Да осребрим боклука

Слама, текстил и други отпадъци могат да бъдат превърнати в бизнес или чиста енергия

Емил Петров
Емил Петров / 06 December 2019 16:05 >
Да осребрим боклука
Източник: Shutterstock.com
ПОТЕНЦИАЛ: Отпадъците могат да се използват за производство на електрическа и топлинна енергия

На английски език има израз one man‘s trash is another man‘s treasure – това, което за някого е боклук, за друг е богатство. За преносното му значение могат да се изпишат хиляди есета, но неговият буквален смисъл става все по-актуален. Развитието на света е насочено към кръговата икономика – модел, при който ресурсите се използват максимално, за да се намали добивът на първични суровини. А това, което хората и бизнесът "изхвърлят на боклука", може да генерира не само стойност, но и да има принос за намаляване на вредните емисии – проблем, чието решаване става все по-належащо.

Идеи за това как боклукът може да стане основа за бизнес и хората да получат материална полза от него, бяха обсъдени на конференцията "Да печелим от отпадъци 2.0", организирана от DMI Events миналата седмица.

Индустриалните решения са най-ефективни за бизнеса. Българската стопанска камара е един от седемте участника в създаване на балканска плаформа за повторна употреба на неопасни твърди отпадъци. Проектът, наречен SWAN (Solid Waste reuse plAtform for BalkaN.), е по идея на сдружение на общините в гръцкия район Атика. В него се включват гръцкото министерство на околната среда, албанското министерство на туризма, кипърският технологичен университет и други организации. Целта е да се създаде дигитална платформа, която ще "картографира" твърдите отпадъци и ще създаде алгоритъм за съвпадение на източниците, така че тези, които имат необходимост от определени материали за своето производство, да намерят своите източници. Проектът се финансира с €968 хил. от ЕС по програма Interreg Балкани-Средиземноморие, а неговата продължителност е 2 години.

Идеята на платформата е да събере на едно място интересите както на индустрията, която образува отпадъци, така и на тази, която може да ги преработва. Сред основните резултати са намаляване на въглеродните емисии и на количествата депониран боклук, но също така ще даде възможности за откриване на нови работни места и за развитие на бизнеса.

Инж. Боян Петров, главен асистент в УАСГ, даде за пример влагане на керамика от разрушени сгради в бетон. 25% от строителните отпадъци са от керамика и въпросът е какво може да се прави с този "неразрушим материал", получен от натрошените тухли и керемиди. Те могат да се влагат в производството на бетон – натрошени на едро вместо сега използваните скални материали. Според инж. Петров тестове са показали, че характеристиките на тези бетони не се различават съществено от тези на конвенционалните.

Българският стартъп "Байомик" (Biomyc) е намерил многостранно приложение на агрокултурен отпадък, в който има лигнин и целулоза – дървесина, слама и други подобни материали. С технологията на смесването на слама с гъбен мицел се получават дълготрайни продукти, с които могат да се произвеждат мебели, да се правят опаковки, дори да се строят сгради. За последните 2 години Byomic е привлякла инвестиции за над 240 хил. лв., като е сключила договор за производство на продукти с една от 10-те най-големи автокомпании, но все още не може да обяви подробности за него.

Вторият живот на дрехите
Имате ли представа от какви материали се правят дрехите? Въпреки че всички си мислим, че носим само памучни дрехи, около 60% от суровините, от които се произвеждат дрехите, представляват изкуствени материи - пластмаси, добити от петрола, казва Николай Михайлов, експерт от консултантската компания denkstatt България.

Вкарването на дрехите в повторна употреба – дали за рециклиране или за носене, е сериозен бизнес и сега в България. През последните 10-15 години цената на дрехите намалява и ние имаме възможност да купуваме повече неща на по-ниска цена. Затова вместо по 2-3 дрехи годишно, купуваме по няколко десетки. В България за последните 10 години разходите за облекло нарастват с 82%, показва статистиката на Националния статистически институт.

В същото време в страната се генерират 100 хил. т текстилни отпадъци годишно, като в тази категория попадат не само дрехите, но и всякакъв друг битов текстил. Това означава разходи за депониране, които всяка година нарастват заради повишаващите се екологични такси. А те се плащат от жителите на съответните общини чрез данъците им.

Класическият бизнес за дрехи и обувки втора употреба внася текстилни отпадъци от западния свят, сортира ги, рециклира и в голямата си част ги реекспортира в чужбина. С достатъчна принадена стойност, така че тези дрехи, които са разделно изхвърлени, да отидат при нуждаещите се хора, които са готови да платят за тях, обяснява Николай Михайлов. Такива фирми извършват дейност в България отдавна, но новото е, че в същото време създават и система от контейнери, в които хората изхвърлят текстила си. Контейнери за разделно събиране на текстил и обувки на организации като TexCycle, TexAid, Humanita и други, вече могат да се видят в почти всички големи градове. Така вместо дрехите да отиват на боклука и да са в тежест на системата за отпадъци, бизнесът се заема с тяхното обработване и предлагане за повторна употреба.

ИКОНОМИИ: Контейнерите за използвани дрехи осигуряват облекло на нуждаещите се и намаляват разходите за депониране
Източник: Shutterstock.com


Но такива контейнери има и в магазините на най-голямата верига за дрехи втора употреба в България – "Мания". Там, като оставят своя текстил, хората получават и талон за отстъпка.

Особено иновативен е моделът на българската компания Remix, която извършва онлайн продажба на употребявани дрехи в 9 държави. Тя дава възможност на човек дори да не излиза от къщи, за да остави употребяван текстил. Просто се обажда по телефона или дава заявка по интернет и получава чанта, в която слага дрехите и го изпраща на Remix, като получава и определен процент от реализираната стойност.

Другата газификация
"През последните десетилетия едни от основните проблеми на човечеството са недостигът на енергия и излишъкът на отпадъци", казва Любомир Димитров от Асоциация за екологичен инженеринг. Но те могат да бъдат решени едновременно чрез тяхната синергия – производството на енергия от отпадъци.

Процесът използва за източник нерециклируем отпадък от бита, от горски, паркови и земеделски дейности, от хранителна промишленост, както и утайки от пречиствателни станции. В голямата си част този боклук представлява въглеводороди и затова може да се превърне в енергия.

Основните технологии, чрез които се получава енергията от отпадъци, са чрез пряко изгаряне (инсинерация) и чрез термично разграждане, известно още и като газификация. Но инсинерацията има сериозни недостатъци спрямо газификацията – по-ниска енергийна ефективност, отделят се димни газове, инвестицията е по-голяма заради нуждата от димоочистваща инсталация, а при изгарянето се получават опасни отпадъци, чието утилизиране е скъпо. При газификацията отпадъците се нагряват на една или две фази в нискокислородна или безкислородна среда, като в този процес се образува горим газ – т.нар. сингаз, и безопасни отпадъци, които могат да се използват за наторяване или като инертен материал.

Сингазът може да се използва на място, за да задвижва генератор на електроенергия, друг двигател, или за отопление, както и да се транспортира по газопроводи с ниско налягане или да се компресира в бутилки. Неговата енергийна ефективност е с около 30% по-ниска от тази на природния газ, но за сметка на това при изгарянето е по-безвреден. Самите системи за газификация са енергийно независими – за своята работа те използват част от получените синтгаз и електроенергия, като е необходимо само първоначално загряване на "реактора".

Към подобни системи интерес са проявили 9 компании, сред които са и три пречиствателни станции, които смятат да газифицират утайките, а друг клиент е предприятие, което иска да превърне в енергия стари автомобилни гуми. Две от най-големите животновъдни ферми в страната също смятат да превърнат в енергия отпадъците от дейността си, казва Любомир Димитров. Според него инвестицията в система за газификация се изплаща за под 4 години. Ако една инсталация с капацитет от 1 тон отпадъци на час работи 8000 часа годишно, може да произведе 7200 МВтч електроенергия плюс 7500 МВтч топлинна енергия, показва бизнес планът му.

Такива инсталации могат да бъдат монтирани и на ремарке на автомобил. В САЩ Министерството на земеделието има програма, с която с подобни станции отива във ферми и оползотворява натрупаните от тях отпадъци, като ги превръща на място в течно гориво, дава пример Димитров.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ