Двоен аршин при обществените поръчки

ВАС санкционира незаконни показатели при европроекти с вече наложени финансови корекции, а в останалите случаи оставя безнаказано използването им

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 17 January 2020 15:16 >
Двоен аршин при обществените поръчки
Източник: Shutterstock.com

от Георги Спасов
С всяка обществена поръчка държавата и общините би трябвало да избират икономически най-изгодното предложение и така да пазят икономическите интереси на всички нас, данъкоплатците. Критериите за оценка може да бъдат най-ниска цена, ниво на разходите, оптимално съотношение цена – качество. Масово огромен брой обществени поръчки се възлагат по критерия цена – качество.

За да не се използва този критерий като врата в полето, законодателят е заложил следната забрана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП): "Не се допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите".

Посочената забрана не подлежи на интерпретации, а нарушаването ѝ се открива изключително лесно. Достатъчно е да се провери дали възложителят не дава по-висока оценка за допълнително представена информация или затова, че описанията в офертата са "подробни", "изчерпателни", "ясни", "релевантни" и т.н.

Анализ на съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) обаче показва двоен подход при третирането на нарушението на тази забрана. Когато става въпрос за европейски проекти с вече наложени финансови корекции, ВАС санкционира незаконосъобразните показатели, като потвърждава законността на корекциите. Но ако няма финансова корекция, дори и при европейско финансиране ВАС и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не виждат нищо нередно в използването на същите показатели.

ПОСЛЕДИЦИ: Заради противоправните действия на КЗК, обществените поръчки като тези за изграждане на водопроводи с европари не се спират на етап откриване на процедурата и впоследствие подлежат на финансови корекции заради незаконните показатели, по които са избрани изпълнителите


В крайна сметка загубите са за сметка на българския данъкоплатец, и то двойно – първо плаща за незаконосъобразно проведените обществени поръчки, а след това и за финансовите корекции по тях. Пример за това е Законът за държавния бюджет за 2017 г., чрез който Министерският съвет решава да плати наложените на различни общини санкции, като отделя над 300 млн. лв. Наказани за колосалните загуби няма, а вицепремиерът Томислав Дончев обяснява тези корекции като "грешки на растежа".

Към днешна дата нещата не са се променили. Финансовите корекции, които се налагат, нямат дисциплиниращ ефект върху възложителите. Освен това само 1 – 2 от управляващите органи налагат финансови корекции за използването на противозаконните показатели – в прегледаната съдебна практика например не са открити дела за наложени санкции от Държавен фонд "Земеделие", въпреки че проверка на поръчките, финансирани по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, показва системно нарушение на забраната.

Нарушението
От 2011 г. масово се използва една порочна методика за оценка на оферти, която в няколко варианта продължава да определя изпълнителите на повечето обществени поръчки и към сегашния момент. Показателите в тази методика не оценяват качеството на влаганите материали и предимствата на технологиите за изпълнение, а количеството на представената информация и начина на представянето ѝ. С други думи директно се нарушава споменатата забрана на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП.

Нагледен пример за това как КЗК и ВАС приемат за законосъобразни показатели, които нарушават тази забрана, е обществената поръчка за "Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на Национална многопрофилна детска болница" с прогнозна стойност 79,5 млн. лв. без ДДС. В подпоказател "Концепция за управление, организация и изпълнение на проектирането" с максимална оценка 30 т. се присъждат 20 т., ако "в представената обосновка се съдържат несъществени пропуски при описанието на всички етапи, през които преминава изпълнението". Офертата се оценява с 10 т., когато "в представената обосновка се съдържат значителни пропуски при описанието". Налице е нарушение на забраната да се оценява пълнотата на информацията в офертите, което се потвърждава и от тълкуванията на използваните определения – за "несъществени" се приемат пропуски, които представляват "липса на детайлна информация и/или на подробно описание на разпределението на задачите...". С други думи концепцията може да води до некачествено изпълнение, но ако в нея не липсва детайлна информация или описанието ѝ е подробно, ще бъде оценена по-високо.

 

Нагледен пример за това как КЗК и ВАС приемат за законосъобразни показатели, които нарушават забраната за "субективност", е обществената поръчка за строежа на детска болница за почти 80 млн. лв. без ДДС


Посоченият показател за оценка е обжалван пред КЗК. В Решение №972 от 12.09.2019 г. (потвърдено впоследствие и от ВАС) комисията отхвърля жалбата със следните мотиви: "Изборът на критерий за оценка е изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя... При пълно съобразяване на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП възложителят е предвидил оценяване на организацията на изпълнението...". Очевидно "пълното съобразяване" не включва забраната в същата алинея. Освен това оперативната самостоятелност е ограничена от рамките на закона, тоест възложителят не може да избира противозаконни критерии за оценка и ако избере такива, следва да бъде санкциониран.

Други такива решения на ВАС са №14162 от 21.11.2017 г. за "Изграждане на отвеждащ колектор за отпадъчни води от гр. Крън – от о. к. 300 до Преливник" на община Казанлък с европейско финансиране; №13133 от 1.11.2017 г. за "Ремонт на пътища, паркинги и площадки на територията на община Козлодуй"; №11813 от 12.08.2019 г. за "Ремонт и реконструкция на улици и тротоари" в община Чипровци; №6626 от 21.05.2018 г. за "Изграждане на ГИС базирана електронна платформа "Единна информационна точка" на транспортното министерство с европейско финансиране и др.

Независимо че противозаконните показатели може да са с нисък относителен дял в общата оценка (10%, 30% или повече), те съществено ограничават конкуренцията и вместо 10 – 15 се подават по 3 – 4 оферти. А както знаем, обществените поръчки са основен фокус на строителните фирми, защото плащанията по тях са сигурни за разлика от частните инвестиционни проекти.

Двойният подход
Обратното – пример за това, че при вече наложени финансови корекции ВАС санкционира показателите, които нарушават забраната по чл. 33, ал. 1 относно представянето на информацията, е обществената поръчка за "Благоустрояване на градска среда на град Карлово" с прогнозна стойност 3,5 млн. лв. без ДДС. В подпоказател "Работна програма за изпълнение на строителството", с максимална оценка 45 т., най-ниската оценка от 15 т. се дава, ако предложенията за изпълнение "не са ясни или подробни/конкретни". С 25 т. се оценяват предложенията, "които са подробни и конкретни спрямо спецификата на предмета на поръчката, но в които се установят несъществени непълноти". Заради използваните показатели управляващият орган на програма "Региони в растеж" налага финансова корекция. Община Карлово я обжалва, но с решение №201 от 08.01.2019 г. ВАС отхвърля жалбата със следните мотиви:

"Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП предвижда възможност възложителите да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите... но при спазване на императивната забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите. В настоящия случай Община Карлово е нарушила тази забрана чрез включването в документацията на условието, че оценителната комисия ще извършва преценка на компонентите от предложенията на участниците в зависимост от "подробно/конкретно" и "адекватно/относимо" предложение и "несъществени" и "съществени" непълноти. От дадените от възложителя определения за "подробно/конкретно" и "адекватно/относимо" се установява, че предложението ще бъде оценявано именно с оглед пълнотата и начина на представяне на информацията".

Примери за същата съдебна практика са решения №5186 от 8.04.2019 г. по проект "Посоката е ОИЦ – Смолян, възможностите много"; №11933 от 19.08.2019 г. по проект "Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Еврорегиона Русе – Гюргево с Паневропейски транспортен коридор №7"; №11592 от 31.07.2019 г. за "Изпълнение на СМР по одобрени технически инвестиционни проекти на сградата на учебно-производствен комплекс "Младост" към Професионалната гимназия по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров" – град Бургас" и №4469 от 26.03.2019 г. за обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за пълен инженеринг на сграда във връзка с реализация на проект "Прилагане на мерки за енергийно обновление на сградата на общинска администрация в град Мездра”.

Европейските стандарти
В страните от ЕС, а и в тези извън Общността, намира все по-голямо приложение системата Еврокод (Eurocode). Тя включва европейски стандарти за проектиране на строителни конструкции, разработвани от Европейския комитет по стандартизация (CEN) съгласно най-добрите европейски и световни практики. От началото на 2012 г. тези европейски стандарти са въведени и в България, като започват да се прилагат паралелно със старите норми.

Проверка на обществените поръчки за строителство в Германия, където действа Еврокод, показва, че те се възлагат по показател "най-ниска цена". Прилагането на стандартите на Еврокод при изготвянето на проектната документация е достатъчен гарант за качеството на строителството за разлика от всякакви свободни съчинения от рода на описания на програмата за изпълнение, идентифициране на рискове, управление на изпълнението и т.н. Строителят единствено трябва да се придържа към проектната документация.

Годишно в България се възлагат обществени поръчки за 8 – 10 млрд. лв. Финансовите корекции за използването на незаконни показатели за оценка са между 5% и 25%, като размерът на санкцията се равнява на финансовата загуба от нарушението. Така националният бюджет губи до четвърт от стойността на всяка една поръчка с такива показатели за оценка и двойно повече, ако финансирането идва от европейските фондове. Общата стойност на загубите може да се съпостави със загубите от фалита на КТБ и с тях да се изплатят всички задължения на държавните болници, да се закупи цялата необходима медицинска техника и да се спасят безброй животи, за които събираме капачки и пускаме есемеси по Коледа. Корупция в такива мащаби и бездействието или противозаконното действие на правителството и компетентните органи реално отнемат човешки живот.

Текстът е публикуван в брой 2/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ