Шанс или проклятие: има ли визия за новите пари от ЕС?

Предизвикателството е дали България ще ги използва, за да догони богатите, или отново ще се „усвоят“

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 13 June 2020 11:23 >
Шанс или проклятие: има ли визия за новите пари от ЕС?
Лъчезар Богданов, старши икономист, ИПИ

Европейската комисия обяви предложението си за план за възстановяване с общ бюджет от 750 млрд. евро, наречен Next Generation EU. В основата му е новият инструмент за възстановяване и устойчивост с предложен ресурс от 560 млрд. евро, като 310 милиарда са предвидени за безвъзмездна помощ, а останалите 250 млрд. – под формата на кредити. Заедно с това, комисията предлага увеличаване на средствата за сближаване към сегашната Многогодишна финансова рамка с около 55 млрд. евро, увеличаване на трансферите през Фонда за справедлив преход с около 40 млрд. евро и множество допълнителни инициативи, включително инструмент за подкрепа на платежоспособността, насочен към оздравяване на предприятия.

Все още не може да се каже какъв ресурс ще бъде на разположение за България. Работни документи на комисията например сочат разпределение, при което България следва да получи подкрепа до 15 млрд. евро в следващите четири години. Презентация на правителството сочи, че само по инструмента за възстановяване и устойчивост България ще има достъп до 6,1 млрд. евро грантове и до 3,1 млрд. евро кредити, допълнителни 2 млрд. евро - по линия на фонда за справедлив преход, допълнителни 692 млн. евро по текущата кохезионна политика и 376 млн. повече за развитие на селските райони. Предложението на Европейската комисията тепърва предстои да бъде одобрено от страните членки, които могат да променят както общия размер на предвидените фондове и разпределението по страни, така и съотношението между безвъзмездната помощ и заемите.

Каквото и решение да бъде взето – а по всичко личи, че такова ще има, предвид изключителната промяна на нагласите в Европа и активната подкрепа за плана в големите страни, най-вече в Германия – България ще бъде голям нетен бенефициент.  С каквото и да се сравнява, обсъжданата сума ще има огромно въздействие върху капацитета за публични разходи в страната. В периода до 2024 г. този финансов поток ще представлява – разбира се, ако бъде получен и разходван – между 4 и 5 % от БВП всяка година, допълнителни 11-13% от бюджетните разходи в сегашната траектория на бюджетиране и данъчна тежест, което на практика би позволило удвояване на публичните инвестиции. Не трябва да забравяме и че този ресурс допълва очакваното финансиране по новата многогодишна рамка на бюджета на ЕС, а в следващите две години предстоят и разплащанията по договорени проекти в настоящия програмен период.

Логиката зад тази „рецепта“ е ясна – с публичен ресурс да се компенсира липсата на частни инвестиции в икономиките на ЕС и да се даде своеобразен стимул на вътрешното търсене след кризата. Спорно е дали в този кратък период българската икономика може да „поеме“ такъв стимул и най-лесното доказателство е системната невъзможност да се изпълнят планираните капиталови разходи в бюджета през последните години, довели до излишъци и пренасочване в дните преди новогодишните празници.

Извън техническата бариера за бързо „усвояване“,

изобилието от чужди пари променя стимулите за поведение

на политици, бизнес и администрация, насочва ресурси към дейности, които не биха съществували без трансферите и постепенно ерозира базови принципи на създаването и финансирането на публични услуги и отговорността за това. Виждаме, че решенията в цял отрасъл – селското стопанство – се ръководят почти изцяло от наличните субсидии. Виждаме и колко е трудно да се инвестира в инфраструктура със собствени ресурси – наистина, никой не иска да плаща тол-такси и винетки, ако може да има „безплатни“ пътища, мостове и тунели, които са „подарък“ от европейския данъкоплатец. Виждаме и как почти никакви проекти, подобряващи градската среда и качеството на живот – от водоснабдяването, пречиствателните станции, третирането на отпадъци до санирането на сгради и модернизация на градския транспорт – не тръгват без „грант“. Общините все повече губят стимул да насърчават инвестиции и разкриване на работни места, за да увеличат собствените си приходи, които на свой ред да използват за собствени политики и приоритети, и вместо това насочват все по-големи усилия в защитаването на проекти. И така нататък – списъкът може да бъде продължен.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ