Гарантират ли забогатяване еврозоната и ERM II

Няколко тези и фактите, свързани с тях

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 24 February 2020 11:17 >
Гарантират ли забогатяване еврозоната и ERM II
"Няма държава, приела евро, да е по-зле или да е станала по-зле", каза в понеделник премиерът Бойко Борисов. Тезата, че приемането на еврото гарантира стабилност и ускорено догонване на доходите в богатите държави, е основен аргумент на правителството за бързото присъединяване на България към обменно-валутния механизъм, известен като чакалнята на еврозоната. Реално обаче конвергенцията не се случва толкова бързо, а опитът с последните страни, допуснати в еврозоната, показва, че да се намират в "чакалнята", не носи кой знае каква полезност.

Ето част от тезите и факти, свързани с тях:

1. Допускане до чакалнята и евентуално в еврозоната ще ускори икономическия растеж и повишаването на доходите
Членството в еврозоната е най-полезно за държави със сходно ниво на икономическо развитие – или всички са богати, или всички са по-бедни. Данните за брутния вътрешен продукт на страните от ЕС показват, че най-бързо след кризата от 2008 г. са се възстановили старите, богати страни членки. След това като темп по достигане на предкризисните равнища се нареждат новите страни членки, които не са в ERM II. Най-късно предкризисни равнища на БВП се достигат в държавите, които влизат в чакалнята от момента на своето присъединяване към ЕС през 2004 г. Изключение е Словакия, чието възстановяване протича бързо като при богата държава, но тя е постигнала и високо ниво на конвергенция.

2. С влизането в еврозоната кредитът ще поевтинее и това е от полза за икономиката
Евтиният кредит винаги води със себе си риск от раздуване на инвестиционни балони в държави, където доходите и цените на активи като недвижимите имоти са по-ниски. Освен това правителствата на държави с по-бедни икономики редовно се изкушават да правят бюджетни дефицити, защото ЕЦБ рефинансира банките, които купуват техните облигации. Това вече е сериозен проблем за еврозоната и ЕЦБ обмисля лимити за притежаването на правителствени облигации в портфейлите на европейските банки.

Рискът, който отпада с присъединяването към еврозоната, е валутният, но за България той и в момента почти не съществува заради стабилността на валутния борд.

3. В режим на валутен борд, България вече е приела паричната политика на ЕЦБ
България е малка и отворена икономика, чиято валута е вързана към еврото, затова вече понасяме основните ефекти от паричната политика на ЕЦБ. В същото време Българската народна банка в момента свободно провежда политика по поддържане на резерви от търговските банки и ликвидност, които са на по-високи равнища от тези, изисквани от ЕЦБ. В резултат банките в България са по-ликвидни и по-добре капитализирани от болшинството европейски банки. Така в условия на нова криза или забавяне на икономиката равнищата на резервите може да се понижат и така да се остави ликвидност на банките да реагират и запазят кредитна активност. Не на последно място, паричната политика не генерира конвергенция. Тя може само да смекчава ефектите от промяната в икономическия цикъл.

4. Надзорът на ЕЦБ е по-добър от този на БНБ и няма да се допусне втори случай на фалит като КТБ
Преди две години стана ясно, че датската Данске Банк е допуснала през клоновете й в Балтийските републики да се изперат 220 млрд. евро. В Италия няколко банки не бяха затворени само защото правителството реши да ги спасява. Това показва, че нито чакалнята на еврозоната, където е Дания, нито самата еврозона гарантират априори стабилността на банковата система.

Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ