От втори опит правителството изтегли изгоден заем*

Дългът е за 2.5 млрд. евро, разпределен поравно в два транша, които ще се обслужват 10 и 30 години

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 16 September 2020 15:21 >
От втори опит правителството изтегли изгоден заем*
Финансовият министър Кирил Ананиев, неговият заместник Маринела Петрова (вляво) и представители на Министерство на финансите обявиха емисията за безпрецедентен успех в стопанската история на България.

България е изтеглила нов облигационен заем на стойност 2.5 милиарда евро, съобщи министърът на финансите Кирил Ананиев. Емисията е обявена в два транша – 10-годишни и, за първи път, 30-годишни книжа, като по всеки от тях са набрани 1.25 млрд. евро. При 10-годишните книжа доходността е 0,389 %, с лихвен купон от 0,375 %, а при 30-годишните облигации - 1,476 %, с лихвен купон в размер на 1,375 %.

Финансовият министър подчерта, че крайният резултат е уникален в досегашната икономическа история на България – постигнатата доходност по двата транша може да се сравни с тази при държави с по-висок кредитен рейтинг, в това число и страни от еврозоната. „Емисията предизвика безпрецедентен интерес сред инвеститорите, което доведе до заявки, надвишаващи над 4 пъти търсения от нас обем от 2 милиарда евро. В отговор на този безпрецедентен интерес, взехме решение да завишим размера на емисията до 2,5 млрд. евро, които разпределихме в два транша от по 1,25 млрд. евро“, заяви министър Ананиев.

Както BGlobal съобщи първи, първоначалните планове на кабинета бяха за привличане на поне 1 млрд. евро.

Това е вторият опит на правителството да потърси финансиране от външните пазари. Пъривят датира от края на април и началото на май, но тогава пазарните условия бяха значително утежнени заради липсата на единен европейски отговор на коронакризта. Отделно, имаше и противоречиво тълкуване на мерките, предприети от правителството, включително и сключването на споразумение за суап линия с Европейската централна банка.

В изминалите месеци обаче банките агенти на парвителтвото и самото Министерство на финансите са внимавали за благоприятен момент, в който да привлекат средствата. Така в понеделник имаше конферентен разговор между финансовия министър и неговата заместничка Маринела Петрова от една страна със заинтересованите инвеститори от друга. Ден по-късно – вчера, книжата се изкупиха.

Какво трябва да се има предвид

Постигнатата доходност по новия български дълг е рекордно ниска за 30-годишни книжа и безспорно е изгодна. По 10-годишната емисия, доходността е подобна на постигнатата от други страни, от калибъра на България, което показва, че самите финансови пазари са гладни за дълг. 
Това, което трябва да се има предвид е контекстът, в който облигациите се предложиха. До момента правителството вече е изтеглило или договорило близо три милиарда лева заеми под формата на Държавни ценни книжа и кредити от европейски източници. С новия дълг, общата сума на привлечените заеми от началото на годината достига близо 8 млрд. лв.

В същото време кабинетът почти не е предприел реални антикризисни мерки, които да струват реален разход на бюджета и България е сред страните с най-малък отговор на кризата във фискално изражение. По най-известната инициатива – 60:40 са усвоени под една под трета от планираните средства (общо 1млрд. лв.), като по-думите на финансовия министър реалният отговор на кризата ще се започне да се вижда с отчетите за бюджета към края на септември.

С други думи, много е вероятно управляващите да са чакали изтеглянето на заема, за да се усетят по-уверени в разходните си политики и образно казано да „развържат кесията“. Междувременно обаче са пропуснати пет месеца, в които да направят нужното за да се съхрани потенциала за икономически растеж. При същите условия облигациите можеха да се пласират и през март и тогава правителството щеше да има ликвидност още в началото на коронакризата. В изминалите пет месеца премиерът обясняваше, че ще се кара с „натрупаната мазнинка“, а поколенията няма да бъдат обременявани с нов дълг. Новият заем показа, че от допълнителен дълг не можа да се избяга и въпросът е защо трябваше да се чака толкова, вместо държавата да има ресурс за антикризисни политики още през март и април?

Промяна в наратива, че ще има пари „за всички“, т.е. ще се вложат средства в антикризисни мерки, настъпи едва след като се постигна европейско споразумение за общ отговор на кризата. Това съвпадна с освобождаването на финансовия министър Владислав Горанов.

В отговор на въпрос от BGlobal новият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че има пълна приемственост между него и предшественика му и дисциплината спазвана до юли, ще продължи да се спазва и занапред. В същото време обясни, че ако има повече актуализации на бюджета, те ще са за да утвърдят по-ниски приходи в следствие на свитата активност, но не и допълнителни плащания. Ако министърът удържи този ангажимент, то до края на годината фискалният резерв ще намалее с пет милиарда лева. Това е сумата на очаквания дефицит, плюс натрупания към края на август излишък от началото на годината.

Справка с наличностите във фискалния разерв показва, че от общо 8.8 млрд. лв. към края на август, малко повече от 5 млрд. лв. не могат да се използват, защото са целеви средства за пенсионната система (Сребърния фонд), за обезопасяване на спрени блокове в АЕЦ „Козлодуй“ и вземания от ЕС. Това води до извод, че без новия заем да се изтегли, държавата не би имала средства за да похарчи планираното в разходната част на бюджета във видаму, утвърден с актуализацията от април. Логичният върос е дали това ограничение, е карало управляващите да се въздържат от разходи в изминалите някоко месеца и дали така не са втежнили ефекта на кризата върху икономиката.

 

В 16:45 статията е допълнена със справка за наличностите във фискалния разер, поместена в последния абзац и коментар какъв извод навява тази справка. 

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ