Ускорение

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 12 May 2017 14:39 >

Привлекателното в показателя брутен вътрешен продукт (БВП) е, че предлага, или поне така изглежда, сумарна статистика за състоянието на дадена икономика. На тази основа икономиката на еврозоната изглежда добре; всъщност тя се подобрява по-бързо от американската. Разпространени на 3 май данни показват, че БВП във валутната зона е нараснал с 0,5% през първото тримесечие на 2017 г., което на годишна база е около 2 на сто. Това е доста по-бърз темп от обявения за БВП на САЩ годишен ръст от 0,7%.

Тези данни вероятно надценяват разликата между двете икономики. През последните години преценките за ръста на БВП в САЩ през първото тримесечие по-късно бяха чувствително завишавани. Въпреки това икономиката на еврозоната очевидно набира скорост, докато американската преминава през застой. Скокът в продажбите на коли през март придвижи Европа пред Америка на второ място като най-голям пазар в света след Китай. През април производството в еврозоната нарасна най-бързо от 6 г. насам според мениджърския индекс за доставките, внимателно следен показател за икономическа активност. Този за САЩ спадна.

42 grafika

Добрата новина не се ограничава до производителите. Индексът на Европейската комисия за икономическите настроения, базиран върху изследвания на услугите, производителите, строителите и потребителите в еврозоната, се покачи през април до най-високото си равнище от десетилетие насам. Допълнителната енергия на блока се дължи до голяма степен на това, че възстановяването му от рецесията е на много по-ранен етап от американското. Има много повече натрупано потребителско търсене за задоволяване и по-голям свободен капацитет на бизнеса да го направи. Има голямо поле за наваксване. Безработицата е 9,5% в сравнение с 4,5% в САЩ.

Разликите в монетарната политика на Европа и Америка отразяват различните етапи на възстановяването. Федералният резерв започна (бавно) да вдига лихвите. Затова пък Европейската централна банка (ЕЦБ) държи педала на спирачката на пода. В края на месечната си среща за монетарната политика на 27 април ЕЦБ запази основната си лихва на нула, а лихвата, която плаща за банковите резерви, на -0,4%. Освен това остави непроменен размера на своето изкупуване на облигации – 60 милиарда евро на месец поне до края на годината. Шефът на ЕЦБ Марио Драги не направи и намек, че тази политика скоро ще бъде затегната. Макар че признава, че рисковете от икономически провал „допълнително намаляха“, Драги настоя, че основната инфлация в еврозоната все още е неоправдано ниска.

Той има още много поводи за тревога, включително управлението на китайската планина от дългове и протекционистките заплахи на Доналд Тръмп. Изборите в Европа може да поставят пречка пред растежа, ако не във Франция, то може би в родината на Драги, Италия. И въпреки постигнатото миналата седмица споразумение между гръцкото правителство и кредиторите му за реформите, които то трябва да предприеме, тази сага ще продължи да обсебва еврозоната. Поне икономиката набира сила сред тези тревоги.


© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 12 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ