На баба ви матрицата

На прицел

Румен Белчев
Румен Белчев / 27 July 2019 17:07 >
На баба ви матрицата
Не трябваше да се лакомя – повикаха ме, изчеткаха ме, че съм бил Избрания, и ми предложиха да си избера или синьото, или червеното хапче. Човещинка – вързах им се. Но ние, българчетата, сме рожби на славно и лакомо племе – докато се усетят, нагълтах и двете, да не би случайно да се прекарам и да взема погрешното.

И сега наполовина съм вътре – в Матрицата, а другата ми половина стърчи извън нея.

Не мога да преценя коя от двете половини вижда това, което става в действителност, и коя – онова, което ми пробутват агентите с творчески псевдоним Смит.

Едната ми половина, да речем, видя прокурора Гешев да арестува някаква кметица, понесла огромен подкуп, другата половина – че въпросният прокурор всъщност не арестува никого, защото по време на ареста е на няколко хиляди километра северно от местопрестъплението.

Не разбирам правилната ли половина видя ужасяващата заплаха за националната сигурност и ръката на Москва в изтеглянето на данните на цялото останало в България мижаво население, или по-разумно е да се доверя на пазителите на въпросните данни, които убеждават другата ми половина, че хлапак вълшебник бръкнал за единия майтап в компютрите на данъчното, и – голям праз, че ЕГН-то ми вече можело да се види чак в Япония. Май че тия, откъм праза, ще вземат да излязат по-прави. От какъв зор им е на японците ЕГН-то ми – то и без това се подмята безконтролно из всички масиви на Матрицата, в която живеем – като се почне от данъчните и полицията и се свърши с кабеларката, която ми пуска по жицата интернет, та да могат да ме гледат хакерите през камерата на лаптопа.

Тия хич не ги харесвам – защото през ден хем ми пращат заплахи, че са ме записали как правя разни неприлични работи пред монитора и ако не им преведа светкавично сто долара, щели да пуснат в мрежата записа, та цял свят и жена ми да видят що за извратеняк съм, хем като не им изпращам стоте долара – не го пускат. Човек, дори и хакер, трябва да е последователен – като не ти плащат – почтено си изпълняваш заплахата!

А може би е заради това, че онова, което са снимали, са жестовете, които правя, докато чета официалните новини от Матрицата.

Сигурно са от белите хакери – които шантажират само по женска линия. Черните, казват, били по-гадни – те можело да изпратят записите с жестовете ми на агентсмитовците, а те вече като дойдат, да ми разкажат играта лично. За целта Матрицата си има назначен СЕМпциален санкциониращ орган – а си показал среден пръст някому, а са те назначили за шеф на националната телевизия, та да видиш дали е хубаво. Защо мен не ме назначават – не знам, аз толкова се старая... Сигурно показвам средния пръст в неправилната посока. Не трябваше да омешвам хапчетата!

Да ви кажа, в Матрицата никак даже не е толкова зле – през лятото е топло, през зимата – студено, изобщо – има си ред, също като едно време! Не е като извън нея – там сезоните така се объркаха, че през лятото вали сняг по планините, а през зимата скиорите се пързалят по бански. Пълен бъркоч! Както във футболното ни първенство – в него хем никой никога не продава мачовете, хем привикват при премиера шефовете на клубовете, за да му обещаят тържествено, че няма да ги купуват. А може би това също се дължи на сините и червените хапчета – от едната страна на Матрицата хората купуват, а от другата – не продават…

Честно да ви кажа, по едно време ми писна да виждам всичко двойно и потърсих телефон, та да звънна и да ме върнат там, където всичко е единично. Добре че са запазили тук-там уличните телефони, оказа се, че освен да са жълти, все още можели и да звънят.

– Ало – викнах в слушалката, - измъкнете ме оттук!

А отсреща ми казаха:

– Ако искате да напуснете Матрицата, моля, натиснете едно. Ако искате да останете в нея – моля, натиснете две. Но преди това, за да бъдете намерен, заловен и обслужен по-бързо и качествено, моля, въведете вашия единен граждански номер…

– На баба ви матрицата – отвърнах предвидливо. – Намерете си го в интернет, заради такива като вас вече даже и в Япония го знаят!

Ще си постоя така – с единия крак вътре, с другия – отвън. Като се огледам наоколо – много сме, ще си правим компания!
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ