Плаващите пясъци на българската илюстрация

Авторите са такива, каквито искат да бъдат и начините на работа се променят заедно с промените в света, казва Милена Радева – създател на сайта „Българска илюстрация“

Михаела Петрова
Михаела Петрова / 04 October 2020 12:00 >
Плаващите пясъци на българската илюстрация
Милена Радева
Запознах се с Милена Радева, когато Национален център за книгата към НДК беше обявил „Година на детската книга“ през 2017 г. Заради двата каталога, които бяха издадени от НДК тогава -  „Детски книги от България: Писатели и илюстратори“ и аз научих, че години наред не е имало никаква информация за това как се развиват творците в тази сфера.
       Милена Радева идваше на всяка дискусия, снимаше, задаваше въпроси. Първоначално я помислих за журналист. Оказа се илюстратор и изследовател. Човек, който иска да остави свидетелство в своята сфера. Поне за своето време.

-          Каква беше причината да създадеш сайта „Българска илюстрация“ и защо точно през 2017?

-          Формалният повод беше моята докторантура. Докато събирах документацията за българската илюстрация в периода от началото на 40-те до края на 80-те години на ХХ век, установих, че след 1989 информацията за илюстрацията изчезва. Оказа се, че до демократичните промени, колкото и изкуствени да са били нещата понякога, поне се е водила някаква статистика за творците и тенденциите. Имало е списания, вестници, дори специализирани популярни издания. За илюстрацията се е пишело и говорело от хората, които е редно да пишат за тези неща – изкуствоведи, литератори, специализирани журналисти. Имало е специализирани изложби. И през 90-те, заедно с раждането на свободните медии, тази информация започва да изчезва. Особено след 2000 година, няма как да се разбере какво се е случвало с тази част от културния ни живот.

-          Няма разпознаване на културни артефакти, макар независимото книгоиздаване тогава да е в най-силния си период?

-          Не казвам, че илюстраторите не са работили. В крайна сметка, книгата е тяхната публикация. Но се изгубват като конкретни имена и стилове на рисуване. Нищо не е отразявано и по тази причина е трудно да се разбере как се е развила илюстрацията през тези години. Дори вестник „Култура“ и „Литературен вестник“  не са се занимавали с такива неща. „Годината на детската книга“ и издаването на каталозите за детската илюстрация съвпаднаха с периода на моите изследвания. И със сигурност мога да кажа, че към момента, сайтът „Българска илюстрация“ е единствената платформа, която обединява българските илюстратори и художници, които работят в сферата на книжната графика. В него те свободно могат да представят работата си за различни български и чуждестранни издателства, автори и проекти. Предоставила съм възможност и на автори, работещи в полето на критиката да публикуват. Няма желаещи засега. А аз не съм изкуствовед, така че предимно събирам информация, която да бъде интересна, полезна и да остане за поколенията след мен. 



-          Помня, че първата изложба, която направихме в НДК, в края на 2017 беше под надслов: „Илюстратори. Поколението Милениум: Трудната среща с българския издател“. Стана ли по-лесна тази среща след 3 години или младите български илюстратори все още работят предимно за чужди издателства?

-          Много се промениха нещата от 2017 г. Има много сериозно развитие на българската илюстрация, тя промени характера си. Много колеги започнаха да правят и корици на български книги и това веднага се отрази на качеството на българските издания. Илюстраторът не е длъжен да има желание да прави корици. Но по отношение на новото поколение илюстратори, нещата са като плаващи пясъци. Образованието в Художествената академия е на много високо ниво. В същото време, по никакъв начин не ни подготвя за онова, което се случва след като излезем от там с елитарните си дипломи. Университетите в чужбина са медиаторът между ученика и бъдещият му работодател, докато в България, излизаме с дипломата и насред един много бързо развиващ се свят, стоим някак буржоазно-претенциозно. А в същото време, малко или много сме объркани как да се впишем в реално работещ процес. Учили сме сериозно, но се появяваме на пазара, навършили 24-25 години, без да имаме нито един работен ден и нито една поръчка в сферата на книжния пазар. През това време, в най-силните си години,  колеги, които са се отказали от академично образование,  вече имат много добре развито портфолио. Преди 3-4 години имаше сайтове, в които всеки може да предлага свои творби за най-различни видове игри и списания. Много бурно се разви манга културата и loish – много определен тип дигитална рисунка. Тази модерна фенщина, създаде много млади илюстратори, които превърнаха хобито си в професия. Започнаха да изграждат стил и визия, да показват творбите си в социалните мрежи, да стъпват на пазара много по-лесно и бързо. Аз до скоро работех предимно за издателства в САЩ, също и за финландски. Не защото не съм искала да работя с български издатели, но в началото, всичко става по-бързо и оперативно с чуждестранните. Голяма част от колегите от моето поколение правят същото. По този начин, реалният поглед как се развиват българите, които творят в сферата на илюстрацията тотално се размива.

Продължава на стр.2 
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ