Македонска им работа

И привържениците, и противниците на договора за смяна на името обявиха победа на референдума от 30 септември

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 05 October 2018 16:27 >
Македонска им работа
Агитация: Премиерът Зоран Заев говори пред привърженици на вота „За Европска Македониja“ в Тетово
Хората им казваха: „Приемете името Северна Македония“ (Ангела Меркел); „това е единствена в живота възможност за присъединяване към НАТО и ЕС чрез промяна на името“ (шефът на Алианса Йенс Столтенберг); „това е най-важният вот в историята на нацията ви“ (военният министър на САЩ Джеймс Матис). Всички те, а също и австрийският канцлер Себастиан Курц, се вдигнаха до Скопие в седмиците преди референдума, за да изразят своята подкрепа за положителен вот, като визитата на Меркел бе първата на германски канцлер.

Да, вотът бе положителен, след като според официалните резултати 91,46% от участниците са подкрепили промяната на името на Република Северна Македония като условие за начало на преговори за членство в НАТО и ЕС. Против са били едва 5,65%. Но не, референдумът се провали, защото избирателната активност бе 36,91%, далеч под необходимия праг от 50% + 1, за да бъде признат за валиден. Премиерът Зоран Заев от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), който изведе преговорите с Гърция до успешен край с подписването на Преспанското споразумение на 17 юни, обяви резултатите за „успех за демокрацията“ и заяви, че има намерение да отведе страната до НАТО и ЕС. Лидерът на националистите от ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски също се зарадва, но на ниската активност, и призова Заев да се „пенсионира политически“.

В името на името

Ивана Йордановска, бивша съветничка в кабинета на премиера Заев, припомня в статия за BalkanInsight, че идеята за референдум е на предишното правителство на ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски. „Той го разглеждаше като удобно алиби да оправдае отказ да подпише споразумение, ако се почувства притиснат в ъгъла по този въпрос от международната общност. А социалдемократите на Заев приеха идеята, която вече бе твърдо залегнала в дебатите с Гърция.“

Йордановска твърди, че цифрата от 1,8 милиона македонски избиратели е нереалистична. В страната не е имало преброяване на населението от 2002 г., но след това масовата емиграция в Западна Европа и други страни „подсказва, че електоратът е намалял, може би до 1,4 милиона, както смятат някои“. Освен това гласуването би било възможно в чужбина само за тези, регистрирали се до края на август, които имат възможност да пътуват и пуснат бюлетина в твърде малко посолства или консулства на Македония. Чиста пропаганда е обаче твърдението ѝ, че би било „опростенческо да се твърди, че мнозинството от избирателите, които не гласуваха, са против споразумението“ с Гърция.

Дори над половината македонци да бяха гласували, това нямаше да доведе автоматично до преименуване на страната, защото допитването имаше консултативен характер. В крайна сметка конституционните промени, свързани с промяната на името, трябва да бъдат гласувани от Собранието. Работата е в това, че депутатите се бяха съгласили да се съобразят с народния вот при обсъждането на темата. А сега опозицията ще се почувства с развързани ръце поради ниската активност. Парламентарната аритметика показва, че управляващите нямат шанс да съберат две трети мнозинство сред всичките 120 депутати, за да сменят името. ВМРО – ДПМНЕ разполага с 49 места, достатъчни да блокират вота. Албанските партии, които осигуриха парламентарно мнозинство на социалдемократите и чиито поддръжници не гласуваха достатъчно масово на референдума, имат двайсетина депутати, а СДСМ – едва 51. При това положение Заев, който на 2 октомври започна консултации за осигуряване на необходимото мнозинство и отказа да подаде оставка веднага след оповестяването на резултатите от референдума с аргумента, че иска „европейска Македония“, заяви, че през ноември вероятно ще има предсрочни избори, ако консултациите се провалят.

Последиците

Накратко призивите за бойкот на референдума, включително отправените в деня за размисъл от националистическия президент Георге Иванов от трибуната на Общото събрание на ООН, така че цял свят да види македонската безизходица, надделяха над чувството за отговорност на македонския народ за собственото му бъдеще. Хем искаш в НАТО и Европейския съюз, хем бойкотираш вота дори ако мотивът ти е, в името на името, да не отстъпваш пред гърците.

Getty Images

Национализмът е лош съветник в политиката. Но също толкова лоша е идеята за референдуми по жизненоважни национални проблеми (тук се изключват повечето швейцарски допитвания, които са по текущи въпроси). Да си припомним, че референдумите във Франция и Холандия през 2005 г. за Лисабонския договор бяха спечелени от неговите противници; че обещаният лековато от премиера Дейвид Камерън референдум за или против Brexit усложни неимоверно не само британско-европейските отношения, но и геополитиката в света, и в момента пържи в собствения ѝ консервативен сос наследничката му Тереза Мей; че незаконният референдум за независимост на Каталуния на 1 октомври миналата година бе положителен, но част от лидерите му са в испански затвори или в изгнание, като Карлес Пучдемон.

Един положителен резултат от македонския вот е, че съдбата на гръцкия премиер Алексис Ципрас (засега) не е застрашена, в противен случай политическата криза в Гърция може допълнително да дестабилизира и Балканите, и ЕС. Лидерът на коалиционния му партньор „Независими гърци“ Панос Каменос заплаши, че при промяна на името на съседката излиза в опозиция, тоест може да се стигне до предсрочни избори преди насрочения за 20 октомври догодина редовен вот за парламент. Докато македонците решат какво ще правят със себе си – дали в парламента, или пред избирателните урни, може тази дата да отмине, но така или иначе договорът за името на комшиите трябва също да бъде ратифициран в Атина.

Невалидността на референдума е удар и по премиера Бойко Борисов, който по едно време се възприемаше едва ли не за кръстник на македонската евроатлантическа интеграция. На 2 октомври обаче той ловко се измъкна с думите, че всеки народ сам решава съдбата си и не може други „да му дават акъл“. С подобни думи, но сякаш с едва сдържано злорадство сръбският президент Александър Вучич заяви, че Европа трябва да уважава малките народи, намеквайки за контрапродуктивния натиск на западните лидери в навечерието на референдума. Русия, отдавна обвинявана в хибридно влияние на Балканите, и в частност в Македония, традиционно е против разширяването на НАТО, а чрез говорителя на президента Путин – Дмитрий Песков, призова Македония да не излиза извън рамките на закона след референдума. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг пък подтикна политиците в Скопие да постигнат съгласие и гласуват Преспанския договор за смяна на името, за да може Македония още през 2019 г. да стане 30-ият член на НАТО.

Македония няма изгледи за скорошно присъединяване към ЕС, но има такива за бързо членство в НАТО, подобно на Черна гора, която влезе в пакта през 2017 г. Идните дни и седмици ще покажат дали референдумът ще задълбочи разделението в македонското общество и ще предизвика политическа криза и предсрочни избори. Залогът на референдума се оказа не просто името на държавата, а собствената ѝ стабилност и перспективата да застане на опашката в региона редом с Босна и Херцеговина и Косово.

Текстът е публикуван в брой 39 /2018 г. на списание "Икономист" от 28 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ