Тhe Economist обяснява Как два местни референдума могат да засегнат бъдещето на Италия

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 28 October 2017 07:07 >

Вълненията в Каталуния фокусираха глобалното внимание върху Испания, но тя не е единствената в Европа с размирни региони. Жителите на двете северни италиански области Ломбардия и Венето гласуваха на 22 октомври за увеличаването на местната автономия. Положението им не е както на каталунците, но макар и необвързващи, референдумите все пак могат да разстроят националната политика.

Италия се обедини преди повече от 150 г., но страната все още е основно разцепена на две. Северните райони са сред най-богатите в Европа. Ломбардия със столица Милано дава 1/5 от италианския БВП с около 1/6 от населението. Югът не е толкова проспериращ. Средният жител на Кампания, района около Неапол, получава едва около 1000 евро на месец, което е половината от сумата в Ломбардия. Много венецианци и ломбардци мразят данъците им да се харчат от бюрократите в Рим или Неапол. Дясната регионалистка партия Северна лига с удоволствие експлоатираше тези тревоги. Макар че като цяло изостави мечтите си за независима северна държава (идеята не бе популярна), тя е силен поддръжник Италия да стане федерална. Това се оказа по-популярна идея: Северната лига е най-голямата партия в регионалните парламенти на Ломбардия и Венето (чиято столица е Венеция).

Доминацията ѝ отчасти обяснява защо референдумите бяха проведени. Те бяха замислени от Лука Зая и Роберто Марони, съответно президентите от лигата на Венето и Ломбардия. Вотът обаче бе подкрепен и от други партии, по-специално Движението „5 звезди“ (основната опозиция в Италия). Той е разрешен от конституцията, която дава на регионите значителна финансова независимост. Други части на Италия, като Сардиния и Сицилия, вече я имат. Северната лига обаче не получи всичко, което искаше. Централното правителство например повлия на формулировката на въпросите в двата референдума. Зая първоначално се надяваше, че вот с „да“ ще остави за Венето 80% от събираните там данъци, но Конституционният съд възрази. После той се съгласи с по-общ въпрос – дали гласоподавателите искат „по-нататъшни форми и конкретни условия на автономия“, който е използван и в Ломбардия. Разрешението за регионален политик да диктува процента би разбило суверенитета на държавата. При победа на лигата тя ще трябва да преговаря с Рим за споразумение.

Разговорите след вота със сигурност ще ограничат непосредствените му последици, но победата на лигата все пак ще е благодат. Тя може да изкопчи повече правомощия от Рим и да укрепи политическата си база. Силен вот „да“ би стабилизирал регионалната идентичност в италианския обществен живот, нещо, от което Марони, изглежда, изпитва наслада. „Чувстваме се близо до каталунския народ и се надявам (Испания) да намери начин да засили ролята на регионите си, заяви той след вота. – Това би било полезно и за Ломбардия.“

По една ирония успехът за Северната лига може да създаде проблеми за националния ѝ лидер Матео Салвини. Докато колегите му се фокусираха върху Милано и Венеция, той се опита да увеличи привлекателността на партията. Сега лигата води кампания в цяла Италия върху широка популистка платформа. В центъра и юга на страната обаче тя го прави като сестринска партия (която Салвини също ръководи) на „Ние със Салвини“. Антиюжняшкият уклон на референдумите вероятно няма да помогне на тези национални амбиции. Личната позиция на Салвини също е под риск. Някои анализатори виждат Зая като бъдещ партиен лидер. Добър резултат в референдума във Венето би могъл да запали битка за лидерския пост. Кой да знае, че референдумите причиняват такива разделения? R

Бел.ред. - Съгласно прогнозата на The Economist и в двата района около 95% от участвалите във вота подкрепиха по-голямата автономия.

 

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 27 октомври, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ