Ужас – ще говоря пред хора

Най-често допусканите грешки при публични изяви, които с много малко усилие можем да избегнем

Десислава Бошнакова
Десислава Бошнакова / 03 February 2020 17:55 >
Ужас – ще говоря пред хора
Източник: Shutterstock.com
ВИБРАЦИИ: Говорителят трябва да излъчва положителни вълни към публиката
Фактът, че страхът от говорене пред хора е сред най-големите човешки страхове, е силно изтъркан. Всеки го повтаря – едни, за да се оправдаят, че не искат да говорят, а други като мен – за да привлекат хора на своите обучения. Истината е, че много пари се пръскат по най-различни курсове. И като с всяко нещо – едни са смислени, други – не.

Въпросът е важен, защото умението за публично говорене е сред малкото, които ще останат с нас, където и да отидем и с каквото и да решим да се занимаваме, и което винаги ще бъде наше предимство. Защо? Защото нищо на този свят не се случва, без да се наложи да говорим пред хора. И това е вярно както за личния, така и за служебния живот.
В една статия не може да се опише всичко, но ще се опитам да очертая най-често допусканите грешки, които с малко усилие можем да избегнем.

Подготовка и предварителна информация
И така – получили сте покана да говорите на събитие в края на май. И понеже е далече, не го мислите. Ето тук можете малко да се намесите. Отделете малко време – 5 – 10 минути, да помислите върху темата – и след това се върнете към нормалния си ритъм. Мозъкът ви обаче няма да спре и ще трупа информация по темата. Иначе казано, започнете да мислите отрано. Колкото по-отрано, толкова по-добре.
Източник: Shutterstock.com

Смятате, че всичко знаете за събитието – никога не знаете, освен ако не го организирате вие. Помолете да ви изпратят колкото се може повече информация. Искайте да знаете пред КОГО ще говорите, КОИ са другите лектори, КАКВИ са темите им и най-вече какво иска да постигне организаторът с това събитие. Често решаваме, че знаем отговорите на тези въпроси, и изобщо не ги задаваме. И се оказваме не пред тези, които сме очаквали, или пък в компания с колеги, които са подбрали сходни факти и данни, а ние сме след тях и няма какво повече да кажем. Мисля, че сами можете да довършите списъка с неприятности, които можем да си причиним, ако подценим предварителната информация.

Отново свързано с допускането, че знаем, е мястото. Ние сме били там, знаем какво да очакваме, и хоп, в деня на събитието се оказва, че много неща са се променили, че залата е с нов дизайн – прекрасно топло синьо, точно като най-страхотната рокля, която предния ден си купих, за да облека на събитието. И ние ставаме едно цяло – но никой не ме вижда, още по-малко на снимките. Това са все неща, които не са прекалено сложни и не е нужно човек да е професор, за да ги знае, но толкова често времето не ни стига и не ги правим. Трябва да намерите време, защото, както е казал българският народ – малките камъчета обръщат колата.

Ах, тези слайдове
Отправяме се към слайдовете. Трудно е да ви кажа кой дизайн е най-добър, защото няма един-единствен, но мога да споделя няколко други неща. Не вземайте стара презентация, която леко да редактирате, защото много често забравяме по нещо и то ни издава, че не сме се подготвили специално за това събитие и тази публика, а сме решили да спестим усилия. Не пестете и не наблъсквайте всичко на един слайд. Само ще го направите неприятен за окото, а когато окото не е доволно – спираме и да слушаме. Внимателно подберете картинките, с които илюстрирате думите си – защото се случват и комични неща. На последния слайд не поставяйте имейла си, първо – заради личните данни, и второ – хората няма да имат причина да ви поискат визитна картичка и да ви заговорят. В една презентация най-важни са презентаторът и публиката, но тъй като без говорещ слушателите няма кого да слушат, нека обърнем внимание на подготовката на изявата. Случвало ми се е, при това изобщо не толкова рядко, лекторът да вижда презентацията си за пръв път по време на изнасянето й. Не казвам, че не я е подготвил той, а че не е отделил време да мине по всеки слайд и да изговори това, което ще каже в деня на събитието. От опит ще ви кажа, че много малко са майсторите, на които това няма да им проличи. Как да се справим – със собствената си подготовка, а не основно с тази на слайдовете.

Времето е от значение
В подготовката включвам и това да съумеем да се вместим във времето, което са ни дали. Всяко удължаване на практика размества програмата, създава стрес за организаторите и разваля плановете на слушателите. Колкото и абсурдно да ви звучи, и слушателите имат планове – да свършат нещо в почивката, да вземат детето си след края на събитието. Но и другите лектори са там. Представете си, че сте четирима лектори в един час с 15 минути за дискусия (петте минути, които ви липсват, са за представяне на лекторите).

А сега си представете, че първият лектор вместо десет минути говори двадесет. Вторият вместо десет – петнадесет, третият – точно десет, и вие, четвъртият – също точно десет. И времето свърши – няма време за дискусия. В единия вариант отменяме дискусията и има недоволни. Другата опция е да проведем дискусията, и пак ще има недоволни. Но недоволни са и двама от лекторите, които са имали по-малко време за изява от останалите.

Ще кажете – това не може да се контролира. Едни хора просто много говорят. Не сте прави. Бях на една конференция в Германия и на десетата минута изключиха микрофона на един от лекторите. Той просто направи обобщение – съвсем кратко – и приключи. И всеки след него съумя да се вмести в свещените десет минути.

Въпросът тук е като във всяка друга ситуация – създаване на правила и по-важното – спазването им от всеки. Никакъв компромис.

Тук е добре да кажа на най-старателните, които се упражняват, че ако при репетиция лекцията ви излиза 15 минути, на сцената ще отиде поне около 18 минути. В много редки случаи може да се свие и да стане около 12 минути.

Вълнението от сцената също оказва влияние. Затова и актьорите в театъра имат "първи показ пред публика”, след който представлението се доусъвършенства и става по-добро. Но без публика – без нейната реакция, няма как да осъзнаем как сме се справили. Взаимодействието е изключително важно и няма как да го пренебрегнем.

Важно е дори как сте облечени. Дали е адекватно за събитието, дали седите красиво на сцената, дали се чувствате красиви и умни. Защото от сцената трябва да излъчваме положителни вълни към публиката – а няма как това да се случи, ако сме блокирали от притеснение. Така че напишете си домашното – подгответе се – и излезте вдъхновени на сцената, за да завладеете сърцата на слушателите. Те това очакват.

Успех и не спирайте да вярвате, че всеки може да се научи да говори по-добре пред публика.


Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ