Промяната  на НАТФИЗ

Нужна ни е нова техника, търсим начини трудът  на студентите ни да бъде по-достъпен за публиката, казва проф. Станислав Семерджиев, новият-стар ректор на Академията

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 19 January 2020 09:16 >
Промяната   на НАТФИЗ

Началото на новата година за НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” е ново начало и за неговия ректор. „Ново” е относително, защото е по-скоро начало на четвъртия мандат на проф. д-р Станислав Семерджиев. Той се вслуша в съветите на колегите си, подаде отново документите си и се оказа единствен кандидат за ректорския пост.

Станислав Семерджиев е роден през 1963 г. в Пловдив. Завършва Английската езикова гимназия в града, а през 1987-а и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Съсценарист, драматургичен консултант или продуцент е на повече от 50 кино- и тв продукции у нас и в чужбина, гост-преподавател е в университети и лектор в конференции и симпозиуми в над 60 държави. Ректор е на НАТФИЗ от 2003 до 2011 и от 2015 до 2019 г. Създател и ръководител е на специалността „Драматургия”. Изпълнителен директор е на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT).


– Проф. Семерджиев, краят на третия Ви ректорски мандат съвпада с началото на четвъртия – повод за радост или за размисъл е това?

– Винаги е за размисъл, но донякъде е и за радост, защото третият ми мандат, струва ми се, беше успешен. Завърши почти успешно ремонтът на цялата сграда, който продължи около три години по Европейската програма на МРРБ и ще даде възможност на студентите да учат в по-добра среда. Въведохме и абсолютно нова система на обучение в кинофакултета, която дава изключително добри резултати.

– Какво означава „абсолютно нова” система на обучение?

– Дълго време студентите от киноспециалностите се обучаваха да правят основно два вида филми – игрални (най-вече драми) и документални. Сега имат шанса да работят в тв жанрове като ситком, риалити шоу, документални репортажи, а по отношение на игралното кино – освен в драмата да развиват умения в комедията, мелодрамата, екшъна, трилъра, детското кино и пр. Постепенно променяме и формата на обучение – работим с модули, които дават възможност за кратък период да се получи масирано знание за определен елемент и да се продължи към следващия.

Въведохме и нов вид оценяване. В крайната оценка на студента значение вече има не само мнението на преподавателите, а и това на състудентите му от класа и от целия кинофакултет. Към това бих добавил задължителността на проектното начало – получаваме около 80 – 100 предложения, сравняваме ги и избираме 10 – 15, които да се реализират. И всичко е с една основна цел – близост до практиката, близост до реалния живот.

– Това важи ли и за сценичните изкуства?

– В известна степен. Театърът е изкуство с хилядолетна история и трудно се поддава на радикални промени. Въведохме модулно обучение в трети и четвърти курс, като при абсолвентите вече изцяло ще действа само проектният принцип. Открихме нови специалности, в които още на бакалавърско равнище се обучават театрални мениджъри и педагози. Между другото, въведохме и нови базови киноспециалности – филмов и тв звук, филмов и тв дизайн, филмово продуцентство.

– Твърдите, че НАТФИЗ не може да развие добри магистърски програми, защото бакалавърските са на такова високо равнище, че след като ги завършат, абсолвентите няма какво повече да учат. Това не е ли слабост в системата?

– За съжаление, допусната е груба грешка още през 2001 г., когато е прието всички специалности в НАТФИЗ да бъдат бакалавърски, докато в Музикалната академия и Художествената академия са си останали на 5-годишно обучение и получават директно магистърска степен. А истината е, че ние преподаваме същото, както и преди, само че в рамките на 4  години. Просто не можем да си позволим да свалим нивото на обучение. Затова се налага да измисляме донякъде отдалечени от дейността ни магистърски програми, за да привлечем собствените си студенти, които иначе отиват другаде, за да повишат образователната си степен. Няколко пъти съм представял пред МОН идеята за преминаване към 3-годишна бакалавърска и 2-годишна магистърска програма. Но доколкото знам, в закона в момента не се предвижда подобна корекция.

– Какво друго не ѝ достига на Академията?

– Колкото и тривиално да звучи, на първо място не ѝ достигат финанси. Добре че имаме смислен Съвет на настоятелите, който ни помага за определени проекти, напр. за националното студентско турне, за пътувания по фестивали, за конкретни постановки и филми. Имаме обаче нужда от много техника. В световен мащаб тя се обновява на всеки две-три години, а част от техниката на НАТФИЗ, меко казано, е амортизирана.

Другото, което липсва, е възможност продуктите, които създаваме, да достигат до по-широка аудитория. Имаме толкова много стойностни спектакли, които се загубват в многообразието на театралната ул. „Раковски”. Освен това нашите постановки „умират” с дипломирането на студентите ни. Затова създадохме нова концепция и търсим допълнителни средства да финансираме най-добрите студентски работи и те да продължат да се играят още три години. Обмисляме и интернет канал за студентските ни филми, който да заработи през 2020 г.

Текстът е публикуван в брой 2/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ