Бойко и Тошо – ученикът надмина учителя

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 21 February 2020 19:07 >
Бойко и Тошо – ученикът надмина учителя
Димитър Шумналиев
Бойко Борисов стана миналата седмица вторият най-дълго управлявал министър-председател, задминавайки Тодор Живков. Все още на Борисов му липсват 500 дни, за да вземе преднина пред Станко Тодоров. Рекорда радостно отчете от първата си страница в. "24 часа", а мултиполитолози и социални антрополози веднага взеха да правят паралели между управлението на бай Бойко и Бай Тошо, макар всъщност да няма паралели, а само съчки от лично-биографично естество, нещо като няколко страници от миналото на републиката, в която по-младият е бодигард на по-печения.

Бай Тошо е министър-председател два мандата, на 9 юли 1971 г. предава щафетата на Станко Тодоров, защото вече си е създал Държавен съвет, където му е по-уютно и по-властолюбиво. На 4 март 1954 г. Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП. После прави Априлски пленум, става генерален секретар, любимец на Хрушчов, на Брежнев и най-вече на собствената си незадоволима, възторжена и непобедима жажда за власт. Ветераните на партията рано-рано забелязват тази непоколебима любов. Тогавашният генерален секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков доверява на близките си сътрудници: "Трябва да му поизпилим зъбките на това вълче”. Историята плюс цялата си социална антропология пожела вълчето да стане вълк, да заобича всички мечки от Кремъл и накрая да падне в капана на демокрацията. Толкова неблагодарна, че го прати в килията, после под домашен арест.

Така че паралелите между него и Бойко Борисов са изкуствени като "Цанков камък”. В тях няма логика, както няма вода в язовир "Студена”. Борисов работи в други времена, твори в други далечини, прокарва магистрали не само по територията на държавата, но и в нашите сърца. Сериозно-несериозно го ядат за какво ли не. Към момента е ясно и неоспоримо дори, че хората си го обичат. Утре да има избори – пак ще ги спечели. Нищо че членове на свитата му подливат вода – заблуждават го, крият дълбоките проблеми, точат питейна вода, играят на лотария, даже си вземат апартаменти от "Артекс”. Или ако не могат, си построяват барбекю на терасата, което всъщност е толкова укоримо, че мярката за справедливост изпраща нелегалния застроител в консулството ни във Валенсия. Сигурно е, че там няма да бъде чистач. Ще мете собствения си имидж.

Съвременните наблюдатели на творческите му инициативи са го хванали за магистралите и не го пускат. Не желаят да признаят други политически влогове – те не се виждат, затова се забравят. Борисов има изключителен принос по повод на идиотската инициатива на Плевнелиев (кой беше пък тоя?) да сформира с кораби от Румъния и Турция флотилия срещу Русия. Ние заявихме, че ще вложим в нея една галера, половин подводница и две хвърчила. И ето го Бойко Борисов: качи се на "Фалкона” (тоя, на който колелото все му пада), кацна във Варна, разпердушини идеята за морската ни ескадра и обяви, че вместо военни кораби предпочита да гледа голи туристи. И прокара поредната дълбока магистрала към народните сърца.

Не че Путин го награди с орден. Путин предпочита да ги дава на други, например на активни русофили с подсъзнателно шпионско мислене, уплашило дори Майк Помпео в САЩ, та той спря достъпа до Страната на свободата на съдията, пуснал русофила в Империята на злото. Съвременните антрополози обаче знаят като две и две четири, като базата и надстройката, като слънцето и въздуха за всяко живо същество, че: Бойко Борисов ще надмине и Станко Тодоров, защото любовта на суверена е дълбоко внедрена.

Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ