Иран след Солеймани

Смъртта на влиятелния генерал консолидира страната, а лекият отговор на Техеран отвори прозорец за дипломация

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 January 2020 17:34 >
Иран след Солеймани
ПРОМЯНА Вместо с искания за по-добър живот иранците вече са по улиците, обединени от омразата си към Америка
от Красимир Чешмеджиев
Kогато на 3 януари американският президент Доналд Тръмп нареди въздушния удар, при който загина висшият ирански генерал Касем Солеймани на иракска земя, светът изтръпна. И с право, защото един мащабен военен конфликт САЩ – Иран би бил равнозначен на стартиране на световна война. За разлика от всепризнатите терористи Абу Бакр ал Багдади и Осама бин Ладен, иранският генерал бе официален държавен представител, което предвещаваше ожесточен отговор, какъвто Техеран обеща.

Нещата обаче засега не се развиват по песимистичния сценарий и отмъщението за смъртта на Солеймани към момента изглежда меко. В ранните часове на сряда Иран изстреля десетки ракети "земя – земя" по две американски бази в Ал Асад и Ербил в Ирак. Веднага след това Тръмп заяви, че се прави оценка на щетите, но написа в Туитър, че "всичко е наред". Иранската държавна телевизия съобщи за 80 загинали, но не уточни от каква националност са. Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф обяви, че страната му е предприела "пропорционални мерки за самоотбрана по силата на член 51 от Устава на ООН, атакувайки база, от която бе извършено подло въоръжено нападение". CNN отбелязва, че подбраният подход на Техеран за отговор издава нежелание за ескалация на конфликта и превръщането му в нещо по-сериозно. Аргумент в тази посока е изборът на целите – военни бази, които са снабдени с противоракетна отбрана и са в перманентна готовност за подобни опасности.

През април миналата година държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви ръководените от Солеймани въоръжени бригади "Ал Кудс" за външна терористична организация. Въпреки че са част от иранската революционна гвардия, те отговарят за операции в чужбина, където Иран има интерес. Дълго време Солеймани беше в сянка, като "Ал Кудс" оперираха основно чрез проксита в Ливан и Палестина, поддържайки атаки срещу Израел. През последните години обаче бригадите насочиха активност към Йемен, Сирия и Ирак. Генералът излезе под прожекторите именно заради иракските операции. Германският експерт по международна сигурност Гидо Щайнберг нарече Солеймани пред DW "иракски политик", защото "външният" генерал е бил най-влиятелният човек в страната. Източници на Ройтерс съобщават, че Солеймани е заповядал на шиитските милиции в Ирак да засилят натиска срещу американските сили в страната. След ракетен удар по база на САЩ загива един американец, следва щурм срещу американското посолство в Багдад, което е и формалният повод за въздушните удари, убили генерала.

Иранското присъствие в Близкия изток бе подложено на огромни изпитания през последните месеци заради социални протести в Ирак, Ливан и самия Иран. Протестиращите навсякъде искат да живеят по-добре, нещо, което Техеран не може да им осигури, а някъде недоволството бе насочено директно към иранското вмешателство. А то е толкова силно, че след смъртта на Солеймани иракският парламент гласува да прекрати присъствието на американски военни в страната (САЩ вече съобщиха, че няма да се съобразят). Променената динамика се наблюдава и в Иран – уличните недоволства срещу бедността се превърнаха в масови протести срещу общия враг извън страната. В Техеран вече се върнаха добре познатите скандирания "смърт за Америка", придружени от горящи американски знамена. От смъртта на генерала Иран спечели вътрешна консолидация, а сравнително лекият отговор отваря прозорец за дипломацията. Стига да има кой да го използва.

Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ