Завръщането на икономическия национализъм

Преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват, а държавната намеса в най-големите сделки е чувствителна

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 13 January 2020 09:43 >
Завръщането на икономическия национализъм
2018 – най-слабата за ПЧИ у нас
През 2018 г. България записа втората най-слаба година от 1997 г. (след 2014 г.) насам, след като страната привлече само 537,1 млн. евро ПЧИ потоци (около 18% от брутообразуването на основен капитал). От статистиката е видно, че страната ни е привлякла по-малко чуждестранни инвестиции след избухването на кризата през 2008 г. (средно за периода 2000-2008 г. България е на осмо място сред страните от Централна и Източна Европа, съвсем близо до Унгария).

Динамиката на структурата на притока на ПЧИ от Графика 2 предполагаше, че продажбата на местни активи на местни компании е достигнала нива, които неутрализират навлизането на нови чуждестранни инвестиции в страната. Нещо повече, представянето на Собствения капитал през 2017 г. показва за първи път, откакто има статистически данни, отрицателна нетна стойност (6,2 млн. евро). През 2018 г. обаче тази негативна тенденция явно е преодоляна. Разбира се, ще трябва да се изчака традиционната ревизия на данните. Трябва също така да имаме предвид, че водещият чуждестранен инвеститор у нас и в региона е Нидерландия поради нейния либерален данъчен режим и възможността да се оперира чрез дружества със специална инвестиционна цел (SPEs), коeто крие факта, че местните играчи, регистрирани в Нидерландия (и други такива страни като Кипър), могат да купуват местни активи също и чрез канала на ПЧИ, променяйки цветовете на картината относно произхода на инвестициите.

В същото време в периода между 2008 г. и 2012 г. и особено през 2018 г. индикаторът Реинвестирана печалба е с отрицателна стойност, което може да се дължи както на ефектите на периода на Голямата рецесия, така и на негативните бизнес закономерности със сравнително нисък процент на възвръщаемост в региона (за което имаме емпирично потвърждение), обусловени от неблагоприятните социалноикономически условия в страната (дейностите на правителството са един от движещите аспекти на въздействие).

Ако се съсредоточим върху профила на най-големите сделки (причини и националност на купувачите) и сектори в българската инвестиционна позиция, през последните 6 години бихме могли да открием признаци на икономически национализъм: на пряка държавна намеса, включително чрез административни мерки, неоправдано тежки регулации и категоризации, изкупуване на предприятия през правителствената банка за развитие, заплахи за отнемане на лицензи и глоби; или на косвена държавна намеса – чрез упражняване на безразличие в икономическия живот в полза на местни или свързани с местни играчи, намиращ потвърждение в случая с КТБ и характера на инвестиционната ѝ политика до фалита ѝ, което в крайна сметка създава несигурност и непредсказуемост на бизнес средата.

Секторите с най-силна държавна намеса
Най-видими са ефектите на поведението на властта в енергийния сектор, където и малкото европейски компании със стратегически профил напускат. И една от причините е, че правителството се опитва да управлява процесите в него чрез административни мерки, често променящи законодателството, неоправдано тежки регулации или пряк натиск (заплахи за отнемане на лицензи и глоби). От тази гледна точка е важно да се проследи как ще завършат случаите с ЧЕЗ и американските електроцентрали.

Друг сектор е банковият, където нови европейски или американски банки не са виждани на българския банков пазар от десетилетие. ¾ от банките у нас са дъщерни на големи чуждестранни банки, които оперират на нашия пазар, след като са купили активи от местни играчи, а така стават предмет на регулация на българското законодателство и власти. С влизането на България в eврозоната този тип национализъм ще отпадне, след като регулацията ще извършва Европейската централна банка.

Други ярки примери са секторът на строителството, особено инфраструктурното, както и медийното дело. Последният пример е придобиването на портфейла от медийни услуги на шведския гигант MTG от местна компания, собственост на близки до правителството предприемачи.

Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ