Eкипиран ли е добре съвременният бизнес?

Със сигурност работата в екип се променя, но е добре да питате служителите си за реалното им усещане за колектив

Боян Кутевски
Боян Кутевски / 18 February 2020 13:33 >
Eкипиран ли е добре съвременният бизнес?
Източник: Shutterstock.com
ХАРАКТЕРИСТИКИ: Кафенетата в големите градове вече се превърнаха в изнесен офис
Признавам си – за пръв път се чувствам "Дъртанян", сядайки да пиша. Наречете го криза на средната възраст, липса на идеи, лично изчерпване, но – първото ми усещане е, че бизнесът е скъсал с концепцията за екипната работа, или поне такава, каквато си я представяме и сме я "прегръщали" хората, родени между границата на поколенията Х и Y (милениали).

За пръв път получих това леко смразяващо усещане преди точно 13 години. Работех в технологична компания, събрахме се на среща и колегите ми просто си отвориха лаптопите и започнаха да си чатят, разменяйки от време на време по някой поглед над екраните и произнасяйки откъслечни думи. Честно, подейства ми "напускащо" и въпреки че останах в компанията, някак не можах да осмисля Срещата на Лаптопите. Днес вече си мисля, че е било добре да го приема нормално и да свикна, защото просто е показвало посоката на развитие – светът е технологичен, хората са свързани по различен начин и изобщо не вярвам, че това е нещо страшно. Но със сигурност има нужда от адаптация за хората, които са живели и във времената, когато to chat означаваше "да си побърборим"…

Наистина екипната работа търпи сериозна трансформация – всичко в бизнеса го показва. Ако бизнесите са петимни да наемат млади хора (вече много късни милениали или стабилно представляващи поколението Z), знаещи всичко (или мислещи си, че е така), с предполагаемо вродени дигитални умения, възможност да вършат относително ефективно 5 – 6 – 17 – 18 неща едновременно и т.н., – значи е нормално офисите да станат места, в които чатът е предпочитана форма за взаимодействие и екипите работят основно чрез някакъв комуникационен App. И пак – в това няма нищо страшно, стига работата да се върши и да няма хора с нервни сривове заради този подход.

Новата работа в екип много често е разтоварена от някои физически характеристики като задължително присъствие в офиса, дълги и безполезни срещи, хора, които безсилни чакат някой да им помогне да се справят с нещо, което не разбират, и т.н. Да, технологичният напредък в много дейности спести необходимостта от "прехвърляне" към някой друг. Все пак това не означава, че младите хора, които сега навлизат в кариерното поле, имат нещо против принципите на взаимодействие – били те физически или дигитални. Направете си малък експеримент – седнете в някое кафе (от типа на Starbuck‘s, Costa и т.н.) и наблюдавайте младите хора наоколо. Една голяма част от тях работят на компютрите си, т.е. вече са здраво стъпили в средата на изнесения офис (постоянно или често), а други пристигат на групи, провеждат бързи брейнсторминги, а след това се разделят и… кой откъде е. Аз лично много им се радвам, защото те са хора, които, изглежда, лесно формират реални екипи за това, което трябва да бъде свършено. Включително, когато казвам "млади хора", включвам и групи ученици от средния курс, които изглеждат професионалисти в кафе-екипната работа! При това резултатите от изследване на Microsoft от 2018 г. сочат, че именно Z-овете споделят най-висока степен на стрес, сблъсквайки се с нови комуникационни технологии – 50% срещу 38% от представителите на поколението Baby boomers, т.е. хората 60+. Пак в същото изследване е направена прогноза, че до 2027 г. по-голямата част от работата в САЩ ще я вършат фрийлансъри, а още днес 42% от хората извършват 60% или повече от професионалните си задължения извън физически офис.

Основният проблем, който наистина следва да адресираме като предизвикателство в екипната работа, е актуалното състояние на философията за нея. Всички гореописани технологични инструменти за разширяване на възможностите за работа в екип от дистанция, с голяма гъвкавост и разнообразие в начините за екипен принос, често пъти се интерпретират погрешно като средства за разрушаване на екипите и натоварването на отделните служители със стресиращи и трудно изпълними задачи. "Дъното" в този процес е достигнато, когато служителите започнат да формират екипи за справяне с работни ситуации зад гърба на своите мениджъри. Обратното – стимулирането на системата от взаимовръзки между служителите и институционализирането им чрез регулярно обсъждане на добрите практики работи отлично за формирането на здрав екип. Дори и в случаите, когато компаниите са засегнати от друго често срещано явление в съвременната бизнес среда – голямото текучество. Поддържането на добра екипна атмосфера в офиса помага много в случаите, когато служителите са подложени на риска от загуба на чувството за принадлежност при чести промени в колектива. В крайна сметка екипите се състоят от хора и когато някой напуска, в съзнанието на членовете на екипа това се интерпретира именно като оценка за състоянието на екипа. Преподавателят по организационно поведение от Университета в Съсекс д-р Хидиебере Огбоная провежда изследване сред мениджъри и служители в 664 компании, базирани в Обединеното кралство, посветено на екипната динамика, и установява, че "… по-добре развитото чувство за принадлежност към организацията може да помогне за намаляването на чувството на тревожност. Ако служителите изпитват чувство на гордост от това, че работят за организацията или ако споделят много от ценностите й, те отговарят, че се чувстват по-малко стресирани от екипната работа, отколкото онези, които не са толкова съпричастни към организацията. Изглежда, че по-високите нива на доверие подобряват съпричастността и помагат на някои служители да се справят с изискванията на екипната работа".

В заключение се връщам към собствените си възторзи и разочарования по отношение на работата в екип, но този път с една ясна прогноза за бъдещето. А тя е свързана основно с оптимизъм – хората са "социални животни" и едва ли ще престанат да бъдат такива. Намирането на смисъл в работата и кариерата ще става все повече през призмата на преживяването (едновременно колективно и лично). Така или иначе прекарваме НА и В работа една толкова съществена част от живота си, че търсим смисъла му в равнопоставянето й с други житейски ценности като близост, любов, приятелство и т.н. Нещо повече, много хора така и не са развили склонността да си го признават, но често пъти работата измества напълно другите ценности и следователно удовлетворението от социалната й функция вероятно ще продължи да расте.

Текстът е публикуван в брой 6/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ