Глобално извънредно положение и опит за изолация

За часове загубите в пазарната капитализация на китайските фирми от коронавируса достигнаха $445 млрд.

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 07 February 2020 18:18 >
Глобално извънредно положение и опит за изолация
След десетина дни на вътрешни консултации, разговори с китайските ръководители и проучване на ситуацията в цял свят Световната здравна организация (СЗО) обяви в края на миналата седмица глобално извънредно положение в здравеопазването заради новия коронавирус, открит в края на миналата година в китайския град Ухан. Причината не е това, което се случва в Китай, а развитието в други страни, посочи шефът на СЗО Тедрос Гебрейесус. "Най-голямата ни тревога е потенциалът на вируса да се разпространява в страни с по-слаби здравни системи, които не са съвсем готови да се справят с него. Нека бъда ясен – тази декларация не представлява вот на недоверие към Китай, а точно обратното – СЗО продължава да има доверие на китайските власти относно способността им да контролират заразата", посочи той.
Пет прецедента
Досега СЗО е обявявала пет пъти глобално извънредно положение.

2009 г. - Свинският грип, който уби над 200 000 души.
2014 г. - Заразата от полиомиелит, която бе близо до тотално премахване, но се разрасна през 2013 г.
2016 г. - Зика се разпространи бързо в двете Америки.
2014 и 2019 г. - Ебола причини смъртта на над 11 000 души в Западна Африка при първия взрив на инфекцията, а второто извънредно положение бе породено от разпространението на заразата в ДР Конго.

Според него няма причини да се ограничи търговията или пътуванията до и извън Китай, макар че точно това се случва. Обявяването на извънредно положение позволява на СЗО да предприеме мерки в подкрепа на страни с ниски и средни приходи да засилят мониторинга си над заподозрени, че са заболели, и да ги приготвят за нови случаи. Засега не се е стигнало дотам – 99% от доказаните заболявания с новия 2019-nCoV вирус са извън континентален Китай, където надхвърлиха над 20 000, засегнали са най-вече хора, пребивавали в провинция Хубей и столицата ѝ Ухан, откъдето плъзна заболяването, и засега има само два смъртни случая извън страната – на китаец от Ухан във Филипините и на жител на Специалния административен район на КНР Хонконг, разположен до южната провинция Гуандун, който на 21 януари също се е върнал от Ухан. В самия Китай заболяването удря най-вече хора над 60-годишна възраст и такива с респираторни заболявания. Към редакционното приключване на броя СЗО не бе обявила пандемия, макар че смъртните случаи (над 400 в Китай) надхвърлят жертвите на тежкия остър респираторен синдром от 2002 – 2003 г. (349). Смъртността обаче е около 2,1% в сравнение с 9,6% при ТОРС, което подсказва, че заболяването не е толкова летално.

Въпреки похвалите от СЗО, от МВФ и други международни организации за строгите мерки срещу овладяването на заразата китайската компартия призна, че е имало пропуски в работата на службите при засичането и контролирането на вируса от Ухан, пише АФП. Висшият партиен орган – Постоянният комитет на Политбюро, призова за "подобряване на националната система за здравеопазване", след като "са демонстрирани слабости и трудности, които реакцията на сегашната епидемия е извадила на показ". Освен това бе поискана забрана на пазарите на диви животни, откъдето според властите е тръгнала заразата. Китай обвини САЩ, че преувеличават проблема с коронавируса и "всяват ненужна паника". Причината бе спешната евакуация на американски граждани от Ухан, сред които и служители на консулството на САЩ, забраната за влизане в Америка на китайци и т.н. Подобни мерки предприеха Австралия, Япония, както и Южна Корея, а компании като Google, Ikea, Starbucks и Tesla затвориха магазини и представителствата си и прекратиха операциите си.

Изолация на 1,4 млрд. души
САЩ, Австралия, Русия, Пакистан, Япония и Италия обявиха забрана за влизане и на граждани от трети страни, които са били в Китай. Авиокомпании от цял свят преустановяват полетите си до и от Китай, а Русия, Северна Корея и Монголия затвориха и сухопътните си граници със страната, чието население е 1,4 милиарда души. Това е безпрецедентен опит за изолация на държава, чиято икономика е втора в света. И се случва в период, когато Китай се е отворил в най-голяма степен за външния свят (в периода на "културната революция" 1966 – 1976 г. страната бе капсулирана зад Великата си китайска стена) и когато китайците са най-масовите туристи в света – над 220 милиона през 2018 г.
Призрачен град: Шопинг центровете в Пекин са празни в дните на Лунната Нова година
Източник: Gulliver Photos/Getty Images

Пекин се оплаква от предприетите мерки на другите държави, но както изтъква Би Би Си, те до голяма степен са предизвикани от наложената карантина от самите китайски власти – драстични, но неясно колко ефективни. Първи бе Ухан с 11 млн. население, последван от цялата 60-милионна провинция Хубей. 15-милионното пристанище Тянцзин наложи забрана на всякаква дейност извън "жизненоважните отрасли". Пекин, Шанхай и Чунцин са като призраци в сравнение с нормалното им състояние, свидетелства британската медия, според която се налага впечатлението, че "цялата страна е в изолация".

Удар по борсите
Драмите не свършват дотук. Австралия поставя под карантина своите граждани, евакуирани от Китай, на Рождественския остров, който е на 2623 км от Пърт, най-близкия град на континента. Те ще бъдат настанени в център за чужденци. Евакуираните американци от Ухан са изолирани във военна база в Калифорния. А над 3700 пасажери на круизен кораб, блокиран край бреговете на Япония, са проверявани, след като един от тях е дал положителна проба за коронавируса.
Загуби: Шанхайската фондова борса преживя най-големия си еднодневен срив от август 2015 г.

Паниката удари доста болезнено двете китайски фондови борси – в Шанхай и Шънчжън, когато те подновиха тръжните си сесии на 3 февруари след края на почивните дни заради Лунната Нова година. Индексът Shanghai Composite се срина със 7,7%, а Shenzhen Component – почти с 8,5%. Компаниите в производството на промишлени и потребителски стоки бяха силно засегнати, докато акциите на тези в здравеопазването скочиха с 10%. Според Си Ен Ен загубите се изчисляват на $445 млрд. от пазарната стойност на компаниите. Това бе най-лошият ден за Шанхайската фондова борса от август 2015 г., когато глобалните пазари се сринаха от опасения за икономическо забавяне в Китай. Шънчжънската борса пък не е преживявала подобен спад от 2007 г.

Сривът настъпи въпреки обявените от китайската централна банка мерки за облекчаване на последиците от извънредната ситуация. Тя намали краткосрочните лихви и напомпа на 3 февруари допълнителни 150 млрд. юана ($22 млрд.) в икономиката. Според Си Ен Ен централната банка ще налее в следващите месеци общо 1,2 трлн. юана във финансовата система на страната, по-голямата част от които са предварително планирани поради спада в ръста на китайския БВП с 6,1% през 2019 г. – най-големия от 29 г. насам.

Текстът е публикуван в брой 5/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ