Ираван Хира, генерален директор на Hewlett Packard Enterprise България: Рязък спад сега, рязък скок догодина

Емил Петров
Емил Петров / 06 April 2020 10:16 >
Ираван Хира, генерален директор на Hewlett Packard Enterprise България: Рязък спад сега, рязък скок догодина
Ираван Хира е генерален директор на Hewlett Packard Enterprise България, управлявано от "Селектиум". Преди това е бил генерален директор на "Хюлет Пакард България" и на "Хюлет Пакард Глобъл Деливъри България Център". Той работи в НР от стъпването на компанията в страната през 1998 г., като през годините е заемал различни търговски и управленски позиции. Има магистърска степен по изчислителна техника от Техническия университет в София. Женен, с две деца.
Следваме Ираван Хира, защото:
- Непрестанно търси новото и не спира да се учи
- Показва как многообразието е работещ модел за устойчиво развитие
- Намира положителното във всяка ситуация

– Г-н Хира, какво ви задържа повече от 20 години в "Хюлет Пакард" (НР)?
– Като дете мечтаех да стана лекар, изследовател и какво ли още не и това, което ми хареса в НР, може би е свързано с детската ми мечта. Част от мотивацията ми да искам да бъда лекар беше, че медицината е безгранична наука. Търсенето на вечния живот е безкрайно пътешествие, за което не се знае колко е голямо. Разбира се, като дете се впечатлявах още и от технологичните джаджи, високите технологии и математиката. Така че, попадайки в НР, освен че успях да удовлетворя своите потребности, продължих да уча, разбирайки, че тази компания е не само прозорец към света, но и ми предоставя идеална възможност непрестанно да се развивам. Да уча, да сменям роли и длъжности, да ме поставя в различни, сложни и трудни ситуации, в които не само че успявах да се справя, но най-вече – да си взема важна поука и придобия безценен опит. По този начин непрекъснато се усъвършенствам, което ми дава възможност да преминавам към следващото ниво – интелектуално и професионално. Именно цялото това пътешествие през всичките тези години е нещото, което ме задържа в компанията.

Аз не скучая, а се забавлявам, удовлетворявам любопитството си и продължавам да търся отговорите в технологичния свят. Колкото повече работя, толкова повече уча и откривам, че има толкова много неща, за които нищо не знам. Това събужда интереса ми и ме увлича в търсенето на решения. Пред мен се откриват все повече нови възможности – врати, които искам не само да отворя, но и да премина през тях, докато не стигна до последната, а тя е някъде в безкрайността. Това е нещото, което ме държи буден.

– Какъв е ефектът от кризата с коронавируса върху бизнеса на Hewlett Packard Enterprise (НРЕ) и останалите компании от бранша в България?
– Въпреки че властите по света все още не успяват да овладеят разпространението на коронавируса, предвиждам икономическото му въздействие да бъде под формата на V, т.е. силен спад на растежа през текущата година, последвано от силен скок през следващата. Всичко зависи от това дали и колко бързо успеем да вземем вируса под контрол. Ако правителствата успеят поне да ограничат разпространението или ако изследователските отдели на фармацевтичните компании по-скоро намерят ефективен антидот, вероятно икономиките ще се възстановят бързо.

За съжаление, още е рано да се каже със сигурност, че този сценарий ще се изпълни, напротив, рискът от U-образно или L-образно движение е твърде голям, за да бъде отхвърлен. Това, което прави икономическата перспектива несигурна, е многостранният характер на сегашната криза. Това включва критични прекъсвания както в производството и потреблението, така и по отношение на движението на стоки и хора, нарушаването на вътрешната и външната търговия. Разиграва се каскадна икономическа динамика с внезапното спиране на икономическата активност. Подобна динамика наблюдавахме по време на световната финансова криза. Тогава без бързата намеса на централните банки глобалната икономика се насочваше към многогодишна тежка депресия. Днес ефектът на коронавируса върху икономиката може да бъде по-лош и от този през 2008 г. Картината изглежда мрачна – с рецесия в почти всяка една от икономиките по света. За да не се стигне до това, трябва да се предприемат много бързи, адекватни и решителни мерки в подкрепа на бизнеса, целта на които е покачването на потреблението и запазването на работните места. Най-добрият начин да се анализира ситуацията е да се погледне отвъд кризата, а икономическите ѝ ефекти да се считат за временни и обратими.
Предприемач в корпоративен костюм
Начинът, по който оперира компанията, която управлявам, ми дава силното усещане, че съм предприемач в корпоративен костюм. Пътищата, които прокарва НРЕ в индустрията, са нови и такива, по които още никой не е стъпвал. Ние не следваме утвърдени успешни практики, а поемаме риска в търсене на новото и неизвестното. Опитваме нестандартни решения и знаейки, че можем да сгрешим, не се отказваме, а работим до намиране на правилна алтернатива. Казано накратко – страхотните служители и успешните предприемачи си приличат повече, отколкото си мислите.

– Защо се смята, че ИТ бизнесът е една от малкото индустрии, които ще бъдат по-слабо засегнати директно от кризата?
– Действително очакванията са такива и това се дължи на факта, че ИТ компаниите имат потенциал да се адаптират много по-бързо към кризисните условия, но също така, че последните постижения и високите технологии могат да се окажат мощен инструмент и ключ към успешната борба срещу новия коронавирус и последствията от икономическата криза.

Традиционните методи за анализ и проследяване на заразата не се справят достатъчно бързо и ефективно, за да се овладее положението. Поради тази причина високотехнологичните компании, в партньорство с правителствата, все повече се опират на иновациите от последните години, за да намерят предимство в борбата срещу COVID-19.

Още днес високопроизводителни суперкомпютри и алгоритми се опитват да предскажат разпространението на пандемията. Също така помагат, макар и не директно, в намирането на лекарство или ваксина срещу опасния вирус.

Централно място в тази битка заема изкуственият интелект (AI) и решения, базирани на него. Технологията може да събира и обработва огромни количества информация, която може да предскаже потенциални огнища на пандемията, да се изградят модели на разпространението на вируса, броя на заразените, изпадналите в критично състояние и др. Тази информация е безценна, ако бъде предоставена навреме на съответните институции. Друго приложение на високите технологии видяхме в Китай. Там благодарение на милионите охранителни камери, инсталирани по градове и пътища, както и на разработените алгоритми за следене в комбинация с високопроизводителните изчисления на суперкомпютрите, се даде възможност за следене и спазване на карантината. Например, ако човек с положителна проба за COVID-19 е нарушил карантината, то властите могат да проследят целия му маршрут с дни назад. По този начин правителството е започнало да тества масово всички потенциални контакти по пътя му и бързо да ограничава потенциалните нови огнища на зараза.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ