Защо хората в Бутан вече не виждат Йети?

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 03 November 2015 04:12 >
Защо хората в Бутан вече не виждат Йети?

Автор: Кандида Бевъридж / Би Би Си

Доскоро бе обичайно за хората в Бутан да споделят истории за срещите си с хималайското Йети. Но с идването на модерните технологии селяните вече нямат нужда да се изкачват високо в планините, където някога са виждали следите на Йети - или поне така са си мислели. И така, тази легенда бавно избледнява.

Кацнало на планински склон, заобиколено от гъста, девствена гора, където бродят тигри, снежни леопарди и диви свине, откриваме отдалеченото село Чендебджи. Толкова е изолирано, че до преди 7 години, преди до селото да стигне електроенергията от новата водноелектрическа централа, децата тук са ходели на училище само за половин час на ден, защото хората не можели да си позволят да купят керосин за осветлението на класната стая.

В дните преди електроенергията селяните от Чендебджи прекарвали голяма част от деня в търсене на дърва за огрев и в бродене по високите пасища, за да пасат своите якове и кози.

По склоновете се натъквали на необичайни следи от лапи, които всявали ужас в сърцата им.

„Бях на девет години и бях отишла високо в планината да събирам сухи листа за добитъка“, разказва Пем Дорджи, жена на почти 80 г. с набръчкано лице и широка усмивка. „Беше точно след обилен снеговалеж, който бе продължил девет нощи. Йети трябва да е слязъл, опитвайки се да избегне снега. Видях следите, които беше оставил зад себе си“. 

Пем Дорджи (вдясно) с нейна приятелка от селото

60 години по-късно Пем още помни страха, който я обхваща. „Не можех да остана там дори и секунда повече“ казва тя. Тичала по целия път за вкъщи.

Децата се скупчват около печката, слушайки внимателно, докато Пем разказва историята си. Навън до голямата двуетажна селска къща сенките се издължават с падането на нощта. Традиция в селото по това време на деня е да се разказват истории за „Мигой“, както тук наричат Йети.

„Когато се върнах у дома, родителите ми бяха разочаровани, че идвам с празни ръце. Обясних, че съм видяла следите на Йети, които бяха съвсем пресни, сякаш Йети бешел минал от там сутринта. Казах им, че много съм се уплашила.“

До Пем седи малко момче, което не изпуска нито една нейна дума. Развълнувано и с широко отворени очи, то пита дали следите може да са били от друго диво животно. Тя поклаща глава и продължава с историята, като разкрива друга забележителна подробност.

„Когато описах стъпките на баща ми, той ми обясни, че краката на Йети сочат назад, за разлика от краката на хората“, разказва тя.

В Бутан се смята, че Йети ходи назад, за да заблуди ловците. Версията на Пем е малко по-различна - петата на крака на Йети е отпред.

Друг често срещано убеждение е, че Йети не може да превие тялото си, нещо характерно и за злите духове.

Разбиха мита за Голямата стъпка - Йети всъщност е мечка

Според авторката Кунзанг Чоден това обяснява защо традиционните бутанските домове имат малки врати. В книгата си „Бутански приказки за Йети“ тя описва как издигнатият праг и по-ниската греда над вратата кара хората, които влизат, да вдигнат крак и да наклонят глава.

73-годишният Кама Черинг често седи на прага на вековната си ферма. Рамката на врата е украсена със сложни рисунки на митични зверове, които пазят от зли духове.

Той е съгласен да сподели какво знае за Йети. 

Кама Черинг

„Според разказите, които съм чувал от родителите и бабите и дядовците си, козината на Йети прилича на козината на маймуна, а ръцете и краката му са по-скоро като нашите - но много по-големи. Казват още, че Йети има дълга, гъста коса на главата си, която стига гърдите му“, казва той.

„Говори се, че третият крал на Бутан е повел експедиция за търсене на Йети. Той казал на хората си, че ако се натъкнат на него, да бягат надолу по склона, защото Йети няма да може да ги види. Дългата му коса, която покрива очите му, пречи на зрението му. Казал им, че ако бягат нагоре в планината, косата на Йети ще се отмести и така лесно ще хване мъжете.“

Въпреки, че никой в това село никога не е бил нападан от Йети, Кама е чувал за един инцидент, който станал по на изток.

„Група мъже били в планината да търсят дърво, от което издълбавали маски. Когато Йети се появило и започнало да ги преследва, един мъж изчезнал. Скрил се в малка къща, използвана за медитация. Йети срутило стените и разрушило къщата. Не изяло мъжа, но го убило брутално. Бил разчленен и частите на тялото му били захвърлени.“ 

Талибаните попречиха на легендарния алпинист Райнхолд Меснер да открие ”йети”

Тогава Кама ме води по стръмна пътека от единия край на гората. Някъде надалеч се чува кукувица, а от земята се носи приятен аромат от някакви жълти цветя.

Кама стои на малка скала и сочи към един планински проход.

„Виждате ли тези облаци, дето кръжат около върха на планината? Има пасбище за добитъка. Трябва да отидем по-надалеч, за да видим следите на Йети.“

„Кога ще отидеш пак там?“,питам аз.

Кама се смее. „Стар човек съм и не мисля, че имам сили дори да изкача този малък хълм. Няма начин да успея да се кача високо там, горе в планината. Сега много малко хора отиват там“. 

Норбу

Последният човек в Чендебджи, който е виждал евентуално доказателство за Йети, е по-млад фермер на име Норбу.

Първият път бил преди 20 години, казва той, когато бил на 18 г. Бил в планината с говедата, когато видял голям отпечатък и следи от тялото на Йети в снега. От самата гледка косата му настръхнала.

Пет години по-късно Норбу разказва, че открил нещо много необичайно - бърлога, направена от сложно преплетени пръчки бамбук. „Йети е начупил бамбуковите дървета, сгънал ги в полукръгла форма и забил двата края на бамбука в земята. След това е спал вътре в бърлогата. Можех да видя следите, оставени от Йети вътре в свърталището“, казва той.

Новините за бърлогата на съществото излизат и извън селото и два месеца по-късно, пристигнали двама мъже, докато Норбу правел дървени дъски за дома си. Те искали да видят леговището, така че той спрял работа и се съгласил да им го покаже. Тъй като било много далеч, тримата трябвало да прекарат нощта в бърлогата на Йети. Пътуването минало безпроблемно. 

Йети се оказа кафява мечка

Това е последният път, в който човек от селото вижда следи от Йети.

Сега, казва Норбу, няма нужда хората да се качват в планината, за да събират дърва или да пасат животните. Готвят на газови котлони, а отглеждането на животни и земеделието са се променили. Селяните прекарват по-голяма част от времето си в отглеждане на култури, които могат да продават, като картофи и маслодайни растения.

Докато някога залезът е означавал края на деня, сега с тока селяните тъкат до късно вечерта. Правят килими и шалове, които продават на занаятчийските пазари чак в столицата Тимпу. 

В много отношения животът се е подобрил, но недостатъкът е, казва с тъга Норбу, че няма нови истории, които да разказват на децата. „Не сме ходили горе в планината от вече 20 години и наистина не сме сигурни дали Йети все още живее из нашите планини“, споделя той.

„Но това няма значение, защото няма съмнение, че Йети броди някъде наоколо.“

„Не мисля, че някой ще го намери изобщо. То е такова умно животно. Мигрира от едно място на друго и тъй като по-малко хора ходят там, може би никога няма да го намерим. Но знам, че съществува!“

Бутански приказки за Йети 

„Според всички разкази Мигой е много голямо двукрако животно, понякога, колкото „един як и половина“, а друг път колкото „два яка“. Покрито е с козина, на цвят от червеникаво-кафява до сиво черна. Крайниците му са маймуноподобни, а по лицето няма окосмяване. Женската има провиснали гърди. Мигоите обикновено се срещат по единично или по двойки, но рядко в групи. Говори се, че комуникират, като свирят с уста и излъчват изключително лоша миризма.“

„Понякога се зъбят заплашително и издават странни шумове. Обичат да подражават. Този аспект на характера им е дал повод за много приказки и легенди. Общоприетото вярване е, че срещата с тях е лоша поличба, която води до нещастие и дори смърт в някои случаи.“

Кунзанг Чоден

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ