Чумата по свинете бе изпитание и за фермите, и за пазарите

Прогнозата за 2020 г. е за по-богата реколта от зеленчуци

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 03 April 2020 19:00 >
Чумата по свинете бе изпитание и за фермите, и за пазарите
Източник: Shutterstock.com
Божидар Иванов*
Африканската чума по свинете през миналата година беляза земеделието в България и в редица държави от Европа, както и глобалния пазар на свинско месо в ЕС. Причината – заболяването засегна стопанствата на Китай, който е най-големият консуматор на свинско, което доведе до рязко увеличение на цените. Към това се добавиха и търговските спорове между САЩ и Китай, заради които Пекин въведе мита за внос на американско свинско месо.

В резултат ЕС се превърна в основен износител и бяха отбелязани едни от най-високите цени на свинското на европейския пазар от 2012 – 2013 г. насам – 1750 евро/тон за 2019 г. в сравнение със средно 1550 евро за периода 2014 – 2018 г. В България статистиката отчита 10% ръст, от 1700 евро/т средна цена на едро за 2014 – 2018 г. до 1870 евро/т през миналата година. Дали трендът ще продължи и през тази година, е много трудно да се прогнозира в момента, в разгара на глобална пандемия и на прага на световна икономическа рецесия, чиито признаци вече са налице.

На този фон изненада е почти запазеният обем на производството на свинско месо у нас на фона на масовото заразяване на индустриалните ферми. През 2019 г. в кланиците е произведено около 78,2 хил. т свинско, или едва с 3% по-малко, отколкото през 2018-а, което е незначително на фона на сериозната опасност, която беше надвиснала над отрасъла (чумата засегна 35 – 40% от индустриалното производство, бел.ред.). Епидемията обаче показа, че са подценени количествата свинско месо, които продължават да идват от стопанствата тип "заден двор", голяма част от които не се обхващат от земеделската статистика. През 2018 г., когато е постигнато едно от най-големите производства на свинско месо за последното десетилетие, според официалните отчети в кланиците са заклани 1,19 млн. броя свине, от които е добито 80,5 хил. т месо, а отделно в регистрирани стопанства са заклани 26,7 хил. броя. Според експертни оценки обаче, на база броя на стопанствата и статистиката за вътрешното производство от домакинствата, закланите свине от индивидуални стопанства са поне 6 – 7 пъти повече, а произведеното свинско месо е между 11 и 13 хил. т.

През миналата година се отчита спад във физическото производство при животновъдството. По данни на НСИ то ще е на 94% от равнищата през 2018 г. Това намаление се дължи до голяма степен на затруднената конкурентоспособност на българското животновъдство и на обстановката в свиневъдството. За да се подобри положението, се изискват сериозни капиталовложения, добра пазарна организация, много по-добра селекционна работа и умения по отглеждане на животните, подкрепени особено в началото с добри стимули и подпомагане.

При растениевъдството почти няма промяна в общото производство и във физическо, и в стойностно отношение. 15% ръст се регистрира при производството на пшеницата, която е лидер в сектора. Новата реколта за 2019 г. възлезе на 5,9 млн. т спрямо 5,1 млн. т година по-рано. Очаквано, както в световен мащаб, така и у нас по-високите добиви натискат цените надолу - през декември 2018 г. цената за тон жито е била 355 лева без ДДС, а декември 2019 е 324,16 лева. Понижението е близо 9 на сто.

При останалите подсектори намаление се забелязва при зеленчуците, особено при доматите. Тяхната реколта се е понижила с около 12% на годишна база, което най-вече се дължи на спад при производството на открито, а то е между 65 – 70% от цялото производство на домати. Причината бе доста дъждовното лято през 2019 г.

На тази база прогнозите за тази година са за увеличение на производството с 10%, като се очаква то да достигне 148 хил. тона. При краставиците и пипера очакванията са за минимален ръст, от порядъка на 1 - 2 на сто - 56 хил. т пипер (55 хил. т през 2019 г.) и 72 хил. т краставици (71 хил. т през м.г.).

Запазва се и тенденцията за увеличение на плодовите насаждения. През 2016 г. тe ca били 276 210 дка, докато миналата година са регистрирани 335 000 дка. Най-много са градините с чepeши – 98 600 дка, следвани от сливите – 83 000 дка, ябълките - 33 000 дка, кайсии – 29 000 дка, пpacĸoви и нeĸтapини – 28 200 дка, и т.н.

Прогнозите за увеличение, макар и минимално, в производството на основните зеленчуци се базират на очакванията за по-добри природни условия това лято, на известното увеличение на средните изкупни цени, което се забелязва от 2 – 3 години насам, както и на стабилизирането на производството в резултат на опитите за по-голямо целево подпомагане. При плодните насаждения влияние оказват допълнителните субсидии за производство.

* Доц. д-р Божидар Иванов е директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия

Материалът е част от специализираното приложение "Замеделие", което се разпространява с новия брой

Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа
. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ