Нов опит за справедлива такса "Смет"

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 04 June 2017 06:37 >

Не са много хората, които си спомнят колко точно пъти бе отлагано въвеждането на справедлива методика за изчисляване на такса „Смет“, която представлява нещо като допълнителен имуществен данък, защото се базира на данъчната оценка на имота. Досега опитите за налагането на принципа „замърсителят плаща“ винаги приключваха със съгласие относно необходимостта от изработването на обективна формула, но и с прехвърляне на проблема напред във времето.

Естествено бизнесът настоява най-много за промените, защото фирмите покриват 70 – 80% от сумите, които общините събират за сметосъбиране и извозване, а генерират едва около 20 – 30 на сто от отпадъците. Но политиците намираха начин да не вземат решението, защото при промяната на физическите лица ще им се наложи да плащат повече, а те са избиратели. Сега се очертава отново консенсус относно изменението, като отново се залага известно отлагане на влизането в сила на пълната промяна.

В края на май изтече срокът за становища и предложение по изготвения от финансовото ведомство Законопроект за изменение и допълнение за Закона за местните данъци и такси, който променя базата за изчисление на такса „Смет“. След съгласуване и одобрение от останалите ведомства предстои документът да бъде гласуван в Народното събрание и да влезе в сила от 1 януари 2018 г. Разписано е цялостното действие на закона да е задължително от началото на 2021 година.

Какво е новото

Базата за определяне на такса "Смет" ще се решава, както и досега, от общинските съвети. Те могат да избират между три варианта: "индивидуално измерено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост", "количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честота за тяхното транспортиране", както и "брой ползватели на услугата в имота". Когато основата е "брой ползватели", се допуска да се предвиди допълнително диференциране според вида на имота и извършваната икономическа дейност, предвижда законопроектът. Ако пък изчислението е на базата на количеството отпадък, общината може да определи минимален брой торби, които да закупи гражданинът или фирмата за годината. Точните параметри в последния вариант ще са предмет на специална наредба, която трябва да бъде приета до края на тази година. Най-лесен е вариантът, при който за всеки дом има съд за отпадък, но той е приложим единствено в селата, където преобладават къщи. В законопроекта е предвидено общинските съвети да не могат да увеличават с повече от 20% таксата годишно в период от пет години след приемането на закона. Това се прави, за да е плавно поскъпването на услугата за гражданите.

Общините настояват за по-голям преходен период при въвеждане на новите такси, тъй като при промените в методиката за част от гражданите таксата ще се окаже непосилна. „Ние също подкрепяме принципа „замърсителят плаща“, но от финансовото ведомство трябва да ни посочат методика, с която ще се измерва количеството генериран отпадък от жител в многоетажен блок“, каза пред „Икономист“ Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). По настояване на сдружението е записан 2-годишен гратисен период, който е необходим на общините, за да пренастроят дейността си. „През този период таксата ще се плаща на база площ на имота, но без връзка с данъчната му оценка. По този начин ще се намалят грандиозните разлики в размера на налога, който в повечето случаи зависи от категорията на населеното място. Така се получава, че жител на областен град плаща в пъти повече, отколкото жител на село в същия район, без да генерира повече отпадък“, обясни Емил Савов, който представлява НСОРБ в работната група към Министерството на финансите, която подготвя промените. Пилотни проекти за такъв принцип на работа вече има в Кърджали и Бобов дол.

Ползите освен справедливостта

От Българската стопанска камара (БСК) настояват за промените не само за да се намали тежестта за бизнеса, а и за да се оптимизират разходите на общините. „Сега какво се получава – за София нашите данни сочат, че през 2005 г. са събрани 50 млн. лв. от такса „Смет“, а през 2015 г. - 170 млн. лв. За това време нито доходите на хората са се увеличили над три пъти, нито броят на населението или фирмите, коментира пред „Икономист“ Илияна Павлова, директор на Център „Чиста индустрия“ към БСК. Тя си обяснява това с липсата на контрол и прозрачност при разходите за управление на дейността за управление на отпадъците. По данни на камарата таксата за депониране на сметта в различни общини варира от 7 лева до 30 лева за тон отпадък. Като вариант за намаляване на разходите от БСК предлагат извозването на отпадъка също да може да се организира веднъж седмично, а не 2 – 3 пъти.

С това са съгласни и от НСОРБ, като посочват, че само в България боклукът се извозва всекидневно. „Лесно може да се определи кой колко боклук изхвърля, ако се приберат контейнерите в дворовете на къщите или общите части на блоковете, разбира се, със съдействието на етажната собственост“, обясни Савов.

Промяната на философията на таксата може да доведе и до значително улесняване при рециклирането на отпадъка, защото хората много повече ще внимават какво изхвърлят в контейнерите за биологичен отпадък и какво – разделно. „Преработката на двата вида смет се финансира по различен начин. В първия случай става със събраните от таксата пари, а във втория – чрез продуктовите такси, които заплащат търговците за опаковките, в които предлагат стоките си“, посочи още Павлова.

В законопроекта остава възможността фирмите да не плащат общинска такса, а сами да организират сметоизвозването. И

 

„Наказание“ за инвестициите

Разходите на фирмите за такса „Смет“ на едно лице варират от 8 лв. до 10 000 лв.,твърдят от БСК. Има общини, в които едно предприятие покрива 50 – 70% от приходите от такса „Отпадък“ при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.

Според работодателската организация това води до липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците, а също и нереална отчетност на отпадъците на фирмено, общинско и национално ниво. На практика става невъзможно надеждно да се прогнозират количествата смет за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци, а също дава възможност приходите от таксата да се изразходват не само за третиране и управление на отпадъците. Начинът на определяне на таксата досега в действителност играе ролята на „наказание“ за инвестициите на фирмите, смятат работодателите. В резултат на това високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти повече, отколкото замърсяват.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ