Европарите за България - голям успех или "колкото-толкова"

Няма значение дали са успели, управляващите все ще се похвалят

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 22 July 2020 18:07 >
Европарите за България - голям успех или "колкото-толкова"
Единственият документиран случай, в който се чу за България по време на четиридневните преговори, бе в критичен контекст.
„Каквото и да ни се падне, ще се хвалим“, е мотото на ГЕРБ по случай постигнатото споразумение за следващия многогодишен европейски бюджет (2021-2027) и антикризисния план срещу коронакризата („Следващото поколение“). По първото направление Европейският съюз ще похарчи близо 1.1 трлн. евро. За антикризисни мерки крайната сума в програма „Следващото поколение“ е 672 млрд. евро. Сумата се формира от 350 милиарда евро заеми (те ще се изтеглят с ниска лихва от Европейската комисия с ниска лихва), 310 милиарда грантове и още 12 милиарда евро в специфични плащания.

Извънредността на ситуацията е такава, че постигането на каквото и да било решение за общ отговор на кризата е добра новина. Държавите ще действат синхроницирано и с мащаб. Пазарите реагираха и доходността по правителствените дългове на редица държави (сред които и България) се върна до равнищата преди да се обяви извънредно положение.

Как обаче новината се представя на местните общества е съвсем друг въпрос. ГЕРБ например претендираха, че успехът е огромен. Доколко това е вярно, е съвсем друг въпрос и в следващите редове всеки ще може да прецени.

Средствата от европейския бюджет
От самото влизане на България в Европейския съюз, страната ни получава средства от многогодишната финансова рамка. Първите седем години за България се заделиха 12 млрд. евро. От 2014 до 2020 г. страната ни получи 15.9 млрд. евро. След края на четиридневните преговорина европейските лидери, стана ясно, че в следващите седем години ще получим 16.7 млрд. евро. Увеличението е с малко повече от 5% и предвид на обстоятелствата е добра новина.

Проблем е когато постигнатото се преувеличи и започне да се изолзва за политически спекулации. Днес средствата, които ще получим от европейския бюджет се размахват на първо място, защото наистина при тях има увеличение, макар и минимално.

Само преди месец, месец и нещо от ГЕРБ въобще не мислеха за европейския бюджет. Тогава основен източник на надежди и хвалби при публичното говорене бяха очакванията страната да получи 15 милиарда евро грантове като част от антикризисния пакет. В изминалите 45 дни пакетът „Следващо поколение“ претърпя сериозно орязване под натиска на Холандия, Австрия, Швеция и Дания. Групата им стана известна като „пестеливата четворка“ (The frugal Four). Прякорът дойде не защото не искат да се бъркат в джоба, а защото се притесняват, че страните получатели ще ги усвоят парите по неефективен или корупционен начин.

Най-близкото дипломатично определение беше изказването на холандския премиер Марк Рюте, че страни като България трябва да правят по-смели реформи и парите да са обвързани с тях. Българският премиер отговори с упрек, че Рюте иска да е „полицаят на Европа“.

Казаното, казано. След четири дни на преговори планът „Следващо Поколение“ претърпя намаление от общо 750 млрд. евро на 672 млрд. евро. Вътре в него, планираните 500 милиарда грантове и 250 милиарда заеми промениха отношението си на 350 милиарда заеми, 310 милиарда грантове и още 12 милиарда евро в спезифични плащания. Вместо с 15 милиарда евро под формата на грантове, премиерът ни се завърна от Брюксел с обещания за 7.7 милиарда антикризисни грантове и възможност да вземем до 4.55 милиарда от общия заем.

Тов е страхотен пример как човек не трябва да слага тигана, докато рибата е още в моретол Но за да не се напомня на управляващите, че се поизхвърлиха, те промениха наратива. Вместо за 15 милиарда антикризисни грантове, заговориха за общи 29 милиарда, които ще получим ако усвоим напълно еврофондовете в следващите седем години, усвоим грантовете и изтеглим максималния заем.

Отново, договореното не е проблем. Навярно е максимумът, който България би могла да постигне, но този максимум щеше да се постигне от всеки човек, който бе премиер на България в този момент. В битката между Севера и Юга, където „пестеливата четворка“ държи единия фронт, а Италия и Испания са най-гласовити представители на другия, България е твърде малка за да наклони везните. Единствената оценка, която се чу да получав държавата ни заради водените до момента политики, е желанието на Холандия реформите да се оценяват и парите да зависят от оценката.

До тук нямаше да се стигне, ако богатите държави на Европейския съюз нямаха сериозни притеснения, че грантовете, които субсидират, потъват в корупционни схеми.

За това и се наложиха няколко предпазни механизма.

Първо, за да получат средства, държавите трябва да представят планове за борба с кризата и те да се одобрят. България все още няма план.
Второ, отделни държави ще могат да спират превеждането на средства за до три месеца, ако подозират, че конкретна схема се използва за злоупотреби. Европейската комисия ще може да провери случая и да излезе с окончателно становище.

Ако има политически извод, който ГЕРБ днес могат да си направят, той би бил „не казвай хоп, преди да си скочил“. Що се отнася до обществото, най-коректният извод, който може да се направи е, че цацата му се представя като някаква голяма риба.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ