Снежина Петрова, актриса и доцент в НБУ: Писмеността и думите са лоното, в което отглеждаме цивилизации

Виолета Цветкова
Снежина Петрова, актриса и доцент в НБУ: Писмеността и думите са лоното, в което отглеждаме цивилизации
Източник: Тони Тончев
Снежина Петрова
– „Медея“ е независим артпроект, в същото време сте на щат в Народния театър, преподавате и в НБУ – свободните артисти или щатните са в по-неизгодна позиция сега?

– Със сигурност независимите артисти са в много тежко положение. Еднократните или тримесечни помощи няма да решат проблема. Трябва да се вземат по-радикални мерки. Може би една от добрите страни на този вирус е, че ни принуждава да направим реформите, които отлагахме. Може този Covid-19 да е някакъв лечебен вирус, защото излязоха наяве много неща. Здравната система ще се реформира. Образователната – също, надявам се.

Няма как да не признаем, че държавата, която ние не обичаме и на която не искаме да плащаме данъци, всъщност се оказа, че е тази, която може да се погрижи за нас. Сега въпросът е, след като светът заживя заедно чрез всички интернет платформи, как да не загубим живия контакт. Със сигурност трябва да преосмислим този забранен ни плод. Защото сега за нас, артистите, живият контакт е невероятен разкош – последното, което ще ни се случи след изолацията.

– Как оценявате действията на държавата и Министерството на културата в тази сфера, която понася едни от най-големите щети?

– Има толкова много системи в държавата, които са пред разпад и трябва да бъдат спасени, че струва ми се, за изкуството ще се мисли накрая. Част от артистите бяха много активни и допринесоха за придвижване към възможни решения. Театър на открито е голямо предизвикателство, но нека да се опита – да се адаптират градски пространства, да се търсят нови site specific формати. Артистите са готови, но публиките?! За тях ще е ново и трудно. През лятото – добре, но през зимата?! Задължително е отсега да помислим за октомври. Иначе продължавам да смятам, че полезният ход е да подкрепяме разумно държавата, без, разбира се, критичността ни да бъде приспана. Има обаче опасност да ни хареса тази изолация. Самата аз от време на време започвам да се наслаждавам на „спрялото“ време (смее се), но това е мимолетно и мисля, че възстановяването на живота ще бъде в страховит ритъм, който ще компенсира принудителния стоп. Плаша се от този ритъм.

– Малко преди кризата от древната „Медея“ се хвърлихте в Оруеловата „Ферма на животните“, от мита за една чудовищна жена към чудовищен текст за облечените във власт. Случайно ли е?

– Не, много стар проект е. Режисьорката Деси Шпатова го предложи в Народния театър, после в Пловдивския, имаше и други разговори. Проектът беше за голяма трупа, но може би поради политическия момент в него преговорите бяха трудни. Накрая тя избра вариант моноспектакъл, след това включи и четирима абсолвенти от НБУ, за да не съм сама на сцената, и го предложихме в Театър 199. Директорът Ани Монова и драматургът Андрей Филипов, който се оказа голям фен на романа на Оруел, с вдъхновение отгледаха спектакъла. Честно казано, беше ми трудно да вляза в следващ голям проект. Нужно ми беше време, но Деси Шпатова, която като една Дева има много силна интуиция, може би е предусещала, че ще падне резето на театъра (смее се), и много бързаше. Е, успяхме да го изиграем три пъти.

– Зад гърба Ви са толкова много текстове – Чехов, Достоевски и Бекет, Зюскин и Мюлер, Ева Енслър и Ясмина Реза… Как оцелява една актриса при това емоционално торнадо?

– Всъщност трябва да възприемаме заниманието с театър като духовно израстване, а не като практикуване на шизофренна раздвоеност (смее се), както се произнасят някои теоретици на нашето изкуство. За мен това е духовна практика, защото текстът е енергия, текстът е кодирано послание през времето. Всяка дума е материя и самият факт да възкресяваш забравени, архаични думи, да смесваш и играеш на различни езици – имала съм и този шанс – всъщност е голямо богатство. Словото ни прави материални. В театъра думата е действие. С казването на нещо предизвикваме разместване на светове. Във всекидневния си живот практикуваме речта си за какво ли не, а в театъра тя е действие, оръжие. Затова нека внимаваме с думите.

– Патриархът на националната ни литература нарече езика ни „свещен“, а Вие сте сред артистите, които „препрочитаха“ Вазов в дните на изолация. Да приемам ли казаното току-що като послание в навечерието на 24 май?

– Да. Речта, езикът, писмеността… е лоното, в което отглеждаме цивилизациите. Радваме се на първата произнесена дума, помним сетните слова, създаваме нови думи, говорим, пишем, четем на уникален език – да го пазим и развиваме. Да го съживяваме в името на доброто.

– Словото е свещено, изкуството, което се ражда от него – също, но доколко то е и бизнес?

– Театърът трябва да бъде не толкова бизнес, колкото мениджмънт. Но артистът не трябва да е бизнесмен. Трябва да има добри професионалисти, които да продават театралния продукт. Впрочем най-голямото ми предизвикателство в Проекта „Медея“ беше именно мениджмънтът. В този независим спектакъл нямаше нищо комерсиално и продажбата му на повече от 2000 души в Пловдив и на близо 3000 в София погълна големия ми ресурс от енергия. Големият въпрос беше „как?“, а се оказа, че той е продаваем, без да се правят компромиси със съдържанието.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ