GPS контрол вместо мораториум за боклука

Новият екоминистър Емил Димитров – Ревизоро, залага на митнически и данъчни мерки

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 31 January 2020 13:48 >
GPS контрол вместо мораториум за боклука
Източник: Shutterstock.com
МЕРКИ: Държавата се готви с GPS-и и камери да следи отпадъците
По-строг контрол вместо мораториум и въвеждане на мерки, които вече се прилагат при вноса на стоките с висок фискален риск. Такива похвати за разрешаването на кризата с незаконното горене на боклуци в страната набеляза новият министър на околната среда Емил Димитров – Ревизоро, след среща с компаниите от рециклиращия бизнес в края на миналата седмица. Ясно е, че мораториум за внос на отпадъци няма да се въвежда, защото противоречи на правото на ЕС.
Облекчения
Бизнесът настоява още от 2021 г. да отпадне процедурата за облагане на доходите от продажба на отпадъци. Данъчно задължени лица по закон са не получателите на дохода, тоест гражданите или фирмите, които предават отпадъци, а платците на дохода, т.е. изкупуващите фирми. Последните са длъжни да удържат, внасят и декларират окончателен данък от 10% върху брутната сума на дохода. Според компаниите администрирането на този данък генерира сив сектор и нелоялна конкуренция при незначителни приходи в бюджета. По данни на Българската асоциация по рециклиране и на БСК през 2012 г., когато беше въведен, постъпленията от този данък са били 22,6 млн. лв., като до 2018 г. са се свили до едва 5 млн. лв. "Единственото, което създава този данък, е нелоялна конкуренция. Много субекти отчитат сделките с отпадъци като сделки между търговци и именно този сив сектор е благоприятна предпоставка за нерегламентиран внос на отпадъци”, се мотивират от БСК. Проучване на европейската практика по този повод показва, че в страните от ЕС компаниите от рециклиращата индустрия не са натоварени с несвойствени функции да събират данъци и никъде не се начислявал подобен налог.

Засиленият контрол ще започва още от граничните пунктове, затова е решено да се ограничи броят на тези, през които ще могат да се внасят отпадъци. Още на границата на камионите с боклуци ще се поставят GPS пломби, чрез които ще се проследява пътят им в страната. На площадките за оползотворяване на отпадъците се предвижда да бъде инсталиран видеоконтрол, до който ще имат достъп регионалните инспекции по труда и други оправомощени държавни институции, съобщиха представители на бизнеса, присъствали на срещата. Наред с това, както вече стана ясно, освен по документи, екоинспекциите ще правят и физически проверки на балите с боклук.

Кой и кого ще контролира
"Търсим формата, така че контролът да е максимално бърз и ефективен, като в същото време да не излезе много скъп за бизнеса и да не се стига до стрес в системата", заяви след срещата с бизнеса Емил Димитров. Обсъжда се дали мерките да бъдат твърди или меки, т.е. да се въведат само за най-рисковите или за всички отпадъци. "Изкушавам се да е за всички, но това ще натовари легалния бизнес и ресурса, с който разполагаме", смята Димитров, а и целта е от пазара да бъдат изхвърлени нарушителите и кухите фирми.

И в момента видеонаблюдението е задължително за фирмите, които събират и преработват черни и цветни метали. Законът за управление на отпадъците (ЗУО) изисква лицата, извършващи дейности с такива метали, да осигурят на всяка площадка 24-часово видеонаблюдение в едномесечен срок от получаване на разрешението си за дейност, както и за всяка нова площадка след това, и да съхраняват записите в продължение на една година.

Един от най-важните въпроси при подобна схема е кой ще контролира камионите с отпадъци по пътя им във вътрешността на страната. Водят се преговори с Министерството на финансите Владислав Горанов да издаде заповед и най-рисковите отпадъци, като някои видове пластмаси и видове хартии, да бъдат причислени към стоките с висок фискален риск, за които органите на Националната агенция за приходите (НАП) извършват точно такъв контрол с GPS и присъстват при разтоварването им на терен, каза източник от Министерството на околната среда и водите.

До момента в приходната агенция нямат информация дали са водени такива разговори. Говорителят на НАП Росен Бъчваров уточни, че в момента органите на агенцията извършват подобен контрол за 150 – 160 стоки с висок фискален риск, сред които са месо, мляко, зеленчуци, риба, захар и др.
ЗАБРАНА:Инсталациите на ТЕЦ "Бобов дол", собственост на бизнесмена Христо Ковачки, използвани за раздробяване на отпадъци за горене, са били запечатани още на 24 януари

Светлият бизнес иска банкови гаранции
"На срещата стигнахме до извода, че контролът е занижен и сивият сектор в този бранш е голям и разваля средата. За съжаление, досегашният контрол, упражняван от регионалните инспекции по околната среда и водите, е насочен към т.нар. светъл бизнес, вместо да възпира тези, които не спазват никакви изисквания”, коментира пред "Икономист” Илиана Павлова, директор на Център "Чиста индустрия” при БСК, която е присъствала на срещата. Затова бизнесът е настоял пред новия екоминистър всички оператори, оползотворяващи отпадъци и независимо от вида им, да предоставят банкова гаранция, за да започнат дейност. Такава беше въведена от 2012 г. за компаниите, събиращи и обработващи черни и цветни метали. Първоначално размерът й беше 25 000 лв., като две години по-късно беше намалена на 15 000 лв. Отделно се плащат по 5000 лв. за всяка площадка, приемаща скрап.

Същите гаранции се прилагат и за операторите, работещи с излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, както и за стари автомобили. Въвеждането им преди години бе именно с мотива да се противодейства на нелегалните пунктове за приемане на скрап на черно, за да се ограничат кражбите на метали.

След въвеждането на банковите гаранции сивият сектор в тези сфери намаля значително, твърди главният секретар на БСК Добри Митев, затова според него същата практика трябва да се въведе и за вноса и третирането на отпадъци от пластмаси, хартия и др.

Според Закона за управлението на отпадъците банковата гаранция се издава в полза на министъра на околната среда и водите и се усвоява при отнемане на разрешението за дейност в случаи на нарушения.

Онлайн система и бял списък
Друга мярка за справяне с проблема със сивия сектор и нелегалните отпадъци, за която настоява бизнесът, е отстраняване на недостатъците на Националната информационна система за отпадъци, за да започне реално да работи. "Тази система ще гарантира тотална прозрачност и проследимост на отпадъците и на всички оператори в сектора. Към днешна дата следеното на отпадъците се случва по тефтери и книги и не помага на контролните органи. Системата е разработена в някаква степен, но има редица недостатъци, които я правят неработеща в по-голямата й част”, коментира Илиана Павлова.

На срещата с Емил Димитров компаниите са предложили да се въведе и бял списък за коректните фирми. Идеята е в него да се вписват дружества, преминали многократно проверки на контролните органи, които са завършили без предписания или с незначителни несъответствия. Според Асоциацията на рециклиращата индустрия списъкът трябва да се публикува на страницата на МОСВ и да се ползва от контролните органи при оценката на риска кои фирми и колко често да се проверяват.


Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ