Европа си търси лидер

Меркел сама се отказа от водещата си роля, а Макрон настрои срещу себе си другите от ЕС

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 21 February 2020 09:30 >
Европа си търси лидер
СИМВОЛИКА: На 25 септември 1984 г., 70 г. след началото на Първата световна война, в знак на помирение Хелмут Кол и Франсоа Митеран посетиха мястото на битката за Вердюн – най-продължителната в този конфликт
"Поколението на Хелмут Кол и Франсоа Митеран живееше с нагласата, че силна Европа е в интерес на всяка една от членките на ЕС. А поколението на Виктор Орбан казва, че "трябва да защитаваме интересите си от Европа" - все едно Брюксел ги атакува", заяви през 2017 г. в края на мандата си като председател на Европарламента Мартин Шулц.

Сравнението му е показателно за значимостта на френско-германския тандем в изграждането на силна Европа. Негови основоположници са канцлерът Конрад Аденауер и генерал Шарл дьо Гол през 60-те години на миналия век, които поставят базата за следвоенното помирение, за двустранното стратегическо партньорство и за обединена Европа, пише "Дойче Веле". Но истинските лидери на Европейския съюз са Хелмут Кол и Франсоа Митеран, при чиито управления е подписан през 1992 г. историческият договор от Маастрихт, с който се създава ЕС – такъв, какъвто е днес. Под тяхната егида се раждат редица ориентирани към бъдещето европейски органи и инструменти: с прокарването през 1986 г. на основните икономически свободи – свободното движение на пари, стоки и капитали – беше поставена и основата на европейския вътрешен пазар, който и до днес е икономическият гръбнак на ЕС. Двамата имат и голяма заслуга за въвеждането на еврото.

Обединителят на Германия Хелмут Кол показа истинска далновидност, като определи за своя наследничка начело на Християндемократическия съюз (ХДС) източногерманката Ангела Меркел. Тя поема поста през 2000 г., а през 2005 г. става канцлер. Макар че публично я нарича "моето момиче", в книгата "Заветът – тайните протоколи на Кол" ексканцлерът твърди, че "Ангела Меркел не ставаше за нищо и хал хабер си нямаше от политика".

Наследството на нацизма
Само че Меркел, първата жена, управлявала някога най-голямата икономика в Европа, се доказа като "желязната фрау" на германската политика. Тя прояви характера си в кризата на еврото и след това при мигрантската криза в Европа през 2015 – 2016 г., по време на руската инвазия в Украйна и при родилните мъки на Brexit. И в края на 2021 г. "Мути" (мама), както я нарекоха галено германците, ще изравни 16-годишния рекорд на Кол по управление на страната, ако няма предсрочни избори.

Но може и да има. Подобно на политическия си ментор, и Меркел посочи свой наследник начело на ХДС, като същевременно обяви, че няма да се кандидатира за канцлер догодина. Анегрет Крамп-Каренбауер, известна с инициалите си АКК, обаче се провали и на 10 февруари подаде оставка от партийния пост, чийто наследник ще бъде определен на конгрес по-късно през годината. "Това ще хвърли голяма сянка върху германското председателство на ЕС през втората половина на 2020 г., защото означава, че Германия ще продължи да се занимава с вътрешните си проблеми и няма да бъде този лидер, на който се надяваха мнозина в Брюксел", коментира "ИЮ Обзървър".
Троен удар: Сътрудничеството на ХДС с крайнодесните в Тюрингия бе провал за Каренбауер, за Меркел и за нейната партия
Източник: Gulliver Photos/Getty Images

Провалът на ХДС
Главният редактор на "Стратегическа Европа" Джуди Демпси подчертава, че оставката на АКК е резултат от начина, по който Германия се справя с наследството от Втората световна война. За пръв път след 1945 г. в началото на този февруари бе нарушено едно табу – да не се влиза в съглашателство с крайнодесни, в случая "Алтернатива за Германия" (АзГ). Точно това се случи в провинцията от бившата ГДР Тюрингия, където нацистите на Хитлер за пръв път пробиха в местната власт преди 90 г. и където ХДС подкрепи заедно с АзГ за председател на местното правителство Томас Кемерих от Свободната демократическа партия (СвДП). "Това бе троен удар – срещу способността на Каренбауер да бъде лидер, срещу избора на Меркел да я посочи за свой наследник и срещу способността на ХДС да се справи с все по-нарастващата популярност на крайнодясната, антиимигрантска и антисемитска АзГ", пише Демпси. И добавя, че проблемът не е местен, защото е пряка атака срещу авторитета на АКК, която "се противопостави на сътрудничеството на ХДС с АзГ и с Лявата партия", спечелила най-много гласове на местния вот миналата есен.

Скандалът в Тюрингия засяга и Европа, защото очевидната липса на лидерство в Германия се прояви в момент, когато ЕС се нуждае от силни лидери за справяне с купища проблеми, сред които огромните спънки в трансатлантическите отношения и нарастващата глобална роля на Китай. Докато си намери нов лидер през следващите месеци, пише Джуди Демпси, ХДС оставя вакуум в Европа.

Макрон – вълкът единак
Сегашният обитател на Елисейския дворец Еманюел Макрон безспорно е най-амбицираният сред наследниците на Митеран да поеме лидерството на Европа. На 7 май 2017 г., на 39 г., той стана най-младият президент на Франция и вторият най-млад държавен глава след Наполеон, смазвайки с почти двойно повече гласове крайнодясната националистка Марин льо Пен. Същата година партията му "Републиката, напред!" и съюзниците ѝ от Демократичното движение спечелиха абсолютно мнозинство с 350 от 577 места в Националното събрание. Тези неочаквани за мнозина успехи вероятно го накараха да си повярва, че ще управлява "като Юпитер" от висотата на президентския си пост, далеч от ежедневните проблеми на французите. Затова и популярността му в страната падна рязко през 2018 г., достигайки около 25% в края на ноември, след като започна 5-годишния си мандат с 62% одобрение.

Вътрешната политика на Макрон предизвика небивали масови протести и той трябваше два пъти да бие отбой – най-напред в края на 2018 г., когато отмени планираното увеличение на данъка върху горивата, довело до движението на "жълтите жилетки", и през тази година във връзка с пенсионната реформа след най-продължителната национална стачка във Франция след бурната 1968г. Правителството на Едуар Филип се отказа да вдига пенсионната възраст от 62 г., която е една от най-ниските в ЕС, на 64 г.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ