Еманюел Макрон в ролята на Терминатора

Френският президент успя да разбие доста представи за международната роля на Париж, но във вътрешната политика удари на камък

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 13 December 2019 18:18 >
Еманюел Макрон в ролята на Терминатора

"Едва седнал в креслото на президента на републиката на 14 май 2017 г., Еманюел Макрон умножи жестовете, които показват скъсване с дипломацията на своите предшественици. Сибирският студ в руско-френските отношения от времето на Франсоа Оланд отстъпи място на приема, оказан на Владимир Путин още на 29 май във Версай. Макрон позиционира Франция като силен посредник, който "говори с всички", и топло прие в Париж американския си колега Доналд Тръмп за Деня на Бастилията на 14 юли.

А през март 2019 г. прие в Париж китайския президент Си Цзинпин по повод на годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни", напомни в. "Монд дипломатик" летящия старт на новия президент. Междувременно той описа предстоящото си президентско управление като това на Юпитер – римския бог на всички богове, властелин на небето и светкавиците, студен и дистанциран, но силен лидер, издаващ заповеди отвисоко. Нещо като Шарл дьо Гол в началото на неговия мандат.

Безспорни са амбициите на най-младия френски президент в съвременната история на страната (влязъл в Елисейския дворец на 39 г.), бивш инвестиционен банкер и министър на икономиката при предшественика си Оланд, да блесне на световния хоризонт. Оттук и стремежът му да се наложи – ако не като световен, то поне като лидер на Европейския съюз, измествайки германския канцлер Ангела Меркел от този пост.

Юпитерски стил
Без съмнение тези амбиции бяха подхранени от шеметния му успех на президентските избори. Той отрано се дистанцира от потъващия кораб на Оланд, като подаде оставка, скъса със Социалистическата партия и победи на балотажа крайната националистка Марин льо Пен с 65% от гласовете. След това създадената от него нова партия "Републиката, напред!" спечели и абсолютно мнозинство в Националното събрание на парламентарните избори.

Две години и седем месеца по-късно представител на страна, членка на НАТО, определи Макрон като "новия рушител" след срещата на високо равнище на Алианса на 3 и 4 декември в Лондон. Поводът бе интервюто на президента за британското списание The Economist, в което той даде скандалната диагноза, че организацията е в състояние на "мозъчна смърт". На срещата в Лондон, свикана по повод 70-годишнината на Северноатлантическия блок, Макрон отказа да се извини за думите си. Французинът обясни атаката си с желанието да предизвика дебат за бъдещето на НАТО, чиито основи "се рушат при сегашния президент на САЩ", най-вече заради оттеглянето на американците от Сирия, позволило турската военна операция в страната.

Притеснения в атлантическите кръгове предизвика и фактът, че както в интервюто, така и непосредствено преди Лондонската среща, Макрон призова блока да се фокусира върху заплахата от тероризма, вместо върху тази от Русия или Китай. Месец преди това, напомня Ройтерс, визитата на френския президент в Пекин донесе на Париж 40 двустранни договора в областта на авиацията, селското стопанство и хранителната промишленост, енергетиката, устойчивото развитие, туризма, здравеопазването, финансите и дигитализацията, на обща стойност $15 милиарда.

Нова роля: Френският президент измести Тръмп като основен източник на притеснения за ефективността на НАТО


Балканското предателство
Централноевропейски съюзници от НАТО изразяват опасения, че Макрон се превръща в "трета страна", която не споделя техните интереси. "Истинското объркване е причинено от това, че планът на Макрон да ангажира централноевропейските съюзници да следват политиката на Париж предлага много малка компенсация", заяви пред "Вашингтон екзаминър" бившият словашки посланик в НАТО Томаш Валашек. Вестникът обобщава, че Еманюел Макрон е изместил Доналд Тръмп като основен източник на притеснения в Алианса за неговата ефективност.

Ако върнем филма малко назад, ще видим как на срещата на високо равнище на ЕС на 17-18 октомври Макрон сложи кръст на копнежа на Северна Македония и Албания да получат дата за началото на предприсъединителни преговори за членство (той бе подкрепен също от Холандия и Дания). В статия за Project Syndicate, озаглавена "Балканското предателство на Макрон", бившият помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия и посланик в Македония, Ирак, Южна Корея и Полша Кристофър Хил посочва, че с предстоящото излизане на Великобритания от ЕС и с обявеното оттегляне на Ангела Меркел от политиката Макрон се явява престолонаследник за лидерския пост в Европа. "Само че становището му за разширяването на Европейския съюз е неясно. Мнозина на Балканите подозират, че той просто няма апетит за трудния процес по приемането на още две членки от все още размирния регион, като се имат предвид вече отправените вътрешни предизвикателства пред блока", изтъква дипломатът.

Две седмици след злополучната за Западните Балкани среща на върха на ЕС Макрон отправи остра атака срещу София и Киев в интервю за крайнодесния "Вальор актюел". Изявлението му, че предпочита "законни африкански имигранти пред българи и украинци с незаконните им канали" предизвика гневна реакция в двете столици, както и силни критики във френските медии, според които президентът иска да скара Франция с Източна Европа. Прави впечатление, че той използва именно интервюта за подобни атаки, предизвикващи шокови вълни, вместо личните си срещи – и с Тръмп, и с македонския президент Стево Пендаровски, и с Бойко Борисов.

В началото на това лято Макрон разби и системата на "шпицкандидата" за европейските избори, съгласно която номинираният представител на партията с най-много гласове – ЕНП, трябваше да оглави новата ЕК. Но вместо Манфред Вебер той наложи Урсула фон дер Лайен.

Приземяването у дома
Този юпитерски стил обаче изобщо не му помага във вътрешнополитическата област. Макрон се зае да изпълнява предизборните си обещания да свали бюджетния дефицит под лимита на ЕС от 3% от БВП и да направи икономиката по-конкурентна. Но предприетите за тези цели мерки срещнаха силна обществена съпротива – съкращаването на разходите за отбрана с €850 млн., орязването на субсидиите за жилища и на социалните помощи, промяна на кодекса на труда, която би ограничила закрилата на работните места, които на всичко отгоре бяха гарнирани с предложение за частична отмяна на "данък богатство", писа тогава "Гардиън". В резултат меденият месец на новия държавен глава, веднага наречен "президент на богатите", очаквано приключи, но с неочаквано силен спад на рейтинга му с 10 пункта до 54% - по-нисък за първите три месеца от мандата, отколкото на предшествениците му Франсоа Оланд и Никола Саркози.

Дойде и бурният ноември, когато правителството предложи да увеличи цената на горивата и предизвика масовите протести на "жълтите жилетки" в цяла Франция, които продължават повече от година. Макрон, разбира се, отстъпи, слезе от високия си престол и започна "големия дебат" със срещи в цялата страна, в резултат на които свали данъците с €5 млрд.

От 5 декември Франция е залята от транспортна стачка срещу планираната пенсионна реформа. В нея се включиха и учители, и здравни работници. По принцип намерението му е правилно – все пак в страната действат 42 (!) варианта за пенсиониране, но хората се притесняват, че реформата ще доведе до орязване на пенсиите им.

"Боговете винаги имат проблеми с простосмъртните, пише "Гардиън". Това разбра и кумирът на Макрон – Шарл дьо Гол - в края на мандата си." Днешният президент още има време да го осъзнае, преди да излезе от Елисейския дворец. 

Текстът е публикуван в брой 49/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ