В Африка, по стъпките на Съюзниците

Освен военна история бойните полета от Втората световна война предлагат природни забележителности и антични паметници

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 01 September 2019 12:05 >
В Африка, по стъпките на Съюзниците
Сградите "гофра" в град Меденин, Южен Тунис
„Не казвам, че е горещо, но преди малко Ромел попита накъде да продължи за Тобрук“. Шегата е българска и отразява емоциите на всички работещи в офиси, чийто климатик не функционира изправно. Тя обаче препраща и към едни от най-подценяваните и в същото време ключови бойни полета на Втората световна война. 

Освен че в Северна Африка се намират петролните полета, с които силите на Оста разполагат, там среща си дават и трима от най-забележителните военачалници по това време. Това са генералите Бърнард Монтгомъри и Ервин Ромел, повишени до маршали именно заради постиженията си на африканския театър, и американският генерал Джордж Патън, който загива седмици преди края на войната. 

За разлика от европейските сцени, в Северна Африка следите от битките не са овековечени с толкова величествени мемориали. В пъти по-малко са и ангажираните в бойни действия войски, което се вижда и от броя на загиналите. 

Въпреки това в Африка се пресичат множество стратегически интереси. Италия опитва да увеличи колониалните си владения в Северна и Източна Африка, правителството на Свободна Франция (в изгнание в Лондон начело с Шарл дьо Гол) опитва да изтръгне Алжир и Тунис от лапите на марионетния кабинет на Виши в Париж, а Германия помага на италианците и се бори за контрола над петролните полета в Либия. Към усилията на Съюзниците впоследствие се добавят и тези на американските войски, чиято мисия е да отрежат снабдяването с горива на Германия и Италия, а впоследствие да завладеят Средиземноморието, като открият подстъпи от юг към Германия. 

Началото

Всичко започва с операция „Компас“. След като в продължение на няколко месеца италианците, базирани в Либия, предизвикват английските войски в Египет, в края на 1940 г. 10-а армия, съставена от англичани и представители на колониите от Южното полукълбо, започва офанзива. След по-малко от три месеца през февруари 1941 г., пленява почти 140 000 италиански военнослужещи, хиляди танкове, бронирани и транспортни машини. И забележете – с четирикратно по-малко жива сила и въоръжение. 

Планината Акбар е едно от малкото места в Либия, които се радват на приятен климат

Местата, където се случват бойните действия, имат свои отличителни черти. Например планината Джебел Акбар е сред най-зелените местности в Либия с най-гъста растителност, докато държавата е сред най обезлесените в световен мащаб. Платото достига надморска височина от 900 метра и предлага благоприятни условия както за земеделие, така и за виреене на диви гори, а дъждовете през годината като количество са горе-долу като в София.  

За да се възстанови загубеното, Хитлер изпраща войски в подкрепа на Мусолини, които ще останат в историята като Корпус „Африка“. В последвалите битки те ще отблъснат британците обратно в рамките на границите на Египет. Изключение ще направи крайбрежният град Тобрук, който е превърнат в крепост и издържа на 10-месечна обсада, водена от генерал (все още) Ервин Ромел. 

Военният мемориал в Тобрук


Днес в Тобрук се намира един от най-големите мемориали на Втората световна война. Градът не може да се похвали с лукса на европейските курорти, но притежава онзи арабски чар, който сме свикнали да виждаме от старите филми. Богатото минало на Тобрук позволява на посетителите да се радват както на антични останки, така и на възможности за подводен спорт и гмуркане из потъналите през вековете кораби, в допълнение към следите от Втората световна война. 

Депресията Каттара

Друго природно чудо, запечатано и във военната история, е Депресията Каттара. Мястото се намира на 133 метра под морското равнище и се слави с непосилните си жеги. През войната се превръща в крайна точка за разполагане на защитните линии както от англичани, така и от германци. Заради скалистия си терен, който прави практически невъзможно прекосяването му от танкове и колесни превозни средства, Каттара се преминава само от разузнавателни екипи и спасителни мисии. 

Скалните образувания и някогашното езеро, което днес е пресъхнало, са с уникален релеф, който ги прави естествен декор за апокалиптични филми. 

От Египет до Алжир – пустинята съхранява паднали самолети и танкове


Повече следи за проведените битки, включително изоставени танкове и други бойни машини, могат да се намерят в Тунис. Там се съсредоточават и усилията на съюзническите войски окончателно да изтласкат силите на Оста от Северна Африка.

Оазисът Ал Гетар, който се намира до едноименното езеро, е превзет от американските войски през февруари 1943 година. Това се случва след като слабата им организация и командване са довели до назначаването на Джордж Патън, който слага край на хаоса. Превземането на оазиса не е проблем, защото италианските войски го изоставят практически без бой и се оттеглят на по-задни позиции. В края на март и април обаче към мястото се насочва германската Десета танкова дивизия с италиански подкрепления. Добре организираната защита под командването на Патън позволява на американците да запазят контрол над местността и показват на силите на Оста, че войските на САЩ вече се бият по друг начин. 

Система от бункери и окопи, част от линията Марет в Тунис


По същото време британската армия води друга операция – „Суператака“, с която да пробие укрепленията на германската защитна линия „Марет“. Победата, постигната за 14 дни до края на март, е сред повратните точки, бележещи края на германската доминация в Северна Африка, и в крайна сметка ще позволи на Съюзниците да се подготвят за навлизане в Сицилия и континентална Италия. Само няколко километра южно от линията „Марет“ се намира средновековният пустинен град Меденин. Стратегическото му местоположение – близо до проходите на планините Атлас и само на 70 км от Средиземно море, позволява на града да процъфтява още през  Средновековието, а днес е главният град в южен Тунис. Мястото е известно с легендарните глинени сгради „Гофра“, в които хората живеят и до днес. В непосредствена близост са и останките от римския град Гити. 

Тази част от Африка е уникална заради срещата на пустинен, планински и морски климат. Множеството езера и оазиси са били дом на няколко цивилизации и следите им са част от артефактите, които могат да открият посетителите на Тунис. 

Колкото до Втората световна война, бойните полета на Африка са първата територия, която съюзническите войски освобождават от силите на Оста. Битките, макар и кървави, дават множество шансове на войските и техните пълководци да покажат, че са и хора на честта. И точно затова наследниците на Монтгомъри, Ромел и Патън стават близки приятели.

Текстът е публикуван в брой 34/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ