Скандалът с хазарта – за какво да държим сметка

БСП и ДПС правят грешка, признават я веднага и опитват да я поправят в първия възможен момент. ГЕРБ не откриват своята грешка цели пет години

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 26 June 2020 16:12 >
Скандалът с хазарта – за какво да държим сметка
Повече от пет години бяха нужни на Менда Стоянова и Владислав Горанов за да се сетят, че закон, приет от ГЕРБ, е допуснал държавата да се ощетява със стотици милиони левове.
БСП се пребори Министерство на финансите да предостави подробна информация кои хазартни игри какви приходи са осигурявали на бюджета в последните пет години. Такива данни може да са полезни, защото ще покажат колко реално харчат българите за залагания. Ако Министерство на финансите спази обещанието си, ще предостави и информация кои оператори кога са се възползвали от вртичката в Закона за хазарта, която позволява на компании да плащат по-ниска такса (след приспадане на платени комисиони).

След като в началото на годината депутати от ГЕРБ и „патриотите“ обвиниха за проблема управлението на Пламен Орешарски, днес зад същата опорна точка опита да се скрие и финансовият министър Владислав Горанов.

„Не се зададе въпросът защо колегите от БСП настойчиво питат само за периода от 2015 г. насам. За съжаление проблемите, които са констатирани по отношение на Държавната комисия по хазарта, далеч не започват в началото на 2015 г. Още от 2013 г. за много хазартни оператори ДКХ е приемала подобен тип правила, които дават възможност да се плащат 20% такс върху комисионите, а не 15% такса върху получените залози. Тогавашният министър на финансите (Петър Чобанов – бел. ред.) е дал отговор, че и той не е бил информиран от Държавната комисия по хазарта за начина, по който се прилага законът“, каза той в Народното събрание.

След това министърът попита риторично: „Дали това не е дало кураж на Комисията по хазарта да започне грешно да прилага закона, колеги, е въпрос, който ще се изследва“. Фокус на този коментар е фактът, че през есента на 2013 година депутати от БСП и ДПС внесоха законопроект, който спря да облага с данъци най-големите хазартни оператори (към момента главно букмейкъри). Вместо това те започнаха да плащат държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за хазартни оператори. Тя се събираше от комисията по хазарта.

Стъпката определено е грешна, защото Националната агенция за приходите има звено, което издава методики и указания как задължените лица да третират своите разходи, могат ли да ги добавят, или извадят от финансовия резултат за данъчни цели. В контраст, държавната комисия по хазарта разполага с далеч по-малко персонал – около 60 души и те формират целия й административен капацитет.

Трябва да се имат предвид и още някои важни обстоятелства.

От 2010 до 2012 година ГЕРБ внесоха редица промени в Закона за хазарта, които целяха да изгонят от българия чуждестранните букмейкъри и да гарантират монопол за българският оператор „Еврофутбол“. Впоследствие стана ясно, че партньори в него са избягалият дубай бизнесмен Васил Божков и семейството на Стефан Найденов и синевоте му Цветомир и Павел, които добиха медийна популярност от декември миналата година с множеството си изяви.

Законите не допускаха чужди букмейкъри, искайки от тях да заложат капитал, да докажат опит и да инвестират на българска територия. По-късно се вкара и непоносим режим на облагане, според който всички онлайн букмейкъри трябваше да плащат данък върху общата сума на събраните залози.

Това беше невъзможно, защото глобалният им бизнес модел включва повече от 90% от направените залози да се връщат като награди към победителите в организираните от тях игри.
Българските букмейкъри от своя страна плащаха данък върху разликата.

Ефектът от закона беше, че през 2013 година множество чуждестранни букмейкъри рекламираха дейността си с банери в интернет сайтове, но те водеха към сайтове близнаци, които предлагат пълния набор услуги, но от домейн адреси, които са различни от официалното име на оператора. Така се избягваха постоянните опити на ГДБОП да ограничи залозите към чужбина.

Самият закон обаче не се прилагаше в пълната си строгост от ГЕРБ. Прилагането започна, когато на власт дойде коалицията на БСП и ДПС – през лятото на 2013 г. Още тогава стана ясно, че ситуацията е много грозна – законът остави медии без рекламни приходи, играчите без избор къде да залагат, а един-два български оператора негласно, но напълно осъзнато от цялото общество, станаха фаворити на държавата.

Опит да се разеши този проблем направиха новите управляващи (БСП и ДПС) през есента на 2013 година с нови поправки в Закона за хазарта. Именно за тях днес се изказа финансовият министър Владислав Горанов. Промените отвориха вратата за чуждите букмейкъри, защото им позволиха да плащат държавна такса като процент от формираната печалба, вместо върху оборота. Грешката (умишлена, или не) беше, че НАП спря да облага този финансов резултат като данък. Вместо това ДКХ започна да събира парите като държавна такса. Грешката обхвана букмейкъри, организатори на тото и други игри. Пропуск остави лотариите и бингото извън този режим и техните организатори плащаха обикновен корпоративен данък вразмер на 10% от печалбата им. Също като всички нормални бизнеси от останалите сектори.

Законопроектът внесоха депутати от ГЕРБ и БСП, но в пленарна зала го подкрепиха и от ГЕРБ. Министерство на финансите, което не беше автор на законороекта още през януари сигнализира, че бингото и лотариите са извън обхвата, но поради правилото, че данъчни закони не се променят в течение на календарната година (ГЕРБ го нарушиха с ДДС за заведенията), санирането на закона трябваше да почака.

Шест месеца по-късно, след фалита на КТБ правителството подаде оставка. Предсрочните парламентарни избори върнаха на власт ГЕРБ, а депутатът Георги Кадиев опита да поправи грешката с изключването на бинго и лотариите от облагането с държавна такса. Управляващите отхвърлиха предложението му, а дни по-късно с подобна цел промени предложи Менда Стоянова от ГЕРБ (председател на бюджетната комисия и заместник-председател на парламента). Само че текстовете на Менда Стоянова вкараха лотарията на същото място при букмейкърите и допуснаха облагане след плащане на комисиони.

Законодателната инициатива на Менда Стоянова също беше грешно формулирана (нарочно, или не, отново е друг въпрос). Причината е, че букмейкърите с наземни пунктове наистина плащаха комисиони. Пунктовете за събиране на залози се притежаваха от микропредприятия (еднолични търговци и семейни фирми), които си докарваха комосион в размер на 7% от напавените в техните кафенета залози. Това са онези пунктове, в които човек можеше да пие кафе и да залага върху мачове, надбягвания с коне или кучета, или за някой тираж на игри с топки, които се разиграват на екран в реално време.

Към този момент приспадането на разходи за комисиони беше оправдано, защото 7% от залозите наистина не бяха част от печалбата на оператора. Това не важеше за лотариите, но ГЕРБ все пак ги включиха в двусмисления и спорен законов текст. Въпреки, че не е ясно как точно опараторите на лотарии плащат комисиони и на кого.

Но това е въпрос, който възникна при управлнието на ГЕРБ. Ако финансовият министър Владислав Горанов смята, че има морално и политическо основание да упреква БСП и ДПС, трябва да си дава сметка, че БСП и ДПС внасят несъвършен закон, но го прилагат само седем месеца. Признават грешките почти веднага и опитват да ги поправят, когато падат от власт и са в опозиция.

ГЕРБ и Държавната комисия по хазарта под управление на Министерство на финансите с титуляр Владислав Горанов – внасят, гласуват, приемат и прилагат несъвършен закон, от който държавата губи, и чак след цели пет години се сещат, че той имал несъвършенства. И държат сметка на политическите си опоненти, които са правили същата грешка само седем месеца, признали са я веднага и са опитали да я поправят в първия възможен момент. 
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ