Масовото тестване е единственият начин да се „победи“ коронавирусът

Може да се наложи възрастните хора да спазват мерки за изолация по-дълго от останалите – например до края на годината, казва вирусологът проф. Радка Аргирова

Янина  Здравкова
Янина Здравкова / 16 April 2020 13:15 >
Масовото тестване е единственият начин да се „победи“ коронавирусът
Проф. Радка Аргирова
Проф. Радка Аргирова е председател на Българското дружество по медицинска вирусология, председател на медико-биологичната секция към Хумболтовия съюз в България и председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз. Беше член на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет, който препоръча масови тестове за коронавирус. Работи в клиничната лаборатория на болница „Токуда“. Освен диагностицирането на инфекцията в болницата сега се започва по-масово тестване за коронавирус по метода на т. нар. пулове, при който се използва един PCR тест за изследване на материал от повече лица. Пулът представлява материал (смив) от 10 души например. Този пул се изследва като една проба. Дори в него да има само една положителна проба на заразен с коронавирус, тестът ще даде положителен резултат. След това материалът на всеки от тези 10 души се изследва поотделно, за да се открие източникът на инфекцията, който да се изолира и/или лекува. С подобно групово тестване с един тест може да се изследват едновременно проби от 10 – 20 души.

– Проф. Аргирова, на база известните вече случаи на коронавирусна инфекция у нас, които са сравнително малко спрямо други страни, които са „по-напред“ в развитието на епидемията, и на база възможностите на нашата здравна система какво трябва да правим от тук нататък?

– Масов скрининг, много бързо, с много бързо определяне на контактните на тези, които са заразени, и тяхното изолиране. Това е единственият доказан начин да се победи този вирус.

– Ние не правим такъв скрининг.

– Започваме полека-лека. Имаме 1000 полицаи, има тестиране в Банско. Това трябва да се разшири върху всички хора, ако искаме да го победим. Иначе вирусът ще остане и никога няма да премине. По ефекта на доминото все някой ще се разболява, друг ще пренася.

– Имаме ли ресурс за това – тестове, капацитет от лаборатории?

– Г-н премиерът каза, че е поръчал тестове. Ще трябва да намерим ресурс.

– До какъв момент на обхват на тестване трябва да стигнем, за да имаме следваща мярка за реакция на болестта и каква трябва да е тя?

– Трябва да стигнем до максимално намаляване, дори до нула на броя на новооткритите лица, заразени с вируса. Освен това – ето какво постигна Германия например – броят на излекуваните надвишава броя на новозаразените в един и същ момент, например в един ден.

– Кога трябва да започне отпускане на мерките за изолация – изведнъж, когато стигнем нула заразени, или постепенно?

– Постепенно. Най-напред може да се отворят определени магазини или да се разреши на определени категории хора да могат да излизат. Разбира се, на първо място ще бъдат тези, които работят. Възможно е да се наложи най-възрастните да бъдат посъветвани да не излизат до края на годината, доколкото е възможно. Или да излизат само за задоволяване на най-основните си потребности – до пазара, до магазина.

– Кога смятате, че ще има промени в мерките?

– Не мога да кажа. Смятам, че пикът ще е в средата на май и след това броят на новооткритите заразени постепенно ще започне да намалява.

– Възможно ли е да имаме втора вълна на епидемията? Все пак сме далеч от 70-те процента преболедували, които да осигурят колективен имунитет.

– Ако не се държим добре, ако продължим да излизаме навън, ако не спазваме мерките за дистанция и изолация, ще имаме втора вълна.

– Има ли логика в това изолация и дистанция да се спазват до откриване на сигурно лекарство или ваксина?

– Това не може да стане. Сигурна ваксина или лекарство ще има след не по-рано от 2 години – не може строгата изолация да продължи толкова дълго.

– Вие показахте метод, при който с един PCR тест могат да се тестват повече хора, не само един, което също е добър вариант при липсата на тестове. Започнахте ли вече да тествате по този начин?

– Имаме вече срещи как да го направим технически с работодателите и започваме съвсем скоро.

– Държавата ще се включи ли с плащане и осигуряване на тестове?

– Не знам. Говорим за нашата болница, която е частна, и нашата лаборатория, и работодателите, които също са частни лица.

– Не Ви ли потърсиха от името на държавата?

– Държавата не иска да знае какво казват вирусолозите. Не го ли забелязахте това на Медицинския експертен съвет? Те не искат вирусолози. Това е нашата действителност – специалистите не се питат и всяко едно нещо се политизира.

– Има много смъртни случаи от Covid-19 у нас на хронично болни хора с влошено състояние, например декомпенсиран диабет. Рязкото влошаване на хроничното заболяване е специфика на вируса, или тези хора не са получили адекватно лечение навреме?

– Хората със сърдечносъдова недостатъчност, с диабет, с хронични белодробни заболявания поради естеството на тези хронични заболявания имат имунен дефицит в някаква степен, имунната им система функционира малко по-слабо, отколкото на останалите хора, които нямат такива подлежащи заболявания. Тези хора са много уязвими, затова вирусът ги атакува по-лесно и затова говорим, че на възрастните хора и тези с хронични заболявания трябва да се обърне специално внимание и те да спазват абсолютно всичко, за което се говори.

– Въпросът е, че когато те вече се разболеят, оставаме с впечатление, че стигат до лечение много късно, в много тежко състояние.

– Възможно е, трябвало е да потърсят помощ по-рано. Или пък много е възможно да са потърсили по-рано, но да не са я получили. Но всеки случай поотделно трябва да се обсъжда.

– Различни специалисти, например в Германия, твърдят, че сегашният коронавирус не е много по-различен и опасен от вече съществуващите и познати коронавируси, които се срещат ежегодно в есенно-зимния сезон.

– Частично е така и не е така. Да, коронавирусите са познати, по структура, по функция, по морфология и генетика този вирус е много близък на останалите коронавируси. Има обаче едно качество, което го отличава от тях – много бързо и тежко става преминаването към симптоми след т.нар. „мълчалив период“, а той е 6 – 7 дни след като се случи заразяването. Фактът е, че в тези 6 – 7 дни човек е разпространител на вируса, без да знае.

– Други немски вирусолози твърдят, че вирусът не е толкова заразен, когато попадне върху повърхности, т.е. там той умира по-бързо, отколкото се смяташе.

– Вероятно имат основания да го твърдят. Важното е, че трябва да се знае, че повърхностите трябва да се дезинфекцират, ръцете трябва да се мият. Пренасянето на вируса става чрез малките аерозолни капчици, които болният отделя, без да иска, когато говори, кихне или нещо подобно. Така става пренасянето, а не чрез самия въздух – ако вървите по улицата и наоколо няма никого – няма как да се заразите.

– Има ли данни за мутации и промени във вируса, можем ли да очакваме през лятото той да отслабне?

– Не мога да кажа, защото има различни мутации – има такива, които повишават вирулентността, и такива, които нямат значение върху патогенността му. Лично аз смятам, че през топлото време патогенността му ще отслабне малко.

– Как си обяснявате разликите в броя заразени и починали между Севера и Юга в Европа?

– С недисциплинираността, само с това. Спомнете си онзи мач в Ломбардия, на който е имало 40 000 души и 25 дни след това започна смъртоносният щурм на вируса в Италия.

– Според норвежко изследване високата смъртност в Италия и Испания може да се обясни и с по-високата антибиотична резистентност там – при случаите на вторични бактериални пневмонии, които не могат да се излекуват.

– Възможно е, но това не може да бъде единственото обяснение, може само да допринася. Хората, които са се струпвали масово, са пренесли вируса, други са заразени и оттам зависи с каква имунна система са, може ли тя да отговори на инфекцията и дали веднага се взети някакви мерки, или се е стигнало до тежки бактериални пневмонии, при които вече няма как да не се даде антибиотик. Първата реакция е най-важна.

– В България много се надяваме, че БЦЖ ваксината ни пази.

– Нямам обяснение какъв би могъл да бъде механизмът на действие на БЦЖ ваксината, която ни е правена преди толкова много години, и как може да ни помогне. Този въпрос изисква допълнително изследване, каквото не е публикувано все още. Засега това е статистически факт, че в Източна Европа случаите са по-малко, а там БЦЖ ваксината е била задължителна, докато в другите страни – не. До каква степен това обяснява данните за по-слабо заразяване на населението, още не може да се каже.

– На какво се дължат малкото открити случаи на заразени у нас?

– На това, че мерките се взеха достатъчно рано.

Текстът е публикуван в брой 13/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ