Пет воденични камъка за новия екоминистър

Подалият оставка Нено Димов наследи тежки проблеми, но завещава още по-тежки на Емил Димитров

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 17 January 2020 09:10 >
Пет воденични камъка за новия екоминистър

Водният режим в Перник ще се окаже капка в морето от гафове, които наследи, но и дозабърка бившият екоминистър Нено Димов в близо 3-годишното си управление. Спираме се на петте най-сериозни, които завещава на наследника си. Сред най-тежките от тях са опитите му да ореже защитената мрежа от ценни видове и птици НАТУРА и тоталното загърбване на евроангажименти по нея. Крещящ се оказва и провалът с европрограма "Околна среда", по която Европейската комисия в момента умува дали да спре плащания заради слабо усвояване на средствата за биоразнообразие, регистрирано в края на 2018 г. След като пък зоната от НАТУРА "Калиакра" бе орязана и върху нея "поникнаха" редица ветропаркове и голф игрище, сега държавата ще откупува обратно земи с европари. Спорни са и бързината, и мащабът на мерките срещу мръсния въздух. Все по-тежки стават и съмненията за умишлено бездействие на министъра и по казуса с незаконно изгаряни у нас боклуци от Италия.

1. Време е за пълна прозрачност за "Студена"
Независимо дали прокуратурата ще докаже пред съда твърденията си, че Нено Димов е упражнявал "умишлена безстопанственост" във времето от 1 януари 2018 г. до 17 ноември 2019 г., като е парафирал разрешителни за водоползване на питейна вода от язовир "Студена" към "Стомана Индъстри" и "Топлофикация Перник", наследникът му Емил Димитров трябва да предприеме дълбоки реформи. "Истината е, че Нено Димов стана жертва на едно лошо управление от години. Наследникът му трябва да извади разработената водна стратегия от 2012 г., защото тя предлага работещи инструменти за реформиране на водния сектор", посочи пред "Икономист" бившият министър на екологията Евдокия Манева. Тя уточни, че стратегията предвижда изработване на пълна карта на язовири, ВЕЦ-ове и други водоеми. И че задължително трябва да се изработи регистър на ВЕЦ-овете с посочване на собствениците им, да се направи електронна система за състоянието на водните басейни и реки. Експертът недоумява защо при всяка криза се взема решение за писане на стратегии за решаване на проблеми, а не се обличат в нормативна форма вече изготвените и явно забравени документи за дългосрочни политики.

Природозащитниците от коалиция "За да остане природа в България" обаче са на мнение, че Нено Димов има сериозен принос във водните беди на България. "Освен към язовирите за питейни нужди Димов блесна с безстопанственост и към реките, което настрои рибарите срещу правителството. Българските реки все повече биват убивани чрез строежи на мини ВЕЦ-ове, изземване на баластра, замърсявания от промишлени и селскостопански субекти. Реките пресъхват, а водата им отива в тези ВЕЦ-ове", посочиха пред "Икономист" от сдружението.

2. Независим контрол за боклука


Контролът по изгаряния у нас боклук на Италия или на други европейски страни е друг водещ препъникамък пред следващия екоминистър. "Проблемът с отпадъците не е толкова от нормативен характер, колкото от организационен. Той е свързан с независимостта на контролната система, т.е. трябва да се засили и осигури независим контрол”, каза още Евдокия Манева. В момента тази функция се изпълнява от регионалните инспекции по околна среда, но според Манева тя трябва да бъде извадена от министерството и контролът да не е под шапката му, за да се гарантира прозрачност, липса на потенциални конфликти на интереси и корупция.

Еколозите пък са категорични, че в мандата на Димов този проблем се е задълбочил. "През последните три години министерството претърпя пълен провал в управлението на отпадъците, като кулминацията беше безконтролният внос и горенето на боклуци. Трябва ли да споменавам, че министерството продължава да подкрепя изграждането на инсталация за горене на отпадъци до София", коментира пред "Икономист" Стефан Аврамов от "За да остане природа в България".

3. Има ли напредък с въздуха?


Екоексперти и екоактивисти са на противоположни мнения по ролята на министър Димов в борбата с мръсния въздух. "Димов е първият, който направи нещо в областта на въздуха. Той лично издейства стотици милиони левове от ЕС, затова недоумявам защо неправителствените организации му приписват провал и в тази област", учудва се Евдокия Манева. От "За да остане природа в България" обясняват – през пролетта на 2019-а ЕК стартира наказателната процедура заради предоставените ѝ данни от българското правителство, от които личи "трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на серен диоксид в югоизточната част на страната". Там се намират четирите най-големи топлоелектрически централи – ТЕЦ "Марица-изток” 1-3 и ТЕЦ "Брикел”. Еколозите са категорични, че периодичните обгазявания на Гълъбово не са спирали от 2007 г.

Наред с това още през 2017-а съдът на ЕС излезе с осъдително решение за България за превишени норми на фини прахови частици във въздуха на София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна. По отношение на споменатите милиони от Манева проверка на "Икономист" показа, че през пролетта на 2019 г. стартираха над 4-годишни проекти за смяна на печките на твърдо гориво в 5 общини. Най-големият, за над 44 млн. лв., е за Столичната община, а финалната му дата е 19 март 2024 г. Отделно Бургас, Варна, Враца, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Стара Загора, София и Хасково в партньорство с избраните от тях компании за превоз на пътници кандидатстваха за общо 500 млн. лв. от ЕС за трамваи, тролеи и електрически автобуси. На фона на всичко това най-голямото предизвикателство пред бъдещия екоминистър, а и на правителството, е изборът на правилен механизъм, който да стимулира хората наистина да сменят печките си с такива на пелети. Експерти на Световната банка преди година предрекоха, че това няма как да се случи без някакъв елемент на задължителност и сила.

4. Провалът НАТУРА
Грандиозен провал, забелязан от ЕК, е липсата на напредък по мрежата НАТУРА в мандата на Нено Димов. На 24 януари м.г. ЕК предупреди България, Италия и Германия да завършат мрежата, като за целта издадат заповедите за всички зони. Въпросните заповеди регламентират какво може и какво е забранено да се извършва в съответната зона като стопански дейности.

В противен случай тези страни са заплашени от наказателни процедури. От съобщението на ЕК стана ясно, че България е определила само 9 от 230 зони за местообитанията. Независимо от това цяла година ековедомството не предприе никакви стъпки за подобряване на ситуацията. Нено Димов стигна и по-далеч, като се опита да прокара промени в Закона за биологичното разнообразие, които премахват задължителното издаване на заповеди с ограничения и режимите за НАТУРА зоните.

"Безспорно една от първите задачи на новия екоминистър ще е издаването на заповеди, които да казват ясно режими за НАТУРА зоните с местообитанията, както изисква ЕК", посочи Стефан Аврамов от "За да остане природа в България". Според него е крайно време законово да се определят конкретни органи за управление на НАТУРА зоните, като на първо време това могат да са РИОСВ-та и дирекциите на природните паркове. "Зоните по НАТУРА трябваше да бъдат определени още по времето на Ивелина Василева. Защо тя не ги издаде? Това е наследен проблем за Нено Димов", контрира обаче Евдокия Манева. Василева бе екоминистър във втория мандат на ГЕРБ.

Всъщност именно заради провал по определяне на зоните НАТУРА, но в акваторията на Черно море, чието картиране и точни граници трябваше да стане с европари, България не постигна целите за усвояване на европари и в момента ЕК умува дали да я накаже със спиране на междинни плащания по програмата. Данните показаха, че до 31 декември 2018 г., когато се отчита изпълнението на междинните цели по европейските програми в този програмен период, за биоразнообразие и НАТУРА са изплатени под 1 млн. евро, което е 7 пъти по-малко от средствата, заложени от България като цел пред Европейската комисия. Източници на "Икономист” посочиха, че се очаква Брюксел да вземе решение по казуса до края на март.

И като става въпрос за биоразнообразие, едва ли трябва да се припомня отново сагата с втория лифт на Пирин, на която съдът сложи край, като окончателно реши, че за да го има съоръжението, трябва да се промени устройственият правилник на парка, но това не може да стане от днес за утре, какъвто бе замисълът на Нено Димов, а първо трябва да се направи Оценка за въздействието, което е тромав процес и може да се обжалва с години.

5. "Калиакра" в "реални граници" срещу европари


Доста спорна се оказа и схемата, която избра в мандата си Нено Димов, за да отговори на Брюксел за погазената НАТУРА зона "Калиакра”. През януари 2016 г. Съдът на ЕС осъди България. В решението бяха посочени конкретни проекти, изградени в нарушение в зоната, за което са виновни не инвеститорите, а чиновниците, които не са определили правилно обхвата на зоната. В решението се казва: "Като е одобрила проектите "АЕС Гeo Eнeрджи", "Уиндтех", "Брестиом", "Дисиб", "Еко Енерджи" и "Лонгман инвестмънт" в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по Директивата за птиците". Друга част от проектите директно са одобрени за строеж във вече обособени НАТУРА зони – "Калиакра уинд пауър", "ЕВН Енертраг Каварна", "ЦИД – Атлас", "Вертикал — Петков и сие" и голф игрището "Трейшън клифс голф енд спа ризорт" на предприемача Красимир Гергов, става още ясно от съдебното решение. Тези проекти попадат в защитените зони "Калиакра", "Белите скали" и "Комплекс Калиакра".

В отговор на това съдебно решение преди около месец ведомството на Нено Димов реши с европейски средства да изкупува "понто-сарматски степи" от частни собственици и така да компенсира орязването на зона "Калиакра". Очаква се бюджетът на схемата да е 10 млн. евро, чрез които да бъдат изкупени на пазарни цени 7600 дка степи, които в момента са собственост на частни лица. Със средствата ще се компенсират и таксите за право на строеж на някои от тези терени, вече платени от собствениците им. Тепърва предстои да стане ясно дали ЕК ще приеме схемата България да поправя гафовете си в НАТУРА с европари и дали на новия екоминистър няма да се наложи спешно да търси друго решение. 

Текстът е публикуван в брой 2/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ