В прегръдката на Хималаите

Страстта на Боян Петров към алпинизма го отведе към поредната атака на осемхилядник. За съжаление, последната

Яна Касова
Яна Касова / 18 May 2018 08:18 >
В прегръдката на Хималаите
АМБИЦИЯ: Боян Петров има в колекцията си К2, а по предварителен план трябваше да стигне и до Еверест през този сезон
Алпинистите са рядка порода хора. В преследването на амбициите си те осъзнато поставят на риск живота си. Но това са и хората, които показват, че няма невъзможни неща. В спорта, в който „аплодисментите са от боговете”, се дават жертви, за чийто брой дори не се води статистика. Един от големите вдъхновители за борбеност и силен дух на съвремието ни, Боян Петров, остана сред притихналите стожери на Хималаите (когато това издание влезе за печат, спасителните екипи все още не бяха намерили алпиниста, който е в неизвестност от 3 май, спасителната акция бе прекратена, а близкият приятел на алпиниста Кирил Петков, който участва в търсенето на място под връх Шиша Пангма, написа в сряда във Фейсбук : „Бог да го прости Боян!“). Това е човекът, изкатерил 10 осемхилядника, преборил два пъти рака, научил се да контролира диабета и излязъл като победител в няколко схватки със смъртта.

Но преди да попадне в плен на „организираната пристрастеност към върхове”, както самият той описва алпинизма, Петров изучава тайните на зоологията, екологията и спелеологията. След като завършва Софийския университет, той започва работа в Природонаучния музей при БАН. Областите на научните му изследвания са животни като прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауната на високите планини по света. С научна и спортна цел Боян е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция и Китай. Той е от малкото алпинисти, които забелязват дребните животни по пътя си. В една от експедициите си в пакистанската планина Каракорум Петров откри нов вид паяк, кръстен на неговото име. Това е най-големият черен паяк, живеещ в района, и единствената твар, която лази по височинните лагери. Преди да тръгне на последната си експедиция, планираше да завърши научната си дисертация и да издаде запланувана монографична книга за високопланинската фауна.

Популярността, която Боян набра покрай мисията да изкачи всички 14 осемхилядника, му даде възможност да изрази още по-силно своята обществена позиция в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България. Петров беше едно от лицата на протестите срещу изграждането на втори кабинков лифт в Банско. Той изготви предложение, с което запозна и Министерския съвет, в което е разработен план как да се изгради лифт, без да се събори и едно излишно дърво. В последните години освен проекта Save Pirin той съсредоточи усилия към още няколко големи проекта, с които се опитваше да запази биологичното разнообразие у нас – „Ние не сме сами на скалите” и „Пътят в Кресненското дефиле”.

Тони Тончев/S MediaБоян като алпинист
Петров се пали по височинния алпинизъм, след като през 1990 г., пътувайки във влака за Москва, чете книгата „Свирепа Арена” на Джо Таскър. Описаните страдания, радости и приключения на високопланинската експедиция възпламеняват страстта на родения през 1973 г. българин. „И все пак всичко тръгва от мечтата, която може да стане цел, после проект и накрая наистина да се случи. При повечето хора обаче мечтите остават само мечти”, казва Петров. През 1992 г. той прави първата си крачка към големите висини, след като месец се катери по скали, стени и ледници в Шамони, в подножието на Монблан. Но за да стигне до височинния алпинизъм, Боян има още през какво да премине – два пъти да нокаутира рака. Първо лекува тумор край окото, а след това се подлага на операция и химиотерапия след открит тумор в единия тестис.

„Ако трябва да сравня рака с всички върхове, които съм изкачил, то той е по-висок. Ракът не е осемхилядник, а десетхилядник. Защото на осемхилядниците аз задавам всяка крачка, споделя Петров за болестта си. - След като прескочих рака, реших, че това тяло, за да ти служи добре и душата да живее в него добре, трябва да го тренирам добре, за да може то да бъде силно и да може да преживее всяка тежка болест.”

Оттогава Петров има 22 изкачени върха над 5000 м и е българският алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра – общо 10. А проектът му „Българин на 14 х 8000“, обявен през 2016 г., беше да сложи във визитката си и останалите четири. Стъпването му на Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу беше първото за българин. Той успя да изкачи Канчендзьонга, Броуд Пик и К2 в рамките на 72 дни, а последните два превзе със световен рекорд – за осем дни.

Боян расте в семейството на хора, отдадени на изкуството. И въпреки това единственият човек, който се опитва да го спре от опасното му хоби, е дядо му, чието име носи. Съпругата му Радослава Ненова признава, че никога не е дръзвала да спре устрема му, защото би го направила половин човек. А пък Боян научил близките си да живеят със страст и да вземат с пълни шепи всеки един момент. „Да се усещаш жив, да не се огъваш пред трудностите. Напук на всички болести искаше да докаже, че е здрав. Не може да имаш живот без страст. Това го направи и доста ярък като човек”, споделя Ненова. Боян има и две деца.

В надлъгване със смъртта
Петров избира да катери сам върховете, защото не среща често алпинисти с неговия бърз и спортен стил на катерене. Но на високите точки на земята Петров описва, че „съжителстваш със смъртта”. Дори веднъж му се наложило да спи в палатката на починал колега. Казвал е, че не се страхува от смъртта, защото знае, че всички сме преходни. „Страхът е, че оставяш празнина при близките. Страданието е за тях”, казвал е алпинистът.

А Боян няколко пъти успешно излиза победител от хватка със смъртта. През 2008 г. в Алпите чупи крак при катерене на скална стена. Налага му се 350 м да се спуска в това състояния на рапел от стената и му отнема 12 часа, за да стигне до място, на което могат да му помогнат. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пък пропада в ледникова цепнатина, откъдето е изваден от група испански алпинисти. Тогава късметът е с българина – тръгнали да го търсят само защото раницата му била оставена до багажа на испанците, въпреки че той не атакувал заедно с тях. Ново счупване на крака следва през 2013 г., когато Петров претърпява катастрофа с мотор. Инцидентът отложи плана му за атака на връх К2. Инсулинозависимият диабет тип I също не прощава на Боян, въпреки че той отлично е научил как да го контролира. След слизане от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза и губи съзнание. Успява да се съвземе с помощта на полски алпинисти. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти му помагат бързо да се върне към нормално състояние. Няколко дни Боян лежи в кома, след като през август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом беше ударен от автомобил. Приемат го в болница със счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и с опасност за живота. Само няколко месеца по-късно той поднови тренировъчните си изкачвания, а през следващата година изкачи два осемхилядника – Гашербрум II и Дхаулагири. След това геройство беше избран за Мъж на годината за 2016 г. Успехите му в Хималаите му носят доверието и на спортните журналисти, които четири пъти го поставят в десетката за Спортист на България.

„Толкова драми съм преживявал, че се чудя какво още е писано да ми се случи... Животът е прекрасен и искам просто да си живея, без да се налага да оцелявам”, написа Петров в личния си профил във Facebook, преди да замине през април за експедицията в Хималаите, която включваше изкачване на три осемхилядника – Шиша Пангма, лидера Еверест и Чо Ою. Петров така и не се завърна от Шиша Пангма, не беше и открит от мащабната спасителна акция, която продължи безпрецедентно дълго, над десет дни. Съпругата му Радослава описва времето по издирването на Боян като битка с планината. „Тя го искаше за себе си, аз за мен. Но ние сме много малки, за да спорим с нея. Той не се страхува от планината, той си я обича, там се чувства щастлив и не мисля, че в някакъв момент се е чувствал нещастен. Не се сърдя на планината, не се сърдя на Боян”, каза пред bTV Ненова.

Според алпиниста Петър Атанасов Боян вероятно е паднал в някоя от огромните пукнатини, които се образуват в района на Шиша Пангма и са „истински бич за катерачите”. Пропастите са широки десетки метри и обикновено са покрити със сняг, което ги прави невидими. С тези пукнатини са свързани и най-големите притеснения на Петров в планината. "Толкова е дълъг пътят до горе, че те чака изненада на всяка крачка”, казва преди последното си отпътуване Петров.

Опасностите на високите планини
До изкачване на най-високите планини и техните върхове се осмеляват само подготвени катерачи. Но организъм, подложен в условия на разреден въздух, бързо се изтощава, а клопката на лавините, непредвидена травма и измръзване са непрекъсната заплаха. За да достигнат целта си, алпинистите следват предварителна тактика, която да адаптира организма им към несвойствените условия с покачване на надморската височина. Без правилна аклиматизация човек не би успял да атакува връх над 7800 м заради потенциалните смъртоносни ефекти на кислородната недостатъчност.

Независимо от надморската височина кислородът във въздуха е около 21%. С покачване на височината обаче намалява атмосферното налягане, а с това и парциалнотото (частичното) налягане на кислорода във въздуха. На морското равнище атмосферното налягане е 760 mmHg, а парциалното налягане на кислорода във въздуха е 150 mmHg. На височина 5300 м тези стойности са вече наполовина, а на 8500 м са три пъти по-ниски. Човек се чувства прекрасно на нивото на морето, но изкачи ли се на голяма надморска височина, липсата на кислород нанася дискомфортни, а и животозастрашаващи удари върху всички физиологични функции на човешкия организъм. На височина 5000 м един човек може да използва 70% от максималната си кислородна консумация. На Еверест тази стойност пада до 15%.

Тук идва моментът на адаптацията. Човешкият организъм е уникален и има своите компенсаторни реакции за почти всички ситуации, в които го поставяме. Когато нивото на кислород в кръвта спадне, моментално се задействат механизми, които да ускорят достигането на кислород до всички органи и системи и да набавят енергия. С аклиматизация при условия на разреден въздух организмът ни може да достигне до 14 дни живот в такива условия. Но алпинистът никога не придобива работоспособността, която е имал в ниското. Аклиматизацията обаче е възможна до 7000 м. В тази зона човек може да прекара дори няколко седмици без последствия за здравето си. Физиолозите определят височинния пояс между 7000 и 7800 м като зона на временната адаптация.

Там вече не може да се говори за аклиматизация. На тези височини сериозният кислороден глад нарушава всички функции на организма и той черпи от собствените си резерви, без да ги възстановява. Алпинистът може да прекара без прекъсване в тази зона не повече от няколко дни. В „Зоната на смъртта” (над 7800 м) човек достига до изтощаване и изчерпване на организма си за 48 – 72 часа. Физическите усилия водят до пълно изтощение и сънливост, а дългото пребиваване без допълнителен кислород – до пълно изразходване и смърт. Дори добре аклиматизирани алпинисти на 8000 м често имат зрителни и слухови халюцинации и изпадат в полусъзнание.

Всяко елементарно действие, дори закопчаването на якето, е свързано с големи физически усилия в тези големи височини. Ето защо ходенето е много бавно и изисква специфична техника и ритъм. Килограмите също са бич за катерачите и те опитват да минимизират това, което слагат в раницата си, за да не носят излишен товар. Алпинистите разказват, че някои от тях дори чупят кибритените клечки на две и вземат само страната със запалителната глава.

Липсата на вода е фактор, който също застрашава живота в хималайските преходи. Изразходването на вода при издишване води и до топлинни загуби. Алпинистите се снабдяват с безценната течност, като разтапят сняг с газ.

Ниската температура на въздуха и вятърът също спомагат за измръзването на тялото. При големите надморски височини се счита, че с изкачване на всеки 100 м температурата на въздуха спада с 0,5 градуса. Вятърът допълнително усложнява ситуацията и в зависимост от силата му температура от -20 градуса може да се усеща като -50.

Алпинистите често прибягват до употребата на допълнителен кислород с бутилки по време на изкачването в борбата си с негативните ефекти от височината. Въпреки че това е най-сигурният и безопасен начин да изкачиш някой връх над 8000 м, той среща и противници, които го определят като неспортсменски. Боян Петров е известен в света на алпинизма, че не ползва пoмoщ oт шepпи, както и кислородна бутилка.

Текстът е публикуван в брой 20/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ