България влиза в чакалнята на еврозоната

Престоят на другите страни от Източна Европа е между 8 и 10 години

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 July 2020 19:56 >
България влиза в чакалнята на еврозоната
България и Хърватия влизат във Валутен механизъм II – чакалнята на еврозоната (ERM 2). Това става с решение на финансовите министри и управителите на централните банки на двете страни, а съгласие днес единодушно дадоха финансовите министри на страните от еврогрупата (страните от еврозоната плюс Дания) и Европейската централна банка.

Централният курс на българския лев, по който страната ни ще влезе в чакалнята, е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева.

След внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България всички са се съгласили, че България ще влезе в чакалнята при съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

Какво означава това?

Непосредствен позитив от това решение е вероятното повишаване на кредитния рейтинг на България. В дългосрочен план България би могла да разчита на улеснен достъп до кредитиране на всяко ниво – потребителско, корпоративно и държавно. Хипотетично предимство е и достъпът до ликвиден ресурс от Европейската централна банка, но това ще стане чак след като страната стане част от еврозоната.

Условие това да стане е България да изпълнява в продължение на две последователни години петте критерия от Маастрихт – за ниски бюджетен дефицит и дълг, стабилни лихви, цени и валутен курс. Практиката показва, че другите страни от Източна Европа, които вече са в еврозоната, престояха в чакалнята между осем и 10 години.

Като условие за допускане в чакалнята, България прие да започне тясно сътрудничество с Европейския банков съюз. Това означава, че ЕЦБ ще надзирава най-големите банки и ще издава предписания как БНБ да надзирава по-малките. ЕЦБ ще може да изисква отнемане на банкови лицени на български финансови институции. България ще загуби и възможност да се противопостави на решения за преструктуриране на дъщерните банки на международните групи в клонове. Ако това стане, капиталът и ликвидността им може да се консолидират в държавата, където се намират банките майки.

България ще участва и в Единния механизъм за преструктуриране, което означава, че с български средства може да се подкрепят банки в страни от еврозоната.

С поправки в законодателството през януари управляващите допуснаха ЕЦБ и страни от еврозоната плюс Дания да изискват и промяна на курса лев/евро. Отделно решение на Народното събрание, гласувано също през януари, забранява на финансовия министър и управителя на БНБ да приемат промяна на курса, но историята показва, че такива решения вече са били нарушавани.

Риск от присъединяването към еврозоната е България да финансира стабилизирането на далеч по-богати държави като Итлия например. Тази възможност се отваря поради участието на България в Европейския стабилизационен механизъм, като българското участие в него може да достигне шест милиарда евро.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ