея всичко, както един по-възрастен мениджър би направил за младо, способно и хубаво момиче. Много е интересно – аз играя себе си, а моята реална съпруга, която също е много по-млада от мен, играе себе си. Вярно, тя няма любовник като Неда, но не ѝ е трудно на сцената да бъде млада и хубава, а на мен – да бъда по-възрастен (смее се).

– Има ли думи на Канио, които чувствате като свои?
– Да: „Тълпата плаща и иска да се смее”. Това е съдбата на артиста. Почина баща ми, а аз пеех в Цюрих – хората са си платили билета и искат да чуят Калудов такъв, какъвто е. На следващия ден самолет до Варшава, от Варшава с колата 36 часа до България, за да погреба баща си… Това е страшната истина – артистът винаги трябва да е усмихнат. А той е само човек, когото господ е дарил с дарбата да пее красиво и да изпитва много любов към хората. Ако не развива и не раздава своята дарба, значи е неблагодарник. Нашата сила е да имаш огромно сърце, а правилото е просто: живей красиво, живей мига си, утре не го знаеш ще дойде ли. Какво – лошо ли е?!

Текстът е публикуван в брой 27 /2018 г. на списание "Икономист" от 6 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ