Годината на глобалното недоволство

Протестите от Париж до Сантяго и от Хонконг до Ирак, Ливан и Иран имат нещо общо – тръгват по дребен повод, за да кулминират в искания за оставки на лидери и смяна на политическата система

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 06 December 2019 09:30 >
Годината на глобалното недоволство
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Равносметка: Протестите в Ирак продължиха два месеца, взеха над 400 жертви и свалиха премиера Адел Абдул Махди
2019 г. ще остане в историята като една от най-бурните през последните десетилетия. Един след друг избухваха протести в Ливан, Ирак и Иран, напомнящи на Арабската пролет от 2011 г. по масовост и насилие от страна на властите. Латинска Америка не остана назад – Чили, Боливия, Еквадор и Колумбия също пламнаха, както и Хонконг. А във Франция започналите през миналия ноември демонстрации на "жълтите жилетки" достигнаха кулминация на насилието при сблъсъци със спецчастите за борба с масовите безредици.

При все че причините за недоволството са различни в различните страни, те носят няколко общи характеристики. Предизвикани са от на пръв поглед дребен повод, например от предложения в Ливан на 17 октомври нов данък от $6 на месец за използването на услуги за послания като WhatsApp. Въпреки че тогава бяха обявени и други данъци като този върху тютюневите изделия и бензина, именно този предизвика масов гняв. Десетки ливанци започнаха протестите пред сградата на правителството в центъра на Бейрут и часове по-късно данъкът бе отменен от премиера Саад Харири.

Само че вече бе късно, защото бе отприщено недоволство, тлеещо в Ливан от години, коментира Би Би Си. Само за дни десетките демонстранти станаха стотици хиляди във всички по-големи градове, като Триполи, Зук, Сайда и Набатие, с лозунги срещу недостига на електроенергия и вода, неспособността на властите да се справят с икономическата криза и кризата с боклука. В началото на октомври лъсна наяве друга криза – недостигът на щатски долари в търговските банки, след като вносителите на пшеница и петрол поискаха да им се плати в тази валута.

Премиерски оставки
В резултат на трупаното от години недоволство бе поискана оставката на премиера и на неговото правителство на националното единство – единство, демонстрирано в много по-голяма степен от протестиращите за пръв път заедно от всички религиозни секти и социални прослойки. На 13-ия ден от взрива на негодуванието Харири подаде оставка.

Ирак бе следващата арабска страна, в която демонстрантите взеха главата на премиера. Те протестираха срещу Адел Абдул Махди от първите дни на октомври не поради някакво конкретно, неприемливо решение на правителството, а срещу ширещата се корупция, високата безработица и лошите обществени услуги. Гневът им бе насочен срещу цялата политическа класа на Ирак, както и срещу квотната система, въведена след инвазията на Съединените щати през 2003 г., отбелязва телевизия "Ал Джазира". Тя предвижда президентът да бъде кюрд, премиерът – шиитски мюсюлманин, а шефът на парламента – сунит.

За разлика от Харири обаче Махди не се оказа толкова сговорчив и обеща да подаде оставка едва на 29 ноември. За изминалите почти два месеца полицията и армията избиха над 400 демонстранти, като 28 ноември бе най-кървавият с близо 50 жертви в столицата Багдад и градовете Насирия и Наджаф. Махди, който стана премиер преди малко повече от година, обяви решението си едва след като върховният шиитски духовен водач, аятолах Али Систани, осъди чрез свой представител по време на петъчната молитва в Кербала убийствата на протестиращи и призова за ново правителство. Новината бе приветствана от повечето демонстранти, но някои от тях заявиха, че оставката на Махди е само първа стъпка и ще настояват за цялостна промяна на политическата система в страната.

На 15 ноември в Иран започнаха масови бунтове срещу увеличението с 50% на силно субсидираната цена на бензина, който струваше 13 цента за литър. За десетина дни по данни на вътрешното министерство са били опожарени около 730 банкови клона, 140 правителствени офиса и 70 бензиностанции. Протестите бързо станаха политически и демонстрантите вече искат оставки на ръководството на страната. За разлика от иракския аятолах върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей застана на страната на правителството и заклейми на 27 ноември бунтовете като "много опасна конспирация", зад която стоят САЩ, Израел, Саудитска Арабия и иранската диаспора.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ