Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "Елана финансов холдинг": Освен да се правят пари, трябва да се влагат морал и етика

Интервюто взе Стефан Антонов, снимки Тони Тончев

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 23 March 2020 09:43 >
Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "Елана финансов холдинг": Освен да се правят пари, трябва да се влагат морал и етика
Нееднократно се е случвало журналисти да потърсят Камен Колчев по телефона, но той да отклони обаждането им, защото в момента дава дежурство като спасител на Витоша. Единственото обвинение, отправяно му някога публично, бе от участници на капиталовия пазар за негово изказване като председател на БАЛИП (Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници), че някои от акциите, търгувани на Българската фондова борса, са силно надценени и високата им оценка се поддържа чрез съмнителни практики. Вместо да се ласкае и кичи с титли, той обяснява успехите на холдинга с екипа, който е създал. Правил е докторат в сферата на изкуствения интелект (който не е завършил) и е отклонил предложение за научна кариера в Масачузетския технологичен институт.
Следваме Камен Колчев, защото:
- Създал е и ръководи един от най-големите финансови холдинги в България
- Компаниите му преминаха успешно изпитанието на световната финансова криза и запазиха лидерски позиции
- Дежури като планински спасител, изкачил е връх Еверест

– Г-н Колчев, мнозина Ви познават като човек, който практикува планинско катерене и освен това сте планински спасител. Кое Ви мотивира да практикувате тези занимания?
– Повечето хора си имат някакви хобита, моето е планината. Планината в най-широкия смисъл на думата. Дали ще е ходене из планината, експедиция до висок връх някъде по света, или каране на ски, самото преживяване в планината за мен е много зареждащо и много мотивиращо. Още от ученическите си години харесвам ходенето в планината и така досега.

– Често хората намират аналози или пресечни точки между начина, по който гледат на бизнеса и на хобито си. Как Вие можете да направите аналог между работа и хоби?
– Планината учи на търпение. Там нещата не стават бързо и не могат да се прескачат етапи. Това е полезно и в нашия бизнес, където се иска търпение, иска се да се следи развитието на пазарите, преди да се вземе решение. Трябва да се огледат всички възможности и да се преценят всички фактори, същото, което трябва да се направи и в планината – да се оценят всички опции и всички рискове, преди да се вземе решение. Самото изпълнение на решението също се случва сравнително бавно и поетапно. Ако приложиш това в бизнеса, според мен би било добра философия.

– Кои са най-опасните ситуации, в които сте попадали като катерач или като спасител?
– Не се изживявам като катерач. По-скоро обичам да ходя в планината. Включително и във високи планини. В опасни ситуации човек може да изпадне и чисто обективно, без да допусне грешка или без да зависи от него. Това също са фактори, които трябва да се предвидят и оценят като рискове.

Трудно ми е да посоча определен момент с кой знае какъв риск. Може би защото доста предпазливо ходя в планините и затова продължавам да ходя, и то с удоволствие. Може би изводът е човек да оценява обективните рискове, които не произтичат от него, и да не изключва решението да се върне понякога, вместо да продължи напред.

– Вие сте сред българите, изкачили Еверест. Как подходихте към него и с каква нагласа тръгнахте?
– От една страна, това е завършек на един път, но от друга, е само етап. Завършек, доколкото човек не може да отиде там, без да се подготви психически и умствено. Ти трябва да осъзнаеш мащаба на тази планина, а за да се случи това, трябва да си минал през по-малки, по-големи и още по-големи планини и накрая да стигнеш до Еверест. С него обаче не свършва нито планинарството, нито любовта ми към планината – ако щете, нашите планини, Алпите, които са само на час полет оттук. Затова Еверест, макар да е най-високият връх, е само етап, а планината продължава да си е там и да е интересна за посещение.

– Така и не се чу да се замесите в скандал, или пък лоша дума за вас. Може ли да посочите нещо, за което сам бихте се разкритикували?
– Никога не е късно да се чуе нещо лошо или човек да стане за резил по един или друг повод. Трески за дялане всеки си има. Аз например съм твърде взискателен, което в някои случаи е прекалено. Да, безспорно това сигурно е полезно за работата, но балансът може би трябва да се промени с времето. От друга страна, като работодател не съм идеален. Поради хобито ми понякога отсъствам от работа за седмица, две, месец. От това екипът не бих казал, че страда, защото е идеално комплектуван, но със сигурност (надявам се) на колегите им е малко по-спокойно, когато съм тук.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ