Сблъсъкът наближава

Еврокомисията отхвърли бюджета на Италия, но ѝ даде 3 седмици да размисли

Съдържание от The Economist
Сблъсъкът наближава
Източник: shutterstock
Подобно на боксьори, кандидати за награда преди кървав мач, Европейската комисия и италианското правителство са изправени един срещу друг. На 23 октомври Брюксел поиска популистката коалиция в Рим да пренапише бюджета си за 2019 г. Така за пръв път от въвеждането на еврото комисията отхвърли категорично фискалното проектопредложение на своя членка.

Тя твърди, че италианският бюджет е отклонение от договорените таргети, „което е безпрецедентно в историята на пакта за стабилност“ – споразумението на ЕС за дисциплина в публичните финанси. Коалиционните партньори в Рим, антиноменклатурното Движение „5 звезди“ и крайнодясната Северна лига, планират дефицит 2,4% от БВП, който е 3 пъти над лимита, договорен с предишното италианско правителство.



В отговор нито един от партийните лидери не показа признаци за гъвкавост. Комисарите, заяви Матео Салвини от Северната лига, „не атакуват правителство, а народ“. Колегата му, вицепремиерът Луиджи ди Майо от движението, цитира Франклин Рузвелт, за да каже на италианците: „Единственото, от което можем да се страхуваме, е самият страх“. Без съмнение препратката му бе целенасочена: подобно на Рузвелт, и Ди Майо, основният вносител на по-високия дефицит, вижда бюджета като основа за нов курс, който ще предложи по-високи разходи, за да извади Италия от продължителната ѝ икономическа стагнация.

Бюджетът предвижда разширение на социалните облаги за бедните и безработните и избирателни данъчни съкращения. Освен това той отрязва пенсионната реформа, така че някои работници ще могат да се пенсионират на 62 г. (Коалицията нереалистично си представя, че като отстрани някои възрастни от работната сила, ще създаде работни места за младите.) При някои предложения бюджетът би могъл да стимулира растежа в средносрочен план, макар че липсват крайнонеобходими реформи. Това обаче, което плаши комисията и пазарите, е, че междувременно по-големият дефицит няма да е достатъчен да намали плашещия държавен дълг на Италия от около 130% от БВП. Бюджетът разчита на прогнози за растежа, които силно преувеличават мултиплициращите ефекти на новите разходи.

Декларация: Луиджи ди Майо от Движение „5 звезди“ цитира Франклин Рузвелт, за да каже на италианците - „Единственото, от което можем да се страхуваме, е самият страх“


Следователно опасността е, че спадащото доверие в способността на Италия да си плати дълговете може да отприщи нова извънредна ситуация в еврозоната. Притеснението около Италия се фокусира върху „омагьосания кръг“, свързващ държавите от еврозоната с банковите им системи: тъй като инвеститорите искат все по-голяма доходност от италианските облигации (които вече са на 5-годишен връх), стойността им ще спадне, подривайки балансите на италианските банки, които са задръстени с тях. Рейтинговата агенция Moody’s обезцени италианския дълг до едно деление над джънк на 19 октомври, а един от индексите на цените на банковите акции е паднал с 20% от началото на спора преди месец.

От години италианският дълг бе слонът в стъкларната на зоната с обща валута, гигант, заплашващ с криза в икономика, която (за разлика от гръцката) е далеч по-голяма, за да бъде спасявана. Първоначално комисията подходи към италианското правителство предпазливо, окуражена от компромиса, предложен от финансовия министър Джовани Трия за дефицит 1,9%. Комисията се надяваше, че като избегне конфронтационната реторика и даде на правителството време, ще помогне на Трия да направи по-умерени амбициите на колегите си – аргументите му бяха стимулирани от стабилното покачване на разликата между доходността на италианските и на германските облигации, в която са се втренчили италианските медии. Сега тя е близо до опасните 3,2 процентни пункта. На 18 октомври гълъбът Пиер Московиси, еврокомисарят по икономиката, посети Рим в последен опит да „изясни“ бюджетните планове. Визитата му обаче само потвърди това, което мнозина в Брюксел вече бяха заподозрели: че Трия има малка реална власт в едно идиосинкретично правителство, доминирано от партийни лидери, до които комисията има ограничен достъп.

Кой пръв ще мигне? Миналата седмица опасенията, че нито една от страните няма да отстъпи, бяха достатъчно основателни, за да разстроят фондовите борси, които вече трепереха около американско-китайския търговски спор и случая Хашоги. Този път обаче хоризонтите в този спор са обширни. До 13 ноември италианското правителство има срок да отговори на отхвърлянето от комисията. Тогава тя ще има още 3 седмици, за да отговори на отговора. Дори да не се постигне споразумение, може да се стигне до април и до публикуването на нова прогноза за растежа, преди Брюксел да започне процедурата за прекомерен бюджет и още половин година, преди санкциите реално да бъдат наложени.

Други фактори ще подкрепят решимостта на популистите. Нарастващата популярност на Северната лига, която излезе с малко пред движението, като почти удвои рейтинга си след парламентарните избори през март, вкара коалиционните партньори в съперничество, което им оставя малко възможности за компромис. За Ди Майо ще бъде особено трудно да отстъпи, тъй като той рекламираше гарантирането на правителствена подкрепа за по-голям дефицит като свое основно постижение след встъпването си в длъжност. „Те искат да ги смятат за много твърди, казва Джовани Орсина, директор на правителствената школа в римския университет LUISS. Може да има компромис, но само при значителен ефект върху спреда между италианските и германските облигации. Не ги виждам да отстъпят пред комисията, но могат да отстъпят пред финансовите пазари.“ Засега пазарите не са се паникьосали.

Италианската драма назрява и при по-широки дебати. Среща на върха през декември трябва да обсъди мерки за общ бюджет и по-голям спасителен фонд за боледуващи банки – скромните останки от предложенията за много по-обширна реформа на френския президент Еманюел Макрон от миналата есен. Алианс от северни и балтийски членки – ястреби, наречен Лигата на Хазната, се противопоставя дори на тези меки предложения. Нарушаващото правилата и предизвикателното към комисията правителство в Рим затруднява неимоверно убеждаването на подобни скептици, че плановете му не застрашават спестяванията и бюджетите на пестеливите северноевропейци.

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание "Икономист" от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ