"Ройтерс": ЕЦБ се готви за живот без Бундесбанк

Катастрофичният сценарий е Германия да се оттегли от печатницата за пари и разпад на еврозоната

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 26 May 2020 20:49 >
"Ройтерс": ЕЦБ се готви за живот без Бундесбанк
Европейската централна банка не коментира публично вероятността да загуби подкрепата на Бундесбанк, но според "Ройтерс" това е сценарий, над който вече се работи.
Европейската централна банка подготвя резервни планове, как да продължи Програмата за покупки на правителствен дълг (PPSP) без участието на Германия и нейната централна банка – Бундесбанк. Новината съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на свои източници, и уточнява, че разработките са следствие от решението на германския Конституционен съд да забрани участието на Бундесбанк в програмата, позната метафорично като „европейската печатница за пари“.

Програмата, която ЕЦБ поддържа от години, се изразява в това, че правителствата на страните от еврозоната могат да правят бюджетни дефицити, които да финансират със заеми от търговските банки на своята територия. Те на свой ред ги залагат пред централните банки на същите държави и получават рефинансиране в свежи пари от Европейската централна банка. Проблемът е, че източник за рефинансирането са новосъздадени пари, които не почиват върху новосъздаден фундамент, а само върху обещание някога да бъдат заработени и върнати от длъжниците.

В същото време мандатът на ЕЦБ е да поддържа умерена инфлация в еврозоната (2%-2.5%), а не да кредитира държави, които не могат да контролират публичните си разходи. Не на последно място, това води до риск от инфлация и обезценяване на спестяванията, защото печатането на пари, с които да се плащат дългове без видимо подобрение във фундамента на една икономика, винаги води до обезценка на нейната валута.

България преживя точно това през първата година на 90-те години, а процесът кулминира с хиперинфлацията от края на 1996 и 1997 г.

Конституционният съд в Карлсруе създаде правен прецедент, при който отказа да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) и нареди на Бундесбанк да излезе от програмата на ЕЦБ за количествени облекчения, ако ЕЦБ не докаже (до 15 август тази година), че с действията си преследва именно своя мандат – да осигурява ценова стабилност в еврозоната.

В последните три месеца, под натиск на коронакризата, страните от еврозоната и Европейската централна банка обмислят поредица от мерки за смекчаване на ефектите от заразата и последвалия икономически колапс. Притесненията са, че парите ще отидат отново в държави, които по принцип не спазват фискална дисциплина като Италия, и в по-малка степен Испания, Франция и други. Към това се добавя и общото недоволство на населението на Германия – страната, която е най-голям донор в европейските програми.

Освен политически натиск Германия да спре да спонсорира недисциплинираните страни от еврозоната, през 2015 година група от 1500 академици – икономисти и юристи, заведоха дело срещу програмата на ЕЦБ. Именно след като СЕС реши, че няма проблем, се сезира Конституционният съд в Карлсруе и в крайна сметка забрани на Бундесбанк да участва в програмата, докато не се докаже, че с действията си не противоречи на своя мандат и на европейското законодателство.

В най-лошия сценарий, ЕЦБ ще заведе безпрецедентно дело срещу Федералната република, която държи най-голям дял в самата ЕЦБ. Целта ще е да я принуди да се върне обратно към програмата за изкупувания чрез печатане на нови пари. Това обаче ще бъде акт без прецедент в историята на еврото, което бе създадено през 1999г.
Според „Ройтерс“ това би било „момент на истината“ за еврото, защото ще се види доколко наистина Германия държи на единната валута, чиято стабилност би била сериозно разклатена без участието на Бундесбанк. Повечто от източниците на „Ройтерс“ очакват проблемът да се разреши, като Бундесбанк докаже, че политиката на ЕЦБ е правилната и убеди Конституционния съд в рисковете от страничните ефекти, които неговото решение крие.

Въпреки това ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната вече се стягат и за най-лошия сценарий, който те наричат „невероятен“ и все пак допускат забрана на Бундесбанк да участва в покупките. В такъв случай именно централните банки на другите страни от еврозоната биха се принудили да купуват обликации, емитирани от германското правителство. Плановете все още не за завършени, а дискусиите продължават в Управителния съвет на ЕЦБ. Говорители на ЕЦБ и на Бундесбанк за момента отказват коментар по темата.

Ако Германия излезе от програмата и се наложи други централни банки да купуват германски дълг, ще се наруши принципът да не се споделя риск. При него дълговите книжа остават в балансите на централните банки и всяка от тях е кредитор на собственото си правителство. ЕЦБ не придобива държавни дългове, а само финансира централните банки.

ЕЦБ вече забави покупките на германски бундове след началото на пандемията от коронавирус. Така може да фокусира усилията си върху рефинансирането на Италия, която има проблеми сама да привлича дългове на приемливи лихви.

Този месец Бундесбанк придоби само 628 млн. евро германски облигации, което е само 2.3% от всички правителствени дългове изкупени по програмата. Дори и Бундесбанк да напусне програмата, покупките на германски облигации не могат да прекъснат, защото те са най-високо ценените дългови книжа в еврозоната и служат като ориентир за инвеститорите.

Самото излизане на Бундесбанк от PPSP обаче създава риск от спекулации дали самата еврозона няма да се разпадне. Страх, който ЕЦБ опитва да пресече още от годините след предишната криза, когато Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия бяха заплашени от фалит.

Шанс всичко да се избегне, е ако ЕЦБ открие производство по нарушение на правата на еврозоната срещу Германия като част от Системата на европейски централни банки. Въпросът е дали Бундесбанк ще изпълни решението на ЕЦБ, или на Конституционния съд в Карлсруе.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ