Кукли, цирк и джаз превръщат класиката в зрелище

Тазгодишните „Моцартови празници” край езерото в Правец ще се запомнят с експерименталното смесване на изкуствата

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 22 July 2018 09:38 >
Кукли, цирк  и джаз превръщат класиката в зрелище
12 – 15 юли 2018 – четири дни, в които фестивалът „Моцартови празници” събра за четиринадесети път меломани пред откритата сцена на езерото в Правец. Мястото е особено, магично заради водата и планината, събрани в едно. И публиката е особена. Идват и чужденци, но най-вече хора от различни краища на България, за голяма част от които фестивалът е възможност да се насладят на опера, изпълнена на живо.

Мнозинството са ценители, подготвени за това, което ги очаква, и отворени за нещо ново и различно. По облеклото и поведението им личи, че приемат фестивала с респект, а по коментарите им след спектаклите – че са готови да спорят за всяка режисьорска „волност”, превърнала любимото им произведение в нещо неочаквано. И още нещо – там идват цели семейства, а децата, забавлявайки се, попиват красотата на класическата музика. За тях няма забрани, могат дори да се движат по време на представление, стига да не шумят. Често са приседнали на тревата, вперили поглед в случващото се на сцената.

А на сцената е пъстро. Впрочем сцените са няколко, в зависимост от конкретната постановка. Няма как например гастролът на Марионетната опера от Ландау, Германия, да бъде под звездите. Спектаклите ѝ изискват специфични условия, за да не избяга магията. Затова залата на градското читалище в Правец цели четири пъти се напълни за куклените представления на операта „Вълшебната флейта”, с която бе открит фестивалът, и на балета „Лебедово езеро”. Никой, дори в най-смелите си фантазии, не бе предполагал какво ще види. Марионетките оживяват, играят като истински артисти, танцуват с финеса на истински балерини. Германската трупа на Бернхард Лайсмюлер сътворява чудо, което трудно се описва с думи – просто се гледа с възхита.

Куклите са преплетени и в сюжета на операта „Турандот” от Пучини, съвместната продукция на Държавната опера и на Държавния куклен театър в Стара Загора. Впечатляващи със своите размери и костюми, те дублират героите и им придават допълнителна свежест. Режисьорите Огнян Драганов и Дарин Петков приобщават към декорите дори многоетажната фасада на хотела край езерото. А маестро Владимир Бошнаков има честта да дирижира именити солисти с международна кариера, сред които Драгана Радакович от Сърбия (Турандот), италианецът Дарио ди Виетри (Калаф), българите Цветелина Василева (Лиу), Юлиан Константинов (Тимур) и др.

Изненадите и смесването на изкуствата не спират дотам. Третият ден от фестивала е най-дълъг и наситен. След обедната вълнуваща раздумка с тенора Калуди Калудов на специалната „Среща с автограф” зрителите се потапят в страстна „Валпургиева нощ”, в която театърът, балетът и операта си подават ръце под диригентството на Ивайло Кринчев. Спектакълът, посветен на 200 г. от рождението на Шарл Гуно, е последният творчески проект на артистичния директор на фестивала Христина Ангелакова, която ни напусна неотдавна. До последно тя държи в програмата винаги да има експеримент, който сега е ръцете на режисьора Боян Крачолов, на певците Ивайло Джуров (Мефистофел), Ивайло Михайлов (Фауст) и Евгения Ралчева (Маргарита), на драматични актьори, балетисти, хористи и музиканти от Старозагорската опера.

Фестивалната събота завършва в полунощ с джаз импровизациите на внуците на Панчо Владигеров – близнаците Константин (пиано и кларинет) и Александър (тромпет и флюгелхорн) Владигерови, които имат дарбата да превръщат концертите си в нещо красиво, нещо смешно, нещо като нищо друго на света. Толкова са талантливи, че могат дори душата ти да извадят и да засвирят на нея. Аплодисменти и за сценичните им партньорки Ружа Семова (пиано) и Теодора Късметска – Сороков (цигулка) – четиримата са съученици от София, живеят във Виена и са хора на света.

Експеримент е и финалът на четиринадесетите „Моцартови празници”. Клоунадата излиза изпод шапитото, за да срещне класическата музика в „Палячи” от Леонкавало, съвместна продукция на Старозагорската опера и Академичния цирк „Балкански”, с режисьор Огнян Драганов и диригент Ивайло Кринчев. Калуди Калудов (в ролята на Канио) и Анна Дитри (Неда), Александър Крунев, хористите, музикантите и цирковите артисти вдигат на крака публиката след последния фестивален акорд.

Емоцията надделява над известни обърквания и пропуски (напр. липса или повредени субтитри), които съпътстват подобни мащабни събития. Външният гаф обаче не се забравя: от патрона на фестивала, министъра на културата – нито следа. Защо ли? 

Христина Ангелакова: С една крачица, но да сме по-нагоре!

Думи на Христина Ангелакова от непоказвано тв интервю развълнуваха публиката на откриването на фестивала:
„Когато се обръщам назад, го правя с радост, защото съм изживяла един живот със спомени… Напоследък, занимавайки се основно с организацията на фестивала „Моцартови празници”, отдавам много сили и желание. Иска ми се следващата година да е поне с една крачица, с половин стъпало, но да бъде по-нагоре. Това ми запълва живота с много радост.

Харесва ми симбиозата на различните изкуства, интересувам се, чета много, гледам да бъда в крак с времето, защото то променя изискванията и към нас самите. Не бива да оставаме назад, не бива да се застопорим някъде назад в годините…”.

 
Цветелина Василева, сопран:  
Нестандартното ме провокира

– Цветелина, как се чувствахте в експерименталната постановка на „Турандот”, смесваща кукли и пеене на живо – това не разсейва ли певците?
– Смятам, че участието на един марионетен театър прави оперната постановка интересна. Заглавията са едни и същи и за да няма повторения, всеки режисьор постановчик иска да внесе нещо ново, различно, нестандартно, с което да провокира не само нас, певците, а и публиката. Намирам за удачно участието на куклите в тази постановка на „Турандот”.

– Напоследък изпълнявате и партията на Лиу, и тази на принцеса Турандот – в коя се чувствате по-добре?
– Харесвам и двете героини. Аз съм по-лиричен глас, но през последните години постановчиците ме търсят за Турандот, когато искат да представят по-различен образ на жената принцеса. Затова се стремя да я пея със собствения си глас. Все пак еталоните, които наложиха Гена Димитрова и Ева Мартон за тази героиня, останаха малко в миналото. Ето, скоро Анна Нетребко също ще пее Турандот в Залцбург! Впрочем Лиу ми е много любима, защото ме свързва с първата ми премиера в Софийската опера заедно с Гена Димитрова! Но и Лиу, и Турандот ми носят голямо щастие.

– Накъде поемате след „Моцартовите празници“?
– Намирам се в период на голямо вокално и психично напрежение. Тези дни пях Аида в Софийската опера, сега тук – Лиу, после заминавам за Оперния фестивал в Савонлина, Финландия, където съм поканена за принцеса Турандот (30 юли, 1 и 3 август под диригентството на Алберто Веронези, б.а.). Надявам се постановката да е интересна. Приемам нестандартните режисьорски решения, стига да има естетика и да е обоснован експериментът.

– А какво Ви предстои през следващия сезон?
– Имам предложение за „Фалстаф”, за едно концертно изпълнение в София, разбира се, и ангажимент в Софийската опера – трябва да уточним дали „Бал с маски”, или „Трубадур”. Предстои ми и пътуване до Щатите в Моцартова опера, но засега не бива да споделям. Всъщност… от няколко години гостувам в Уичита, Канзас, и съм свидетел как израсна този театър. Е, трябва да се лети над океана и има часова разлика, но аз съм свикнала.

Текстът е публикуван в брой 29 /2018 г. на списание „Икономист“ от 20 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ