И S&P преоцени негативно кредитния рейтинг на България

Агенцията очаква икономиката да се свие с 6.5% тази година, а пълно възстановяване през 2022г.

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 30 May 2020 14:44 >
И S&P преоцени негативно кредитния рейтинг на България
Само в рамките на месец и половина втора рейтингова агенция понижава оценката си за България. Standard & Poor’s (S&P), потвърди самия рейтинг ВВВ, но понижи перспективата му от „положителна“ на „стабилна“. Причина за това е кризата, която засегна България, както и очакваното бавно възстановяване в някои сектори на икономиката (основно износа).

В края на април Fitch също понижи перспективата на рейтинга, който постави на Бъбгария. Рискът от тези действиа е, България да плати по-високи лихви, когато тегли заем от международните пазари. В това отношение всяко забавяне в тегленето на нов заем може да го оскъпи. От обявяването на извънредното положение на 13 март, спредът (рисковата добавка) на доходност по български облигации спрямо германски постоянно расте и до момента няма новина, която пазарите да са интерпретирали положително.

Според агенцията, през тази година икономиката ще се свие с 6.5%, а догодина ще отскочи с 5.9% и след това ще се върне до средното си равнище около 3% през 2022 и 2023г. „Смятаме, че икономиката ще започне да се възстановява в края на 2020 година под влияние на нарасналото вътрешно търсене. Смятаме също, че през 2021 г. износът ще се възстанови, но шокът, който преживяват търговските партньори на България, ще потиска външното търсене в сравнение с предкрезисните равнища“, се казва в изявлението на рейтинговта агенция.

Анализаторите й коментират, че за България ще е полезно да се присъедини към валутнокурсовия механизъм ERM2, познат като „чакалнята на еврозоната“ и смятат, че започването на тясно сътрудничество с европейския банков съюз (едновреенно с влизане в чакалнята), ще повишат доверието в България.

В къщото време те посочват, че валутният борд, който функционира в страната вече 23 години, е предпоставка за стабилността.

Агенцията очевидно смята, че перспективите пред самата еврозоната остават стабилни и вижда тясната интеграция с нея като нещо положително. Това става въпреки, че през последните седмици изникнаха сериозни притеснения дали еврозната ще продължи да се развива в сегашния си вид, или ще претърпи трансформации. Пример за това е рискът германската центрана банка – Бундесбанк да излезе от програмата за покупки на публични дългове, което на свой ред може както да задълбочи кризата в самата еврозона и да постави държави като Италия на ръба на фалита.


Тази възможност се откри след като германският Конституционен съд поиска от Бундесбанк да докаже, че ЕЦБ действа в рамките на мандатите си и в съответствие с европейското законадателство.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ