Covid-безработицата – голяма, но под очакванията

Изглежда вероятно туристическият бранш да не се възстанови години наред*

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 30 May 2020 10:07 >
Covid-безработицата – голяма, но под очакванията
Адриан Николов, ИПИ

Кризата с коронавируса сложи край на рекордните постижения на пазара на труда, които бяхме свикнали да наблюдаваме през последните няколко години. Но съдейки по данните от последните една-две седмици, изглежда че ударът по заетостта не е бил толкова тежък, колкото мнозина очакваха след фактическото забраняване на дейността на цели отрасли на икономиката за два месеца. Ще разгледаме въздействието на кризата и ограничителните мерки върху отделните икономически дейности през данните за безработицата, събрани от Агенцията по заетостта.

„Разплитането“ на чистия ефект на кризата е нелека задача, тъй като генерирането на нова безработица е част от нормалното функциониране на пазара на труда, а падането ѝ под определени граници дори навежда на мисълта за ниска гъвкавост. Освен това, извън загубилите работата си в резултат на пряката забрана за определени дейности (ресторанти, барове, спортни събития, култура, транспорт), има и непряко засегнати – от свързаните отрасли, които в нормални времена обслужват затворените дейности, до фабрики, спрели работа заради липсата на поръчки от западните си партньори.

Далеч не е без значение и ефектът на политиките за запазване на работни места, най-вече по линията на схемата 60/40.

Според данни от Агенцията по заетостта между 13 март и 22 май общият брой на новорегистрираните безработни е 137 хил.души, от които 88 хиляди са пряко засегнати от кризата. Това число е по-малко от много от очакванията (виж прогнозата на ИПИ по сектори), които сочеха над 200 хил. нови безработните, дори и да допуснем, че част от останалите близо 50 хил. души, които не са посочили кризата като причина да загубят работата си, също са били засегнати от нея. Разбира се, доколкото кризата все още не е свършила и възстановяването на трудовия пазар не е започнало, е рано да правим крайни заключения. По-интересни са данните за отраслите, от които идват новите безработни, които дават представа за тежестта на удара, нанесен им от кризата.

Очаквано, най-много са новите безработни в хотелиерството и ресторантьорството – секторът, чиято дейност практически беше спряна, с изключение на доставките на храни и напитки. В общия случай фирмите в него не разполагат със значителни спестявания, които да могат да покрият рязкото свиване на приходите почти до нула, а работниците са по-често млади и с не особено високо образование и квалификации. Въпреки това, загубата на работни места в туризма засега е доста под очакванията – новорегистрираните безработни в сектора са 29,7 хил. и са малко над 16% от всички заети в него според данните за целия отрасъл за 2019 г.

Трябва да имаме предвид, че за разлика от други отрасли на икономиката, ефектът от кризата върху туризма ще е доста по-траен – вероятността летният сезон да е в пъти по-слаб от предишните е много голяма, а има общини, където секторът формира повече от половината заетост. Още по-трудно е прогнозирането кога страховете от международно пътуване ще намалеят, всички ограничения ще паднат и чуждестранните туристи ще се върнат по Черноморието, но изглежда вероятно туристическият бранш да не се възстанови години наред, което да принуди заетите доскоро в него да потърсят работа в други отрасли.

Вторият най-засегнат отрасъл откъм брой работници е търговията с 16,2 хиляди нови безработни. Ефектът за целия бранш, който е вторият най-голям след индустрията, обаче е относително малък – 3% от всички заети. Дейността на супермаркетите не беше прекъсната, а онлайн търговията дори изпитваше недостиг на работници, така че най-вероятно загубата на работни места идва от малките магазини и откритите пазари, които срещаха повече трудности да поддържат стриктна хигиена.

Данните на Агенцията по заетостта разделят леката и тежката промишленост на две части, но тук ги разглеждаме заедно. Също като при търговията, ударът по заетостта е приблизително 3%, но става дума за 18 700 души. Възстановяването в този отрасъл, особено за предприятията, които работят преимуществено за износ, до голяма степен зависи от възстановяването на икономическата активност на западноевропейските пазари, които на този етап изглеждат по-сериозно засегнати.



Въпреки че строителството до голяма степен не спря дейност по време на кризата, основно по линия на довършване на вече започнатите обекти, и там са загубени над 3 хил. работни места. За разлика от повечето сектори обаче, тук вероятно свиването на заетостта ще продължи и през следващите месеци заради очакваното намаляване на търсенето на нови жилища и офис площи.

Новите безработни в транспорта са 4,3 хил. души, което отразява рязкото свиване най-вече на пътническия транспорт в хода на кризата. Тук възстановяването е свързано предимно с очакванията за състоянието на туризма, които на този етап не са особено оптимистични.

Струва си да маркираме и различния развой на събитията във високотехнологичния сектор. Докато при информационните и комуникационните технологии новите безработни са само 750, то в административните и професионалните дейности (значителна част от тях са кол-центрове и аутсорсинг на услуги като цяло) те са над 2 000. Тези разлики до голяма степен отразяват гъвкавостта на самите работни места и способността им бързо да се реорганизират към модел на дистанционна работа. Докато за ИКТ фирмите това се оказа относително лесна задача, в аутсорсинг секторът преходът е по-труден.

Голям е и ударът върху развлекателния сектор – регистрираните нови безработни в „култура, развлечение и спорт“ са 2900 души, които представляват над 5% от заетите. Вероятно  този отрасъл е понесъл много по-сериозни щети заради големия брой самонаети в него, които нямат право на обезщетение за безработица и не фигурират в статистиката на агенцията, ако загубят работата си. Заетостта в този отрасъл също изглежда рискова в дългосрочен план, доколкото на този етап не се знае кога и дали концертите и кината ще заработят постарому.

Маркираме най-общо данните, засега изглежда, че пазарът на труда, особено извън туризма и развлеченията, издържа на кризата по-добре от очакването. Прекалено рано е обаче да се обявява край на спада и завръщане към нормалния стопански живот, а работата по възстановяването едва сега започва.


* Текстът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика, заглавието и подзаглавието са на редакцията
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ