Мораториум, ама надали

Забрана за внос и горене на отпадъци ще наруши двойно европейското законодателство. Вместо това ще се засили контролът

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 24 January 2020 13:48 >
Мораториум, ама надали

Само за седмица разпореденият спешно от премиера Борисов мораториум върху вноса на отпадъци в България постепенно се изпари от графата "управленски решения". Ден след редакционното приключване на броя на "Икономист" правителството проведе заседание, на което се очакваше вместо мораториум да се гласуват мерки за засилване на контрола върху вноса.

Още преди това от обхвата на хипотетичната забрана постепенно отпадаха един след друг различни видове отпадъци, които от години в развитите страни се използват като суровини, включително и в България сравнително отскоро.

Обратът е в резултат не толкова на острата реакция на засегнатия бизнес, а на експертната оценка, че подобна забрана ще наруши две европейски директиви. Едната е за свободното движение на стоки, защото отпадъците се третират като суровини, които могат да се използват както за рециклиране, така и за производството на други стоки, и това е в основата на кръговата икономика. Другата директива, която директно ще бъде засегната от подобна забрана, е за ограничаването на въглеродните емисии, а това е в основата на новия зелен курс на Европейския съюз.

"Общата забрана за внос на отпадъци от други държави – членки на Европейския съюз, би била нарушение на европейския регламент 1013/2006, определящ условията за трансграничен превоз на отпадъци в ЕС, както и Базелската конвенция, по която България е страна”, уточни пред "Икономист” Владимир Димитров, изп. директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия.

Мениджър на един от големите циментови заводи в страната пък посочи, че циментовите заводи не само ще загубят важен източник на енергия, но и рискуват и евроглоби за надхвърлени квоти CO2 в околната среда. "Отпадъците са важен източник на енергия, защото благодарение на изгарянето им ние си редуцираме въглеродните емисии. За съжаление суровината ни е богата на калциев карбонат и при преработка отделя много въглеродни емисии, затова се налага да мислим как да щадим природата”, обяснява мениджърът. Горенето на отпадъци се явява алтернатива на въглищата като гориво, но при тях не се отделят такива количества въглероден двуокис. От компанията дори допуснаха като възможен ефект изтегляне на бизнеси от България в посока държави извън ЕС, където не само няма мораториум за изгаряне на отпадъци, но няма и изисквания за таван върху въглеродните емисии.

ЗАДАЧА: Екоминистърът Емил Димитров има тежката задача да ограничи горенето на незаконни боклуци в България


Кой щеше да е засегнат
Циментовите заводи, металургичната индустрия, преработвателите на пластмаси, производители на стъклен и хартиен амбалаж, търговци и преработватели на дрехи втора употреба – това е неизчерпателен списък на бизнесите, които щяха да бъдат засегнати от намерението на правителството. Повод за него стана поредицата от медийни репортажи от различни краища на страната за площадки с отпадъци. Темата тръгна още през миналата година след публикации за практиката на две от въглищните централи от групата на бизнесмена Христо Ковачки да внасят и горят отпадъци вместо лигнитни въглища и за нарушенията, свързани с тази им дейност. Постепенно набра скорост, а след ареста на бившия министър на околната среда Нено Димов заради кризата с водата в Перник и съобщенията, че прокуратурата ще го проверява и за разрешенията, които ведомството е издавало за внос на отпадъци, премиерът разпореди да се наложи мораториум.

Според данни на асоциацията на преработватели и търговци на дрехи втора употреба, цитирани от mediapool.bg, годишно в България се внасят около 50 000 т текстил за рециклиране, основно от Германия, както и от Дания, Норвегия, Холандия и Италия. Около 70% се реекспортират за Русия, Африка и Латинска Америка, но почти 10% се използват като т.нар. RDF гориво от циментовите заводи, които имат специално пригодени горивни инсталации. А и не само от тях – в сряда например от пазарджишката екоинспекция потвърдиха, че новата мощност на ветеринарния завод "Биовет" на Кирил Домусчиев край Пещера също законно използва текстилни отпадъци като гориво.

Заради ограничения мащаб на българската индустрия и съответно отпадъците, които тя произвежда, металургичните заводи са принудени да внасят скрап от черни и цветни метали за основната си дейност, стъкларските – стъклен трошляк, заводите за преработка на хартия – отпадъчна хартия, а преработвателите на пластмаса – употребявани найлонови опаковки. Става дума за стотици хиляди тонове отпадъци годишно, по данни на браншовите асоциации на засегнатите бизнеси. Според асоциация "Полимери" повечето фирми, работещи с пластмаси у нас, използват рециклирани пластмаси, които внасят.

Пръв от обявения за тотален мораториум се отметна премиерът Борисов, който ден след заседанието уточни, че вносът на дрехи втора употреба ще остане извън обсега му. След това председателят на парламентарната екокомисия и бивш министър на околната среда Ивелина Василева заговори, че отпадъците се третират от Европейската комисия като суровина и забраната им би нарушила директивата за свободното движение на стоки. Новият екоминистър Емил Димитров събра работна група от няколко ведомства, която да обсъди параметрите на евентуален мораториум. Според източник от групата първият вариант е бил да се наложат конкретни ограничения само върху крайното изгаряне на боклуци в България в горивни инсталации, но не и когато се използват за суровина от металургичната, стъкларската и др. индустрии. На финала е натежал и аргументът за увеличението на СО2 емисиите на циментовите заводи, затова на масата е останал само вариант за засилване на контрола, осъществяван от регионалните инспекции по опазване на околната среда.

ПОСЛЕДСТВИЯ: Освен загуба на суровина за гориво циментовите заводи рискуват и евроглоби за надхвърлени вредни емисии, ако се въведе мораториум за отпадъците


Истинският проблем
Според експерти именно липсата на надежден контрол и пробойни в нормативната уредба са родили съмнителните схеми с внос на отпадъци, които се извършват основно от фирми от кръга на Ковачки. В последните месеци стана ясно, че поне две от неговите централи горят боклук, внесен уж за рециклиране.

Като пробойна се сочи липсата на публичност на регистъра на фирмите, получили разрешително да извършват дейност с отпадъци. Но по-важното е осъществяването на формален контрол, само по документи, на състава на внасяните отпадъци от страна на съответните екоинспекции. Затова и екоинспекциите ще бъдат задължени да извършват физически контрол на балите с боклук на база риск-анализ. Отговорни са и кметовете, на чиито територии има площадки за отпадъци, за които те няма как да не знаят, смятат експертите. 

Текстът е публикуван в брой 3/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ