Липсващата инфлация

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 November 2017 17:56 >

Преди няколко години постоянно лошите новини за икономиката на еврозоната бяха станали досадни. Тези дни наблюдаваме монотонна порция от добри новини, които също водят до скука. Данните през тази седмица показват, че БВП в зоната е нараснал с 0,6% през тримесечието, което приключва в края на септември (годишен темп от 2,4%). Индексът на икономическото доверие на Европейската комисия се повиши до най-високото си ниво за почти 17 години. Въпреки това, когато управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) се събра на 26 октомври, той реши да запази лихвените проценти непроменени близо до нула и да продължи програмата си за купуване на облигации (известна като количествено облекчение) за още девет месеца.

Централната банка обяви, че от януари ще забави темпото на покупките на облигации, намалявайки месечния обем двойно до 30 млрд. евро. Но шефът на институцията Марио Драги отказа да определи краен срок за програмата за количествено облекчение. Една силна доза лесни пари ще бъде необходима, твърди той, докато инфлацията трайно се доближи до целта на ЕЦБ – малко под 2%. Но има малко признаци за това, независимо от силата на икономиката. Базисната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, се понижи от 1,1% на 0,9% през октомври, според данни, публикувани няколко дни след заседанието на ЕЦБ. Загубите в еврозоната за периода 2010 – 2012 г. бяха уникални. Но в сегашното доволно състояние на енергична активност, ниска инфлация и удобна парична политика тя изглежда като много други големи икономики (виж графиката).

36 37 gr 1

След десетилетие на рекордно ниски нива на лихвените проценти тези централни банки, които затягат политиката, естествено привличат вниманието. Комитетът по паричната политика на Bank of England повиши референтния си лихвен процент от 0,25% на 0,5% на 2 ноември, което е първият ръст от 2007 г. насам. На същия ден Чешката централна банка повиши лихвените проценти за втори път през тази година. Федералният резерв на САЩ запази лихвените проценти непроменени миналата седмица, след като ги повиши през март и юни, но през декември се очаква допълнително повишение.

В Турция, може би единствената голяма икономика, която очевидно прегрява, централната банка, която е наплашена от президента Реджеп Тайип Ердоган, който вярва, че високите лихвени проценти водят до инфлация, избра на 26 октомври да задържи лихвените проценти. И все пак в повечето големи икономики основната инфлация е под целта и паричната политика се облекчава. Централната банка на Бразилия понижи лихвените проценти на 25 октомври от 8,25% на 7,5%. Два дни по-късно руската централна банка намали основния си лихвен процент до 8,25%. Миналата седмица Японската централна банка гласува да запази лихвените проценти непроменени и да продължи да купува активи с темп от около $ 80 млрд. годишно. Тези икономики натрупват сила. Цяла мистерия е, че при тези обстоятелства глобалната инфлация е упорито ниска.

За да разберем защо, трябва да погледнем модела, който модерните централни банки използват, за да обяснят инфлацията. Той има три елемента: цената на вноса; очакванията на обществеността; и наличието на претоварени (или „бездействащи“) мощности в националната икономика. Започнете с вносната инфлация, която се определя от баланса на търсенето и предлагането в глобално търгуваните стоки, като например суровините, както и с промените в обменните валутни курсове. Цените на суровините се покачиха от най-ниските си нива в началото на 2016 г. Цената на петрола, която падна под $30 за барел тогава, се повиши до над $60.

Това оказва натиск за повишаване на инфлацията: в еврозоната тя е 1,4%, или с половин процентен пункт по-висока от базисната инфлация. Когато инфлацията е забележимо висока, обикновено в страни като Аржентина (където е 24%) или Египет (32%), които прилагат скъпоструващи ценови субсидии и чиито валути са паднали рязко, вносните стоки стават по-скъпи. Във Великобритания нарастващите цени на вноса, свързани с по-слабия паунд, добавиха към инфлацията около 0,75 процентни пункта, до 3%.

Друго влияние върху инфлацията оказват очакванията на обществеността. Бизнесът ще бъде по-склонен да повишава цените, а служителите да искат по-високи заплати, ако очакванията са, че инфлацията ще се повиши. Как се формират тези очаквания, не е много ясно. Обикновено те следват целите на централните банки в повечето богати икономики. Япония е нещо като изключение. Тя се затруднява да постигне целта си за 2% инфлация в голяма степен, защото фирмите и служителите очакват по-ниски нива. Японският премиер Шиндзо Абе наскоро призова компаниите да повишат заплатите с 3% през следващата пролет, за да засилят инфлацията до желаните стойности.

Ако оставим настрана краткосрочните ефекти от вносните цени, инфлацията се превръща в игра на дърпане на въже между очакванията и третото голямо влияние, състоянието на икономиката. Тук нивото на безработицата е най-често използваната мярка. Когато икономиката се доближава до пълна заетост, недостигът на работници трябва да окаже натиск за увеличаване на възнагражденията, което след това компаниите компенсират, като увеличават цените. Някои данни сочат, че пазарът на труда в Япония е толкова стагниран, колкото е бил през 70-те години на миналия век. Американският процент на безработица, на ниво от 4,2%, е най-ниският от над 16 години. Инфлацията обаче е изненадващо слаба.

С други думи зависимостта между безработицата и инфлацията, известна като Кривата на Филипс, стана по-плоска. Докладът на института за международна икономика „Питърсън“ от миналата година показа, че спадът в нивото на безработицата в Америка сега има по-малко от една трета от капацитета да повиши инфлацията, отколкото е имал в средата на 70-те години на миналия век.

Централните банки, които виждат необходимост от по-строга парична политика, се притесняват за ефекта върху жизнеспособността на местните икономики. Съществуват известни признаци за по-силен натиск върху заплащането във Великобритания и Америка и твърдо доказателство за тях в Чешката република, където ръстът на заплатите е над 7%. Въпреки това, с толкова стабилни инфлационни очаквания, по-плоската Крива на Филипс предполага, че разходите на централните банки за забавянето на лихвения ръст са доста ниски. ЕЦБ изглежда засега далеч от подобни притеснения. Безработицата намалява бързо, но остава висока, до 8,9%. Все още има място за бързо развитие на икономиките в еврозоната, без да се стимулира инфлацията. Поредицата от рутинни добри новини вероятно ще продължи.


Текстът е публикуван в брой 45/2017 г. на списание "Икономист" от 10 ноември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ